Решение № 79 от 21.05.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 895/2023
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 21.05.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Боряна Красимирова Иванова Гащарова
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Ихтиман, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20231840200895 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Настоящо дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Г. П. К., чрез адв. * А., Адвокатска колегия-Хасково, против наказателно постановление № BG07052023/1000/P8-1420/03.11.2023 г., издадено от Г. *, директор на Национално тол управление към Агенция пътна инфраструктура, с което са му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 1800 лева, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
С жалбата се излагат съображения, според които оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, и се настоява за неговата отмяна. Твърди, че не е установена по безспорен начин самоличността на извършителя, че липсва изпълнително деяние. Поддържа, че в обжалваното наказателно постановление е посочена нарушената материална разпоредба. Счита, че не е спазен принципа за пропорционалност.
В последно проведено по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява се от адв. А., която поддържа, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, претендира разноски.
В последното открито съдебно заседание въззиваемата страна, не се явява лично, представлява се от юрисконсулт Касова, който оспорва жалбата, 1 излага подробни доводи, в защита на тезата, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Представя писмено становище.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.05.2023 г., в 22,29 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № *, вид: влекач, марка и модел МАН ТГХ, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя К..
След извършена проверка свидетелите Т. Н. Б., старши инспектор в отдел МП Капитан Андреево и Д. М., установили, че на 25.04.2023 г., в 18,18 часа, процесното пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № *, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Посоченото превозно средство е било засечено на 25.04.2023 г., в 18.18 часа, на тунел „Траянови врата“ по път А-1, км. 54+150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
ППС било засечено на посочен път А-1, км. 54+150, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21 септември 2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.
3 от
ЗДвП с номер на нарушението
№ EАF4F06CА
53516Е3Е053031F160А51СС, придружен със снимков материал.
Пътно превозно средство с peг. № *, вид: влекач, марка и модел МАН ТГХ е собственост на „*“ ООД. Между „*“ ООД и „*“АД бил сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси (тол такси) на база изминато разстояние с предплащане. По силата на сключения договор пътното превозно средство рег. № * е било оборудвано с бордово устройство.
За констатираното нарушение, свидетелят Т. Н. Б. , на длъжност старши 2 инспектор в отдел МП Капитан Андреево, съставила акт за установяване на административно нарушение
(АУАН)
№
BG07052023/1000/P8-1420/07.05.2023 г. срещу Г. П. К. за извършено нарушение на чл. нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Д. С. М. и предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с без възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № BG07052023/1000/P8-1420/03.11.2023 г., издадено от Г. *, директор на Национално тол управление към Агенция пътна инфраструктура, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 1800 лева, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника, лично и срещу подпис на 13.11.2023 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, заповеди, снимков материал, извлечение от сметка за платени такси, писмо от „Интелигентни трафик системи“АД, пътен лист, техническо лот, тол история и справка GNSS позиции, проследени от бордовото устройство и др., както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Т. Н.
Б., старши инспектор в отдел МП Капитан Андреево и Д. М..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна.
От показанията на свидетелите Т. Н. Б., старши инспектор в отдел МП Капитан Андреево и Д. М. се установява начинът, по който е извършена проверка.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу 3 административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.
Въпреки тези констатации, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в НП и АУАН не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН . В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП , която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно административно наказание за водачите на ППС от категория по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая е извършено именно посоченото административно нарушение, доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално изминато разстояние. С оглед на това следва да се приеме, че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното административно нарушение, а единствено е отразена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП . В този смисъл е и константната съдебна практика на административните съдилища (виж Решение № 615 от 24.06.2021 г. по КАНД № 357/2021 г. по описа на АдмС-София област, в което изрично е направено разграничение между нормите, съдържащи съответното правило за 4 поведение – чл. 139, ал. 7 ЗДвП (за водачите) и чл. 102, ал. 2 ЗДвП (за ЮЛ, собственици на ППС), респ. санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 3а и чл.
179, ал. 3б ЗДвП; Решение № 60 от 18.04.2022 г. по КАНД № 10043/2022 г. по описа на АдмС-Велико Търново и др.)
С оглед на изложеното, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, в случая чл. 139, ал. 7 ЗДвП . В този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото му „административно обвинение“, а именно за извършването на какво административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на регламент (ЕС) 2020/2024 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и поконкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл.
2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Макар към датата на нарушението по обжалваното наказателно постановление разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били част от действащата правна уредба, то доколкото 5 разпоредбите на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко действие, обжалваното наказателно постановление следва да се отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.