Решение № 188 от 14.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Бургас, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

К. Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100500176 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл. 258 ГПК вр. чл.317 ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 50444/28.11.2024г. от регистъра на РСБургас, предявена от адвокат Радост Сребрева – БАК като пълномощник на ответника „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС”ЕООД,със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, п. к. 8000, ул. „Кооператор” № 54, ЕИК: 206388451, представлявано от управителя Валентин Дамянов Каравълчев, срещу Решение № 2370/13.11.2024г. по гр.д.№ 4397/2024г. по описа на Районен Съд – Бургас, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на Й. Т. И., ЕГН:

**********, с адрес: с. ***, общ. ***, сума в размер от 933лева,представляваща брутно трудово възнаграждение на ищеца Й.

Т. И. за м.Май 2024.дължимо на основание Трудов договор № 2/15.02.2022г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба - 28.06.2024г„ до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано и недоказано.На първо място се оспорва изводът на съда за наличие на валидно трудово правоотношение между страните,възоснова на което да се дължи процесната сума за неизплатено трудово възнаграждение.Сочи, че своевременно били оспорени като неавтентични представените към исковата молба до съда писмени доказателства: Трудов договор №

002 от 15.02.2022г.; Длъжностна

1 характеристика на длъжността: Началник, склад на фирма Топметал Комерс ЕООД от 15.02.2022г.; Допълнително споразумение № 1-2 от дата 31.03.2022г. към трудов договор № 2 от 15.02.2022г.; Допълнително споразумение № 2-2 от дата 30.12.2022г. към трудов договор № 2 от 15.02.2022г.; Допълнително споразумение № 3-2 от дата 29.12.2023г. към трудов договор № 2 от 15.02.2022г. с твърдението,че подписите, положени в тях, не са на сочените там лица. Във връзка с направеното оспорване са поискали на основание чл.

183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригиналите им, както и да бъде открито производство по чл. 193 от ГПК за всички оспорени документи.Ищецът заявил, че ще се ползва от оспорените доказателства, но не представил оригиналите на същите, а съдът оставил без уважение и не открил производство по чл. 193 от ГПК, което било съществено нарушение на съдопроизводствените правила.На второ място изтъква, че от справка с вх. № 46879/07.11.2024г. от НОИ - Регистър на трудовите догоговори на НОИ се установявало, че ищецът в исковия период 01.05.2024г. - 31.05.2024г. има сключен друг трудов договор от датата 27.05.2024г. с различно дружество, следователно въпросната справка напълно опровергавала твърденията на ищеца в исковата му молба до съда, че полагал труд в периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г.,като е изпълнявал стриктно и отговорно възложената му работа.Освен това в справките от НАП и НОИ с данни за осигуряването, липсвала осигурителна информация за процесния период, поради което тези справкибили неотносими по делото-предмет на процеса е месец Май 2024., а той не фигурирал там.Свидетелката, разпитана в проведеното открито съдебно заседание на 29.10.2024г. установява, че ищецът бил: „нещо като началник- отговорник на базата ”,но тя не знае със сигурност ищецът каква длъжност заемал през процесния период.Коментират се показанията на свидетелката като се изтъква,че от показанията й не става ясно ищецът каква длъжност е заемал, не става ясно за коя база става въпрос, базата само от склада на ТОПМЕТАЛ КОМЕРС ЕООД ли се състои или не, и имат и други фирми работници там.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 2875/22.01.2025г. от въззиваемия Й.

Т. И. с ЕГН **********, с адрес: с.**, община ***, област ***, чрез адв.

Кирил Веселинов Киров,с която намира въззивната жалба за допустима, но изцяло за неоснователна. Изтъква, че от събраните многобройни писмени доказателства се установявало твърдението на ищеца за наличие на ТПО с ответното дружество, а последното не провело насрещно доказване процесната сума да е била изплатена на работника.Моли постановяване на решение, с което се потвърди обжалваното решение; претендира направените по това съдебно производство разноски.

Окръжен съд - Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Й. Т. И. с ЕГН **********, с адрес: с.**, община ***, област ***, чрез адв. Кирил Веселинов Киров, против „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС”ЕООД,със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, п. к. 8000, 2 ул. „Кооператор” № 54, ЕИК: 206388451, представлявано от управителя Валентин Дамянов Каравълчев, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца И. сума в размер от 933 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на исковата молба - 28.06.2024г.

В исковата молба се посочва, че ищецът е служител на ответното дружество, като трудовите отношения между страните са възникнали въз основа на сключен Трудов договор № 2 от 15.02.2022г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „началник склад“. Ищецът в своята искова молба посочва, че първоначално страните са се договорили ищецът да получава трудово възнаграждение в размер на 665 лева, платимо на 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, а след няколко сключени между страните допълнителни споразумения към 29.12.2023г. трудовото му възнаграждение е увеличено на сума в размер от 933 лева.

В исковата молба се посочва, че за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. ищецът е полагал труд, но въпреки това не е получил дължимото му се трудово възнаграждение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 128,т. 2 от ГПК.

