Решение № 26 от 21.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Русе, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20244500500996 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Е. М. Д. е обжалвал Решението, постановено по гр. д. № 110/2024г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете му за отмяна на Заповед № 769/20.10.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение„ и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да бъде отменено, а предявените от него искове да се уважат, като му се присъдят разноските в производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител адв. Х.М., изразява становище, че същата е неоснователна. Иска да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените 1 фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на първоинстанционното производство са предявени, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ. Приет е за разглеждане и насрещен иск по чл. 221 ал.2 от КТ.

От ангажираните доказателства е установено, че между страните по делото съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 2988, подписан на 19.09.2016г., с който ищецът в първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото Е. Д. бил назначен на длъжността "консултант, клиентска поддръжка в отдел 35031 ".

Трудът полагал от дома си в гр. Русе, бул.“ Л.“ ** вх.2*, ап.*. Със Заповед № 644/27.10.2022 г. бил наказан с дисциплинарно наказание „ забележка“, което било отменено по съдебен ред. Със Заповед №

760/20.10.2023 г. бил уволнен дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 и чл. 188, т. 3 вр. чл. 190,т. 3 и т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 4, т. 3, т. 7 и т.

10 от КТ- заради нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се явява на работа, дистанционно, и не изпълнява трудовите си задължения в периода 26.09. - 29.09.2023г.

В първоинстанционното съдебно производство ответникът “ Съдърланд Глобъл Сървисиз Бълтария ” ЕООД оспорил предявените срещу него претенции и се позовал на изтекла давност за предявяването им.

С атакувания съдебен акт районният съд приел направеното възражение за давност за основателно, като изложил съображения, които изцяло се приемат от въззивната инстанция.

Като юридически факт погасителната давност е период, през който носителят на правото бездейства. За изтичането на давността не се следи служебно, а тя се взема предвид само при възражение от ответника, каквото в случая е налице - в настоящото производство ответникът по предявените искове е упражнил, чрез възражение, субективното си право да погаси правото на иск на ищеца.

Настоящата инстанция, както и районния съд, намира за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 от КТ давностният срок за този иск започва да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение и след изтичането му правото за предявяване на такъв иск се погасява по давност.

Спорът по делото е от кога тече давностният срок, с оглед твърденията на ищеца, че обжалваната Заповед му е връчена на 08.11.2023г.

От ангажираните по делото свидетелски показания на М. Д. и В. С. / служители на “ Съдърланд Глобъл Сървисиз Бълтария ” ЕООД / се установява, че на 20.10.2023г. те провели видеоконферентна среща с колегата си Е. Д., на която го уведомили, че му е наложено наказание " дисциплинарно уволнение“, че ще получи заповедта за уволнението чрез системата „ Евротръст“, а същевременно на екран му била визуализирана самата заповед, чието съдържание св.Д. прочела на глас. Районният съд е приел, че Е. Д. е 2 уведомен за заповедта за уволнението му на 20.10.2023г., алтернативно – на 26.10.2023г, която е последната от четирите дати, на които Е.Д., на посочения от него на работодателя адрес, е бил посещаван от служител на „Еконт“, за да му бъдат връчени Заповедта за уволнение и декларация по чл. 333 от КТ, видно от представена по делото справка от „ Еконт Експрес“ ООД .

Преди това, поради това, че с чл. 21 от допълнителното споразумение от 31.12.2022г. към трудовия му договор Д. се съгласил да бъде адресат на всякакви електронни изявления, свързани с трудовото му правоотношение, вкл. свързани с прекратяването му, видно от представено по делото писмено доказателство за квалифицирана електронна регистрирана услуга за доставка „Евротръст“, на 20.10.2023г. работодателят е подал в системата за връчване Заповедта, и е било прието подаването с получател Е. Д.. Обстоятелството, че последният е отказал както да приеме електронното съобщение от 20.10.2023г., така и изпратените му с куриер документи, касаещи уволнението му, сочи, че е налице връчване, при отказ.

Ето защо правилно районният съд е приел, че двумесечният давностен срок, независимо дали връчването е на 20.10.2023г. или на 26.10.2023г., е изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024г.

Давностният срок за предявяване на иска за обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ също е двумесечен, съгласно даденото тълкуване в Тълкувателно решение №1/12.05.2015г. по тълк. д. №1/2014г. на ВКС, ОСГК, и следователно този иск също е погасен по давност към датата на депозиране на исковата молба.

Горното обуславя законосъобразния и правилен извод на първоинстанционния съд, че така предявените искове като погасени по давност следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да се уважи насрещната претенция и Е. Д. бъде осъден да плати на работодателя 2 брутни трудови възнаграждения, съобразно уговорения срок за предизвестие в сключения между страните безсрочен трудов договор.

Решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 3 от КТ, и е уважен насрещният иск по чл. 221 ал.2 от КТ, е законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено, без частта за разноските. По отношение на същите, с оглед направеното възражение за прекомерност, поддържано и във в.жалба, настоящата инстанция счита, че следва да се редуцират, като се съобразят характерът на производството – трудов спор, фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените фактически и правни действия. За първоинстанционното производство на “Съдърланд Глобъл Сървисиз България ” ЕООД са присъдени разноски, съразмерно на отхвърлените искове и уважения насрещен иск, в размер на 3 559,45 лева, от които 3100 лева за адв.възнаграждение. Настоящата инстанция не счита, че делото представлява правна сложност, нито, че е протекло в продължителен период / само в 2 съдебни заседания/, и отчитайки конкретно извършените фактически и правни действия, намира, че адв.възнаграждение за първоинстанционното производство е прекомерно и 3 следва да се намали на 1600 лева. Не се споделят изложените мотиви на първата инстанция, че размерът на адв.хонорар не е прекомерен, тъй като съгласно Наредба №1/2004г. на ВАдвС той следвало да е 2 265,63 лева. На първо място, разликата от 834 лева не е малка, още повече, че посоченият нормативен акт не обвързва съда при определяне на адв.възнаграждение, с оглед възражението за прекомерност, в какъвто смисъл е и Решение С 438/22 на СЕС, което на основание чл. 633 от ГПК е задължително за българските съдилища. По същите съображения за въззивното производство настоящата инстанция счита, че на процесуалния представител на ответното по в.жалба дружество следва да се определи хонорар от 800 лева, който с оглед изхода на спора е в тежест на жалбоподателя.

Така мотивиран, Окръжният съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 1248/30.09.2024г., постановено по гр.д. № 110/2024г. на Русенския районен съд, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ частта, с която Е. М. Д. от гр.Русе, ЕГН ********** е осъден да заплати на “ Съдърланд Глобъл Сървисиз България ” ЕООД - С., бул.“П.Е.“**, ет.*, ЕИК ********, деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер над 2059,45 лева до присъдените 3 559,45 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1248/30.09.2024г., постановено по гр.д. № 110/2024г. на Русенския районен съд, в останалите части.

ОСЪЖДА Е. М. Д. от гр.Р., ЕГН ********** да заплати на “ Съдърланд Глобъл Сървисиз България ” ЕООД - София, бул.“П.Е.“**, ет.*, ЕИК ********, разноски за въззивното производство – за адв.възнаграждение в размер на 800 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4