Решение № 1020 от 14.10.2026, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 2641/2026
- Вид
- Решение № 1020
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- Пламен Маринов Дойков
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15, ал. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 20 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 4 и ал. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 4 и ал. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал. 1, т. 1, т. 3 , т. 4 и т. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал. 1, т. 1, т. 3 , т. 4 и т. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал. 1, т. 1, т. 3 , т. 4 и т. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал. 1, т. 1, т. 3 , т. 4 и т. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 5а · Наказателен кодекс
- чл. 296 · Наказателен кодекс
- чл. 296, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 296, ал. 4 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1020 гр. Горна Оряховица, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20264120102641 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба на С. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № *** и адрес за призоваване: гр. *****.
Исковата молба е против С. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***.
Ищцата сочи, че на 06.08.2026г. ответникът е извършил спрямо нея домашно насилие.
С. И. сочи, че с ответника са живели във фактическо съпружеско съжителство, като по време на същото се родило и детето им, което в момента било на 4- годишна възраст. Ищцата твърди, че ответникът многократно бил извършвал домашно насилие спрямо нея.
На 03.08.2026г. двамата били на гости в гр. Пловдив. Там двамата се скарали, като М. искал от И. да проституира. Ищцата отказала, като М. я ударил с юмрук в областта на сърцето.
На следващия ден двамата напуснали гр. Пловдив и преспали в дома на нейния баща. След като напуснали и това жилище , двамата заминали за гр.
***** и се настанили в хотел. На 06.08.2026г. между тях отново възникнал спор, като М. взел от И. всичките й спестявания. Възникналия между тях скандал прераснал в саморазправа, като М. започнал да удря И. с юмруци в областта на лицето. И. не разполагала с мобилен телефон и не могла да потърси съдействие на тел. 112. Въпреки това ищцата успяла да напусне 1 хотела и да пристигне в гр. ***** при леля си.
С. И. иска да се приложат мерки по ЗЗДН спрямо ответника.
По реда на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН като пострадало лице е конституирано детето С. С. М..
В съдебно заседание ищцата С. И. се явява лично и с адв. М. Х.. Молбата се поддържа, като се иска налагане на мерки за закрила по ЗЗДН. Ищцата обяснява, че са налице предходни случаи на домашно насилие от страна на ответника спрямо нея. Двамата с ответника са родители на детето С. С. М., роден на 02.07.2022г. Ответникът изтърпял наказание лишаване от свобода и двамата отново заживели заедно. Ищцата твърди, че след като двамата с М. били в Испания, се върнали в България и пребивавали в гр. Пловдив. Там ответникът упражнил насилие спрямо ищцата. М. обвинил И., че тя била причината да бъде осъден и лишен от свобода. М. поискал от И. да проституира и да събере сумата от 50000евро. И. сочи, че М. я ударил в лицето и в областта на гърдите.
На 04.08.2026г. М. и И. били в гр. *****, където нощували при баща й.
На 05.08.2026г. двамата се настанили в хотел. Там М. отново принуждавал И. да проституира. Ищцата отказала и ответникът започнал да я удря с юмруци в лицето , а след това я заплашил с нож. На тези действия на ответника присъствало и детето С. С. М., което започнало да пищи и ответникът ударил с крак и него. Детето паднало на земята. След станалото излезли в гр. *****, като И. поискала от М. пари, за да купи дрехи за нея и детето. Ищцата използвала сумата и пристигнала в гр. *****, като използвала това, че М. останал в гр. ***** и подала молба за защита. Ищцата била настанена в *****, заедно с детето С. М.. И. посетила и болница, като във ФСМП й казали, че носът й е счупен. Ищцата твърди, че ответникът употребява наркотици.
С допълнителна молба ищцата сочи, че са налице предпоставките за издаване на заповед за защита и спрямо детето им С. С. М..
На основание чл.15, ал. 3 от ЗЗДН ищцата е посочила също, че след образуване на настоящото производство, ответникът С. М. е извършил нов акт на домашно насилие. Конкретно се сочи, че М. е нарушил заповедта за незабавна защита, като се свързал с нея на телефона на *****, заблуждавайки персонала, че се обажда брата на ищцата. М. поискал от ищцата да излезе с детето извън центъра, като й казал, че в противен случай щяло да „стане по – лошо“. И. твърди, че ответникът се свързал по телефона с майка й, като бил казал, че ще убие ищцата и ще я зарови някъде.
Ответникът С. С. М. не се явява, не изпраща представител, не взема становище и не представя доказателства.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Р.Д.И. и И.В.Й..
Свидетелката Р. И. , управител на *****, дава показания, в които сочи, че познава С. И. от предходни настанявания в институцията.
Свидетелката И. разказва, че на 11.09.2026г., на дежурния телефон в дома се получило позвъняване , което било прието от служител. Обаждащият се представил за брат на С. И., като на служителите било известно, че ищцата има такъв живущ в гр. *****. И. приела разговора, като разбрала, че в действителност се обажда ответника. След като разговаряла със С. М. И. отишла при свидетелката, като изглеждала уплашена и съобщила, че ответника иска да види детето им. След това С. И. избягала и се скрила в 2 стаята си. Свидетелката обяснява това й поведение с предходен случай, когато ответникът бил влязъл в ***** въоръжен с нож. Малко след това се получило ново телефонно обаждане, като Р. И. провела разговор с ответника, който първоначално се опитал да убеди и нея , че е брат на ищцата. Свидетелката обяснила, че знае с кого разговаря, като ответникът заявил, че иска да види детето. Р. И. обяснила на М., че следва да се взема становище от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Горна Оряховица. Разпитаната сочи, че ответникът започнал да вика, че С. И. ще напусне центъра и ще й дойде времето да излезе навън. Р. И. прекъснала разговора. След издаването на заповедта за незабавна защита по отношения на детето С. М., Р. И. се свързала със С. М. , за да го уведоми за наложената мярка.
