Решение № 208 от 29.12.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. В., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАК. СЪСТАВ ПО НПК С

УЧАСТИЕ НА ГР. СЪДИИ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20251300500164 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ищеца „ЕМЗ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, СО, бул. „Ц***, ИП,, против Решение № 154 от 28.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 2238/2023 г. по описа на РС-В..

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от ищеца „ЕМЗ“ ЕАД искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата З. П. П. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Г***, има парични задължения към ищеца „ЕМЗ“ АД (с предишно наименование „ЧЕБ“), с ЕИК: ***, адрес (седалище/адрес на управление): гр. С., п.к. 1784, бул. „Ц***, БМБЦ, представлявано от ГММ и ВЛС в размер на сумите от 4 399,15 лева /четири хиляди триста деветдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ по следните фактури: 1. Фактура № 0003440582/12.10.2022 г. за сумата от 4 399.15 лева, дължима по чл.

83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 08.07.2022 г. до 07.10.2022 г.; лихва в общ размер: 206.25 лв. по следната фактура и период: 1. по Фактура № 0003440582/12.10.2022 г. - 206.25 лв. за периода от 25.10.2022 г. до 31.03.2023 г.;лихва: от датата на подаване на настоящето заявление - 18.05.2023г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 92.10 лв., за предявената претенция за заплащане на главница и лихва и 180лв. юрисконсултско възнаграждение, както и искането за присъждане на разноски в производството пред ВРС.

Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответницата разноски за 1 първоинстанционното производство – сумата от 30 лева депозит за призоваване на свидетел и сумата от 760 лева адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон.

Въззивнкът изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че дружеството не е изпълнило задължението си и е опорочена процедурата по връчването на констативните протоколи /КП/, по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ, на ответницата и като краен резултата е отхвърлил предявените искове.

Излага, че ВРС излязъл извън предмета на спора, доколкото по делото между страните не бил спорен факта по връчване на писмото за изготвен констативния протокол и липсата на доказателства, че клиентът е уведомен и същият е достигнал до него.

Твърди, че изпращането и получаването от абоната на КП от проверката не било въведено като предмет на доказване по делото при разпределение на доказателствената тежест с доклада по чл.164 ГПК. РС - В. не се произнесъл по направеното от дружеството доказателствено искане по чл. 192 от ГПК. По време на процеса за дружеството не било ясно, че част от спора, възникнал между страните, е включвал и обстоятелствата по повод връчване на писмото с КП.

Изразява не съгласие с извода на ВРС, че процесния КП е частен документ и същия не се ползва с материална доказателствена сила. Твърди, че процесният КТ е официален свидетелстващ документ, ползващ се с презумптивна доказателствена сила, т.к е подписан от ИРИ - служител на МВР, присъствал на проверката като. В тази насока се позовава на Решение № 104/16.08.2016 г. по т.д. № 1671/2015 г. на ВКС, I ТО.

Излага, че ВРС се позовал на решение от 2011г. в което се обсъждали неравноправни клаузи на отменени

Общи условия, докато сега действащите приобщени по делото били от 2021г. В случая корекцията не е извършена въз основа на някакви неравноправни клаузи от общи условия, а въз основа на нормативен акт – ПИКЕЕ, т.е налице е нормативно предвидена обективна отговорност. Отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност, която е в отклонение от общите правила по ЗЗП и ЗЗД и за да се ангажира същата не е нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно въведено недобросъвестно поведение от потребителя в определен момент. Основана е само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване.

Сочи, че ВРС допуснал процесуално нарушение във връзка със събиране на доказателствата, като не се произнесъл по доказателственото му искане по реда на чл. 192 от ГПК за задължаване на пощенския оператор „СП“ ООД да представи товарителниците към изпратените от електроразпределителното дружество до въззиваемия пратки.

Моли Съда да отмени решението на РС-В., вместо което да постанови друго с което да уважи предявените искове. Иска присъждане на разноските по производството за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение. Прави доказателствено искане по реда на 2 чл.192 от ГПК. Прави възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение на насрещната страна, под условие, че е над примерните минимални възнаграждения по Наредба 1 от 09.07.2004 г.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна З. П.

