Решение № 159 от 30.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500237 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на М. Н. Ч. от гр. Т., против Решение № 81 от 11.03.2024 г. по гр.д.533/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за осъждане на ЗД„БУЛ ИНС“АД гр.София, ЕИК 831830482, да заплати на ищеца на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата 100 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилата на **.**.**** г. при ПТП смърт на неговата сестра С. Н. Н., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2022 г. до окончателното изплащане, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата 10 387,50 лв, представляваща разноски по делото.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, необосновано и постановено в противоречие с константната практика на съдилищата в страната.

Твърди се, че в случая са установени предпоставките за уважаване на иска по чл.432, ал.1 от КЗ: валидно застрахователно правоотношение, неправомерно поведение от страна на застрахования водач, причинени вреди, причинно-следствена връзка между неправомерното поведение и причинените вреди, както и отправено искане от страна на пострадалия до застрахователя за извънсъдебно изплащане на претенцията.

1

Оспорва се като неправилен и необоснован изводът на съда, че по делото не е установена особена близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата му сестра, както и настъпили в резултат на нейната смърт сериозни морални болки и страдания за него, различни от нормално възприетите в обществото. Сочи се, че в случая се касае за болки и страдания, причинени от загубата на близък човек – сестра и неправилно първоинстанционният съд е приел, че установените по делото обстоятелства не сочат на изискуемата изключителност на отношенията между брат и сестра, извън обичайните за този вид родство, чрез създадена особена близка, трайна и емоционална връзка. Твърди се, че в случая наличието на такава дълбока емоционална връзка на ищеца със сестра му, възникнала в резултат на сложните житейски обстоятелства, е установена от събраните гласни доказателства. Твърди се, че двамата не просто са живели в едно домакинство, а ищецът е осъществявал спрямо сестра си си заместваща родителска грижа предвид това, че родителите му не са имали финансова възможност да се грижат и за четирите си деца. Сочи се, че в случая загубата на сестра му е причинила на ищеца болки и страдания, които по своя интензитет са равни на страданията от загуба на родител.

Излагат се твърдения, че по делото е доказано, че ищеца е имал дълбока емоционална връзка със своята сестра - ищецът като по-голям се е грижил за сестра си, а сега се грижи за нейното дете, т.е.налице е „заместващата" функция на „родител" от страна на брата. На следващо място се твърди, че с оглед конкретния събран по делото доказателствен материал, размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което се претендира, е справедлив с оглед болките и страданията, които е претърпял и продължава да търпи и ще търпи цял живот ищецът, с оглед икономическата обстановка в страната и съдебната практика в подобни случаи.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови осъждане на ответното дружество да заплати на въззивника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, за претърпени в резултат на настъпилата при ПТП на **.**.**** г. смърт на неговата сестра С.

Н. Н., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2022 г. до окончателното изплащане.

Претендира се и отмяна на решението на ОС Сливен в частта, с която въззивникът е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 10 387,50 лв.

Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият-ищец ЗД „БУЛ ИНС” АД, оспорва като неоснователна подадената въззивна жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание - чрез процесуалния си представител. Твърди се, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата.

2

Посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, правоимащите са посочени в ППВС № 4 от 25.V.1961 г. и ППВС № 5 от 24. XI.1969 г., и „по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които във всеки конкретен случай е справедливо да бъдат обезщетени“.

Твърди се, че наличието на изключително близка и трайна житейска връзка с починалия, както и търпенето на значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето, подлежат на главно и пълно доказване от претендиращия обезвреждането, каквото доказване в случая не е проведено. Твърди се, че изводът на съда, че не са установени фактите, които биха определили близостта, емоционалната, фактическа и житейска връзка между М. Ч. и покойната му сестра като особена, много силна, надхвърляща обичайната традиционно съществуваща между брат и сестра, такава, достатъчна за да обоснове извод, че вследствие внезапната загуба, той са претърпял дълготрайни по продължителност и извънредно силни по интензитет болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, е напълно в съответствие със събраните по делото доказателства, разпоредбите на закона и със задължителната съдебна практика.

Твърди се, че разпитаните по делото свидетели установят непротиворечиво близост и привързаност в отношенията между покойната и брат й приживе, но не и изключителност на връзката. Посочва се, че от показанията на свидетелите е установено, че освен ищеца, загиналата има още двама братя; от момента на раждането и до момента на смъртта си С. Н. е живяла в един дом с родителите си и своите братя, като не е имало момент в който те са били разделени, като ищецът продължава да живее в дома на своите родители, т.е.въззивникът е живял в едно домакинство със сестра си, но не само с нея, а и със своите родители и братята си. Отношенията между ищеца и загиналата му сестра са напълно нормални и в рамките на обичайното характерно за роднини от този кръг.

