Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 50 от 24.01.2022, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Гражданско дело 16/2022
Вид
Определение № 50
Подписан
24.01.2022
Състав
Дора Димитрова Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. София, 24.01.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело № 20221800100016 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с предявени от Д. Н. Д. срещу С.Г.С., С.А.С. и В.К.С. на Р.Б. искове за заплащане на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в условията на пасивна солидарност на обезщетение за вреди от нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело № 16 764/2013 г. по описа на СГС, IX състав.

Исковете на ищеца се основават на твърдения за причинени му неимуществени вреди от незаконни актове и действия на държавни органи и длъжностни лица. За подобни вреди отговорност носи държавата съгласно общия принцип на чл. 7 от Конституцията, чиито норми имат непосредствено действие - чл. 5, ал. 2. Отговорността е имуществена, като целта на разпоредбата е да очертае най-общо основанието и да посочи в чия правна сфера и в чий имуществен патримониум настъпва задължението за обезвреда- този на държавата.

До датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ с ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г. , този иск се основава на прякото действие на Конституцията на Република България и КЗПЧОС (чл. 5, ал. 2 и 4 от Конституцията на Република България) и се разглежда по общия исков ред. С включването на чл. 2б в обхвата на ЗОДОВ този иск се основава на специалния закон и се разглежда по особения ред, предвиден в него.

1

Всеки национален съд на държавите – страни по КЗПЧОС, е национален съд по смисъла на чл. 13 КЗПЧОС и като такъв е длъжен да разгледа всяко дело в защита на право, което КЗПЧОС признава, включително и на българските граждани. Разглеждането и решаването на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд е такова право – чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Когато са налице предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез иск, тя се представлява от процесуален субституент – едно или повече съдилища, в които е разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено, като е без значение пред кое от инстанционните съдилища се претендира да е осъществено забавянето. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия, е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и правна сложност. Н а установяване подлежат отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата отговаря за всички забавяния (включително действия и бездействия на съда, на другите участници в производството, на съдебни служители, пренатовареност на съда и др.), които са вън от дължащите се на поведението на претендиращата обезщетение страна, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на задължения.

Допустимостта на предявения иск е обусловена от изискването за изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение – арг. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ (абсолютна процесуална предпоставка). В случая тази предпоставки не е налице. В молба вх. № 423/21.01.2022 г. ищцата признава, че не е инициирала и провеждала 2 такава административна процедура. Що се касае до изявленията, че вреди се претендират и от нарушени от съда норми на правото на ЕС в исковата молба липсват каквито и да е твърдения в тази насока, а въвеждането им за първи път с молбата от 21.01.2022 г. е опит за последващо обективно съединяване на осъдителни искове, което е недопустимо.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр. д. № 16/2022 г. по описа на СОС, и

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр. София при условията на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, на който да се изпрати препис от определението, ведно със съобщението по чл. 275, ал. 1 ГПК, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 3