П. не е постъпил отговор на въззивната жалба. Същата в хода на процеса , черз процесуалният си представител адв.Ив.И. оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства по искане на въззивното дружество.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Съдът констатира, че пред настоящата инстанция страните не спорят по установената от ВРС фактическа обстановка, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на РС-В., като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на 3 проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Спорът между страните пред настоящата инстанция се свежда до отговор на следните въпроси: Уведомена ли е ответницата З. П. за процесния Констативен протокол /КП/ и за извършеното преизчисление на електрическата енергия за периода по КП.; Като последици от отговора на горния въпрос следва да се отговори и на въпроса правилно ли е преизчислен размера на претендираната от ищеца ел.енергия за периода от 08.07.2022г. до 07.10.2022г и дължи ли плащане ответницата по процесната фактура, като не е спорен факта, че ответницата не е заплатила на ищеца сумата по процесната фактура на стойност 4399.15лв.

Предявените искове са с правно основание по реда на чл. 422 вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.

56, ал. 1, вр. чл. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35/2019 г. / и чл. 86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответницата З. П. П., че дължи на ищеца „ЕМЗ“ ЕАД сумата 4 399,15 лева - главница по Фактура № 0003440582/12.10.2022 г. дължима по чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 08.07.2022 г. до 07.10.2022 г.;, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане, както и лихва в общ размер: 206.25 лв. по следната фактура и период: 1. по Фактура № 0003440582/12.10.2022 г. - 206.25 лв. за периода от 25.10.2022 г. до 31.03.2023 г.

По делото не е спорно, че въззиваемата-ответницата е била потребител/клиент на ел. енергия в процесния период по смисъла на чл. 92, т. 4 ЗЕ, вр. § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ. Като потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, ответникът е бил страна по договор при общи условия за продажба на електрическа енергия на "ЧЕБ" АД /понастоящем "Електрохолд Продажби" АД/, както и по договор при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ РБ" АД /понастоящем "ЕМЗ" АД/, които общи условия са влезли в сила, и не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане. В качеството му на потребител на ел. енергия и съответно на ползвател на електроснабдителната мрежа на "ЕМЗ" АД, снабдяван с електрическа енергия от крайния снабдител, ответникът е в облигационна връзка както с доставчика на ел. енергия, така и със собственика на електроразпределителната мрежа. След като е присъединен към електроснабдителната мрежа на ищцовото дружество-въззивника с цел ползване на електрическа енергия, ответникът е ползвател на тази мрежа по смисъла на чл.

3,т.1вр.чл.4,т.2 от

Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ РБ" АД, одобрени с решение на ДКЕВР, които са приложими към процесния фактуриран период.

4

С разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ /след измененията им с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / е предвидена възможността на енергийното предприятие да извършва едностранна корекция на сметките за ел. енергия на крайните потребители за минало време във всички случаи на неизмерена или неточно измерена ел. енергия.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

В случая не е спорно, че въззиваемата-ответницата е титуляр на разкрита партида за отчитане потреблението на електроенергия в обект-недвижим имот:апартамент, находящ се в гр. В., ул. „Гладстон“ № 45, бл. „Електрон“, вх. „Б“, ет. 2, ап. 19. По този факт страните не спорят и пред двете инстанции.

От приложения констативен протокол безспорно се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ за електроснабдения обект на ответницата-посочения апартамент в гр.В. от служители на Отдел «Нетехнически загуби» при «ЕРМ Запад» ЕАД, след уведомяване на органите на МВР на тел.112 и в присъствието на свидетелпредставител на Федерацията на потребителите и служител на МВР – лицето ИРИ. При проверките е констатирано, че е извършена манипулация, изразяваща се в промяна в схемата на свързване, водеща до неправилно измерване на количествата електрическа енергия, като пред настоящата инстанция не са спорни констатациите по процесния КП по който факт не се спори пред настоящата инстанция.

Настоящият състав приема, че в случая процесният КП, доколкото е съставен в присъствието на служител на МВР и подписан от последния, представлява официален свидетестващ документ в каквато насока са и разясненията в решение №104/16.08.2016г. по т.д. №1671/2015 ВКС, I ТО.В цитираното решение е прието, че случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система,доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,която и се владее и стопанисва от самия него, когато наличието на неправомерното действие е удостоверено с подписа на представител на полицията, който е присъствал на проверката, прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена сила. По изложените съображения съдът не споделя извода на първостепенния съд, определящ качеството на приложения по делото КП като частен свидетелстващ документ.