Твърди се, че по повод и във връзка с настъпилата смърт на С. Н. Н. в резултат на ПТП на **.**.**** г., искове за неимуществени вреди са предявени от името на дъщеря й, от майка й, от баща й, както и от братята й, като по първите три дела с влезли в сила решения са присъдени обезщетения в различни размери. Сочи се, че по делата, образувани по предявените от братята на С. Н. искове, във всички искови молби се твърди, че всеки от тях е претърпял морални болки и страдания извън обичайните в резултат смъртта на сестра си, тъй като се е грижил за нея и е бил в изключително близки отношения, което е напълно недостоверно и обективно невъзможно с оглед мотивите на влезлите в сила решения по вече приключилите производства, в които е прието, че загиналата С. Н. е живяла с родителите си и именно те са полагали грижи за нея и детето й.

3

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

По делото е постъпила и частна жалба от въззивника М. Н. Ч., против Определение № 316 от 25.04.2024 г. по гр.дело № 533/2022 г. на Окръжен съд гр.Сливен, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта на разноските. Изложени са подборни съображения за неправилност на обжалваното определение по чл.248 ГПК.

Претендира се съдът да отмени Определение № 316 от 25.04.2024 г. и вместо него постанови отхвърляне на искането на процесуалния представител на ЗД „Бул Инс" АД за присъждане на направените разноски.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника М. Ч. за осъждане на въззиваемоно дружество да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на настъпилата на **.**.**** г. в гр. Т., при ПТП с лек автомобил „БМВ 318“ с рег.№ СН 0156 АТ смърт на С. Н. Н. – сестра на ищеца. Твърди се, че за управлявания от виновния за ПТП водач А. И. А., към момента на произшествието е налице сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.

Твърди се, че между ищеца и загиналата в ПТП негова сестра е имало изключително близки отношения и много силна емоционална и духовна връзка, тъй като са израснали заедно, живеели в едно домакинство, грижели се един за друг и са се подкрепяли. Твърди се, че сестрата на ищеца го е възприемала като свой закрилник, тъй като била единствената и по-малка сестра в семейството. Сочи се, че смъртта й му е причинила изключителни емоционални страдания и дълбока отрицателна промяна в живота му. Твърди се, че за душевните и емоционални страдания на ищеца допринася и фактът, че загиналата му сестра е оставила дете-кърмаче, за което ищецът, заедно с родителите си и семейството си поели и полагали непосредствени грижи.

Изложени са твърдения, че ищецът е депозирал пред ответника извънсъдебна застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му, но с писмо от 22.07.2022 г. ответникът му е отказал заплащане на застрахователно обезщетение.

Претендира се заплащане и на законна лихва върху обезщетението от 100 000 лв., считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция – 19.07.2022 г. до окончателното изплащане на 4 главницата.

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни. В представения в законовия срок писмен отговор не се оспорва наличие на застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“, сключена за процесния автомобил към момента на ПТП. Не се оспорва и обстоятелството, че при това ПТП е загинала сестрата на ищеца. Оспорено е твърдението в исковата молба, че е причинен деликт от страна на водача на лек автомобил „БМВ 318“ с рег.№ СН 0156 АТ – оспорва се, че водачът е действал противоправно и виновно, както и, че поведението му е било в причинна връзка с настъпилата смърт на сестрата на ищеца. Оспорено е твърдяното наличие на особена близка връзка на ищеца с починалата му сестра и действително претърпените вреди от нейната смъртта, т.е.оспорено е наличието на изключителност по смисъла на ТР № 1/2018 г. на ВКС, ОСГНТК, в отношенията на ищеца и сестра му.

Претендираното обезщетение е оспорено и по размер по съображения, че размерът е прекомерно завишен и несъобразен с принципа за справедливост и трайната съдебна практика.

Твърди се, че в случай, че съдът приеме, че ищецът има право на обезщетение за неимуществени вреди, размерът му следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл.493а КЗ и §96 КЗ.

Заявено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата поради това, че като пътник в автомобила не е била с поставен предпазен колан, в резултат на което способствала за собственото си увреждане и смърт.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по съображения, че събраните по делото доказателства не установяват изискуемата изключителност в отношенията между ищеца и неговата сестра, съотв.претърпени от ищеца неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за такава родствена връзка.