Свидетелката И. Й., служител на *****, разказва, че на 11.09.2026г. , около 13:30часа на дежурния телефон в ***** се обадил мъж, който се представил за брат на С. И.. Й. предала телефона на И. за разговор, като не присъствала докато ищцата говорела. След края на разговора Й. забелязала, че С. И. е много уплашена. Свидетелката разбрала, че М. искал да види детето , като заявявал, че ще се разправя със С. И. , ако изпълни желанието му. С. И. споделила с И. Й., че ответникът я заплашвал с убийство и че щял да си вземе детето.
По делото са приобщени и писмени доказателства.
В Районен съд гр. Горна Оряховица е водено дело по ЗЗДН между страните – гр.д. № 1486/ 2022г. по описа на съда.
Ищцата и ответникът не се водят на психиатричен отчет.
Видно от приложената справка за съдимост С. М. е осъждан многократно за престъпления от общ характер. Следва да се отбележи, че ответникът е осъждан и за деяние по чл. 296, ал. 1 от НК. Първото осъждане е по НОХД № 2619/ 2019г. на РС Пловдив, като по него е установено, че М. не е изпълнил заповед за защита по гр.д. № 19620/ 2018г. на РС Пловдив , издадена в полза на М. Г.Г.. Отново и по чл. 296, ал. 4 от НК М. е осъден по НОХД № 8111/ 2019г. на РС Пловдив за неизпълнение на заповед за защита по същото гр.д. № 19620/ 2018г. на РС Пловдив. По НОХД № 149/ 2023г. С. М. е осъден за деяние по чл. 296, ал. 4 от НК за това, че не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие по гр.д. № 1486/ 2022г. на ГОРС, издадена в полза на ищцата по настоящото дело – С. И.. По НОХД № 166/ 2024г. на РС Севлиево М. е осъден за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130 от НК за причинена лека телесна повреда на С. А. И. . Деянието е извършено на 16.08.2023г. в с. *****, общ. *****. За деяние по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК , извършено на 09.08.2022г., ответникът е осъден по НОХД 321/ 2024г. на РС Севлиево. Пострадал от това деяние отново е била С. А. И..
Наред с това М. е осъждан за кражби и притежание на наркотично вещества.
Съдът, след като разгледа молбата и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от събраните доказателства ищцата С. А. И. и ответника С. С. М. са живели във фактическо съпружеско съжителство по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. От събраните гласни и писмени доказателства се установи, че на 03.08, 05.08 и на 06.08.2026г. ответникът е извършил действия представляващи домашно насилие спрямо И.. Същата е била удряна, заплашвана и 3 принуждавана да проституира. И. е ударена в лицето от М., като ответникът е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – фрактура осис назалия. Действията на ответника са извършени в присъствието на малолетния син на страните, а в един от дните М. е ударил и детето С. М..
Наред с това, след издаването на ЗНЗ по настоящото дело, ответникът е продължил с психическото насилие спрямо ищцата. М. е търсил И. в ***** на 11.09.2026г., като е отправял заплахи за здравето и живота на ищцата.
От събраните гласни и писмени доказателства става видно, че това не са изолирани прояви от страна на ответника, а се касае за систематично поведение, конкретно насочено против пострадалата. М. е осъждан за деяния по чл. 296 от НК , като по посочените по – горе дела е нарушил издадена в полза на С. И. заповед за защита. Ответникът категорично отказва да спазва съдебните актове, като не коригира поведението си дори след изтърпяване на наказание лишаване от свобода във връзка тези решение.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие. Съдът приема, че в процесния случай С. А. И. и детето С. С. М. са станали жертва на домашно насилие от страна на ответника.
Способът за регулиране на отношенията между страните е, като спрямо извършителя на домашно насилие бъдат взети мерките по чл.5, ал. 1, т. 1, т. 3 , т. 4 и т. 5 от ЗЗДН. Настоящата инстанция намира за подходящи следните мерки за защита от домашно насилие, а именно – С. С. М. да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ищцата и детето, да му бъде забранено да приближава пострадалите на по – малко от 50 метра, жилищата им, местата за социални контакти и отдих на пострадалите и местоработата на И., посещаваните от детето детски градини, за да се гарантира сигурността им, както и да му бъде забранено да контактува под каквато и да е форма със С. А. И. и С. С. М., включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, като за последните две мерки се определи период от 18 (осем) месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 36/10.08.2026г. и заповед за незабавна защита № 51/ 11.09.2026г. по отношение на детето С. С. М.. Следва, за посочения период от 18 месеца, местоживеенето на детето С. С. М. да бъде определено при майката С. И.. Посоченият период е съобразен с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, като съдът следва да приспадне времето на действие на заповедта за незабавна защита. Следва да се определи максималния предвиден в закона период. Ответникът систематично упражнява домашно насилие спрямо С. И., като пострадал от поведението му е и детето им С. М.. Ответникът не се съобразява с постановените спрямо него съдебни актове, не коригира поведението си, продължава да върши престъпни и противоправни прояви. На ищцата е причинена лека телесна повреда. И. е принуждавана да проституира.
Следва С. М. постановените мерки да бъдат определени в максималния предвиден от закона период.
Предвид уважаване на молбата и на о снование чл.15, ал. 8 от ЗЗДН, 4 съдът разпорежда да се издаде заповед за защита, съдържаща предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗДН.
На основание 11, ал. 2 от ЗЗДН и чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Горна Оряховица сумата от 12.78евро, представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на настоящото дело, както и 2.56евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.