Решение № 3511 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3511 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100505005 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 4.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 27387/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, по предявени от М. В. Г. /ЕГН **********/срещу „С. Г.

Г.“ ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ установителни искове по чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че „С. Г. Г.“ ЕАД няма право на принудително изпълнение за сумата 744.03 лева- главница, сумата 228 левамораторна лихва за периода 22.02.2010 г.- 11.02.2013 г. и сумата 205 лева- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 3188/ 2013 г. на СРС, 90 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20198630401358 по описа на ЧСИ С. Х.. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „С. Г. Г.“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата М. Г. сумата 600 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „С. Г. Г.“ ЕАД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна М. В. Г. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са отрицателни установителни искове по чл.439, ал.1 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от М. Г. отрицателни установителни искове по чл.439, ал.1 ГПК за признаване недължимост на сумите, предмет на издаден в полза на кредитора „С. Г. Г.“ ЕАД по гр.д.№ 3188/ 2013 г. на СРС, 90 състав, изпълнителен лист и на образуваното въз основа на него изпълнително дело № № 20198630401358 по описа на ЧСИ С. Х. с рег.№ 863 на КЧСИ и район на действиеСГС, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

С отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който вземането му произтича.

Съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по приложеното изпълнително дело/ обосновава извод на въззивния съд, че процесните вземания- главница, представляваща стойност на далекосъобщителни услуги /според посоченото в изпълнителния лист/, и мораторна лихва, както и вземането за разноски по заповедно дело /държавна такса и адв. възнаграждение/, към 13.06.2019 г., когато е инициирано принудително изпълнение от кредитора, са били погасени по давност, с изтичане на визирания в чл.110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок.

Безспорно е по делото, че относно процесните вземания- предмет на обжалваното първоинстанционно решение, в заповедно производство по гр.д.№ 3188/ 2013 г. на СРС, 90 състав, са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /с посочена дата- 19.02.2013 г./ и изпълнителен лист срещу длъжника М. В. Г.. Не е спорно по делото и че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по заповедното дело и поради липсата на подадено от същия възражение по чл.414 ГПК към 1.10.2013 г., когато е издаден процесният изпълнителен лист, вече е влязла в сила.

2

Въз основа на издадения на 1.10.2013 г. изпълнителен лист, на 13.06.2019 г. по молба на взискателя „С. Г. Г.“ ООД е образувано изпълнително дело № 20198630401358 на ЧСИ С. Х. с рег.№ 863 на КЧСИ и район на действие- СГС. В молбата на взискателя „С. Г. Г.“ ООД за образуването на изпълнително дело е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия по отношение имуществото на длъжника Г..

Основателен, при установената по делото фактическа и правна обстановка, е наведеният от ищеца М. Г. довод /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесните вземания, представляващи стойност на доставени през периода 3.01.2010 г.- 2.02.2010 г. далекосъобщителни услуги /главница/, мораторна лихва за периода 22.02.2010 г.11.02.2013 г. и присъдени в заповедно производство разноски, поради изтичането на предвидения в закона общ 5- годишен давностен срок /чл.110 ЗЗД/, който към датата на образуване на посоченото изпълнително дело- 13.06.2019 г., е изтекъл, вследствие на което и процесните вземания следва да се считат погасени по давност. Без оглед на твърдените от ответника прекъсване и спиране на погасителната давност, обосновани с претендирането на процесните вземания по съдебен ред- чл.410 ГПК, и предприемането на действия за принудителното им събиране по изп. дело № 20198630401358 на ЧСИ Х., считано от 1.10.2013 г., когато според приложените писмени доказателства заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК вече е влязла в сила /издаването на изпълнителен лист на 1.10.2013 г. е предпоставено от констатация за влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК/, предвидената в чл.110 ЗЗД 5- годишна погасителна давност е започнала да тече и към датата на образуване на посоченото изпълнително дело- 13.06.2019 г., е вече изтекла.

Представените по делото доказателства не могат да обосноват извод на въззивния съд за валидно прекъсване и спиране на давността след издаване на заповедта за изпълнение до образуване на посоченото изпълнително дело през 2019 г.

Твърдения за такова предхождащо образуването на изпълнителното дело през 2019 г.

/близо 6 години след издаване на изпълнителния лист/ прекъсване или спиране на погасителната давност не са релевирани от страна на ответника. В своевременно подадения от същия писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК са изложени възражения срещу основателността на исковете, основани на твърдения, изведени от образуването и съществуването на горепосоченото изпълнително дело от 2019 г.

Независимо, че е получил указания за съдържанието на писмения отговор и за последиците от неподаването му- чл.133 ГПК, ответникът не се е възползвал от предоставената от ГПК процесуална възможност при реализиране на защитата си по същество да изложи конкретни възражения срещу основателността на исковете, вкл. позовавайки се на прекъсване и спиране на погасителната давност, настъпили преди образуване на изпълнителното дело от 2019 г., които са съществени за принадлежащата нему по предявения от Г. отрицателен установителен иск 3 доказателствена тежест.

При събраните в процеса доказателства, според които молбата за образуване на изпълнително дело датира от 13.06.2019 г., т.е. следва с повече от 6 месеца изтичането на 5- годишния давностен срок, чието начало предхожда издаването на изпълнителния лист на 1.10.2013 г., се налага извод, че погасителната давност за процесните вземания към посочената релевантна дата- 13.06.2019 г., е изтекла, като ирелевантни за приемане изводите по съществото на спора са доказателствата за предприетите и извършени от ЧСИ въз основа искането на взискателя от 13.02.2019 г. изпълнителни действия, които след изтичане на давностния срок не биха могли да обосноват неговото прекъсване или спиране.

Следователно, независимо коя начална дата ще бъде приета за начало на приложимия общ давностен срок, предвид липсата на искане за извършването на изпълнителни действия и предприемането на такива след 1.10.2013 г. /дата на издаване на изпълнителния лист/, към датата на образуване на изпълнителното дело на 13.06.2019 г. този срок при всички случаи е изтекъл. Поради изтичане на давностния срок към датата на образуване на изпълнителното дело, съответно към датата на подаване на исковата молба от М. Г., валидно принудително изпълнение относно процесните вземания- предмет на издадения на 1.10.2013 г. по гр.д.№ 3188/ 2013 г. на СРС изпълнителен лист, не би могло да бъде осъществено. Тъй като към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело изпълняемото право за процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 1.10.2013 г. по гр.д.№ 3188/ 2013 г. на СРС, 90 състав, и е образувано изп. дело № 20198630401358 на ЧСИ С. Х., не е съществувало, поради погасяване на вземанията по давност, предявените от М. Г. установителни искове по чл.439 ГПК като основателни и доказани за посочените суми правилно са уважени.

С оглед изложеното, поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ответника доводи и съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 417.70 лв.- разноски за платено за въззивното производство адв. възнаграждение, чийто размер е редуциран до минималния дължим съгласно Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер- чл.7, ал.2, т.2, при уважаване на възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, направено от въззивника „С. Г. Г.“ ЕАД в о.с.з. при приключване на устните състезания.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 4.03.2022 г., постановено по гр. дело № 27387/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 151 състав.

ОСЪЖДА „С. Г. Г.“ ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на М. В. Г.

/ЕГН **********/ сумата 417.70 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и 70 ст./разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5