Ответната страна по предявения иск - „ Т О П М Е ТА Л КОМЕРС”ЕООД със седалище гр. Бургас депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на предявения иск, в който посочва, че оспорва предявения иск. Посочва, че дейностите по оформянето на трудовите договори, изготвянето на ведомостите за работните заплати и всички други счетоводни функции са възложени на счетоводна кантора, за която през процесния период от време е имало Договор за счетоводно обслужване. В исковата молба се посочва, че през месец май 2024г. са били проведени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, при което от офисите на дружеството са иззети счетоводни документи и компютърни системи, с които се обработват счетоводните документи на дружеството и по тази причина ответното дружество не разполага с трудовите досиета на работниците.В писмения отговор се посочва, че се оспорват представените писмени доказателства от страна на ищеца, а от друга страна се посочва, че процесната сума не е дължима поради извършено плащане.

За да уважи ищцовата претенция и да осъди ответното дружество да заплати трудовото възнаграждение, първоинстанционният съд е приел, че за процесния период от време - от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. по силата на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „началник склад“ с основно месечно възнаграждение в размер на 933 лева, платимо до 25-то число на следващия месец. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че за процесния период от време ищецът е престирал работна сила в полза на ответника, а по делото са останали недоказани твърденията на ответното дружество, че 3 дължимото трудово възнаграждение за месец май - 2024г. е било заплатено в брой.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми. Следва да се отбележи, че Районен съд - Бургас е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По отношение на въведените във въззивната жалба съображения, съдът намира следното:

На основание чл. 128, т. 2 от ГПК работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По делото е представен писмен Трудов договор № 2/15.02.2022г., сключен между страните с положени от тях подписи, по силата на който ищецът Й. И. е встъпил в трудово правоотношение с ответното дружество и е приел да изпълнява длъжността „началник склад“, при пълно работно време, срещу основно месечно възнаграждение в размер от 665 лева, платимо до 25то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, с допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0, 6% за всяка година.

От представения по делото договор се установява, че страните са договорили трудовият договор да бъде сключен за неопределен период от време, с шестмесечен срок за изпитване, уговорен изцяло в полза на работодателя. По делото няма данни трудовото правоотношение да е прекратено в рамките на срока за изпитване, поради което и на основание чл.

71, ал. 2 от КТ следва да се приеме, че трудовият договор е продължил своето действие - като такъв за неопределено време (както е и уговорено между страните).

По делото са представени и три допълнителни споразумения съответно - от 30.12.2022г., от 31.03.2022г., от 29.12.2023г. и от 29.12.2023г., от които е видно, че трудовият договор е изменян три пъти, като е увеличаван размера на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, което към края на 2023г. е уговорено на 933 лева.

Обстоятелствата относно сключването на договора се потвърждават и от приложената Справка по чл. 62, ал. 5 от КТ от 15.02.2022г. за прието уведомление от ответния работодател до НАП относно сключения с ищеца 4 трудов договор, като видно от писмо на НАП до БРС в регистрите на НАП фигурира вписване на процесното трудово правоотношение с начална дата 15.02.2022г. и с дата на прекратяване - 31.05.2024г.

По делото в първоинстанционното производство в качеството му на свидетел е разпитан М.Д.Д., работила през целия месец май 2024г.в ответното предприятие като оператор по въвеждане на данни,от показанията на която се установява, че ищецът е работил като началник-отговорник на базата; свидетелката не си спомня през месец май 2024г. той да е отсъствал от работа, тъй като тя го е виждала редовно.

За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 от ГПК следва по делото да бъде установено възникването на трудово правоотношение с ответното дружество, съществуването на това правоотношение и към периода, за който ищецът претендира да му бъде изплатено трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че това възнаграждение не е заплатено и остава дължимо от работодателя.

От събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че по делото се установява по безспорен начин наличието на възникнало трудово правоотношение между страните за периода от 15.02.2022г. до 31.05.2024г. и направеното в тази връзка възражение във въззивната жалба, намира, че е неоснователно. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали представения по делото оригинал на трудов договор е подписан от страните по него или не, в каквато насока са твърденията на въззивника за неоткриване на производство по чл.193 ГПК за изследване автентичността на подписите на страните, не може да повлияе на извода за наличие на валидно възникнало трудово правоотношение. По делото от изявленията на ответното дружество се установява, че дейността по оформянето на трудовите договори е възложена на трето лице. Дори и да се приеме, че е налице договор, сключен без представителна власт от страна на работодателя, то в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, по смисъла на която, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се счита, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Няма данни за подобно противопоставяне от страна на работодателя, напротив на ищеца е изплащано трудово възнаграждение за целия срок на договора, като дори същото е и увеличавано. На следващо място настоящият съдебен състав изцяло споделя цитираната от районния съд практика на ВКС ,съгласно която правно ирелевантно е дали подписите на страните в трудовия договор са автентични при положение, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.62,ал.3 КТ и данни за трудовото правоотношение между страните се съдържат в регистъра на НОИ,в каквато насока са събраните по делото от районния съд доказателства.Неоснователно е твърдението, че през месец май 2024г. ищецът е бил в трудово правоотношение с друго предпришятие, тъй като от приетата справка “регистър на трудовите договори“ от 04.11.2024г. на НОИ е видно, че нов трудов договор ищецът е сключил на 23.07.2024г.