Решение № 109 от 30.03.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. гр. Димитровград, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20225610100078 по опИ. за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал1 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ гр.София твърди, че на 10.07.2019 г. е подпИ.но Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен на основание чл.99 ЗЗД, придобил вземането на „Микро Кредит“ АД против ответника, произтичащо от Договор за заем CrediHome № 1192-00050535 и Договор за допълнителни услуги и двата от дата 18.03.2019 г.. Цедентът бил упълномощил ищеца за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането. На ответника бил предоставен заем в размер на 300 лева, като с подпИ. си заемателят удостоверил получаването на сумата, като същият се задължил да върне общо сумата от 314,27 лева, представляваща чиста сума и договорна лихва.

Договорната лихва била в размер на 14,27 лева, на 11 равни седмични вноски по 28,57 лева, като първата вноска била платима на 29.03.2019 г. С ответника бил сключен и Договор за допълнителни услуги, съгласно който на ответника следвало да се предостави пакет от допълнителни услуги, а клиентът да заплати пакетната цена в размер на 36,30 лева. – на 11 равни седмични вноски по 3,30 лева, при първа вноска на 29.03.2019 г. На основание този договор на заемополучателя била предоставена застраховка „Защита“, като заемополучателят се задължил да върне получената застрахователна премия на 11 равни седмични вноски, всяка в размер на 4,95 лева. или общо премия 54,45 лева. На длъжника била начислена и лихва за забава. Срокът на договора изтекъл на 07.06.2019 г. Заемополучателят не изплатил дължимия паричен заем. В образуваното заповедно производство длъжникът възразил против издадената заповед за изпълнение. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумите: 300,00 лева – главница, 14,27 лева - договорна лихва 1 за периода от 29.03.2019 г. до 07.06.2019 г., 36,30 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, 54,45 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, 51,78 лева – лихва за забава по договор за заем за периода от 30.03.2019 г. до 25.10.2021 г., 14,95 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 30.03.2019 г. до 25.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ –

Д. И. А. от гр.Димитровград подава отговор.

Посочва, че не е уведомен по надлежния ред за прехвърлянето на задълженията по чл.99 от ЗЗД. Поради това, че стича, че цесията не е редовно връчена. Към настоящия момент срокът на давност бил изтекъл – чл.111, б ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 1657/21 г. по опИ. на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 583/27.10.2021 г. за сумите: 300,00 лева – главница, 14,27 лева – договорна лихва за периода от 29.03.2019 г. до 07.06.2019 г., 36,30 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, 54,45 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.10.2021 г. до окончателното им изплащане, както и 51,78 лева – лихва за забава по договор за заем за периода от 30.03.2019 г. до 25.10.2021 г., 14,95 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 30.03.2019 г. до 25.10.2021 г. и 75,00 лева деловодни разноски.

Посочено е, че вземането произтича: Задължение по договор за заем CrediHome № 1192-00050535 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1192-00050535, сключени на 18.03.2019 г. между „Микро Кредит“ АД и длъжника, като в последствие вземането по договора е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение № 1/10.07.2019 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г. Длъжникът е уведомен на станалата продажба на вземането. Разноски: Внесена ДТ – 25,00 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда.

Против заповедта е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника.

На 19.03.2019 г. между Микро Кредит АД и ответника е сключен Договор за заем CrediHome № 1192-00050535, по силата на който се предоставя заем в размер на 300 лева, 314,27 лева - обща сума за погасяване, 11 бр. седмични вноски при размер на вноската 28,57 лева, ден плащане-петък, дата на първо плащане 29.03.2019 г., ГПР 50%, фиксиран лихвен процент – 40,55 %, усвояване в офис наМикро кредит АД. С полагането на подпИ. си потребителят е удостоверил надлежното получаване на заема.

Приложен е погасителен план с дата на първа вноска 29.03.2019 г. и дата на последна вноска 07.06.2019 г.

На същата дата между страните и сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1192-00050535, с който на клиента се предоставя пакет от допълнителни услеги и финансиране разсрочване на сключена с посредничеството на Микро Кредит АД застраховка, както следва:

- Пакет „Комфорт“ – срок 11 седмици, вноска 3,30 лева – посощение в къщи или на удобно място за събиране на вноската, безплатно внасяне на вноските от 2 клиента по банковата сметка на Микро кредит АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва при просрочие при закъснение от 15 дни.

Застраховка защита пакет „Премиум Живот“ срок 11 седмици, вноска 4,95 лева. Прилагат се застрахователна полица на „Уника живот“ АД сключена в полза на заемателя чрез посредник Микро Кредит АД – еднократна застрахователна премия 54,45 лева, както и Искане за ползване на пакет от допълнителни услуги.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. „Микро Кредит“ АД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ООД вземания от сключени договори за заем, посочени в Приложение № 1 към договора. С Анекс от 11.12.2015 г. е удължен срока на действие на договора и е разширен предмета на договора, Анекс № 3/16.12.2016 г., Анекс № 4/22.01.2018 г., Анекс от 14.01.2019 г.

Представя се потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, както и извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор за рехвърляне и продажба на вземания от 16.01.2005 г., където под № 132 е посочен Договор 119200050535/18.03.2019 г. Д. И. А., отпусната главница 300 лева, договорна лихва 14,27 лева, остатък главница 300, остатък лихва 14,27 лева, общо задължение км дата на продажба – 405,02 лева.

Прилага се пълномощно от цедента за упълномощяване на цесионера за уведомяване на длъжниците.

На 15.07.2019 г. до заемателя е било изпратено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия, като пощенската пратка е върната като непотърсена.

Представено е пълномощно за уведомяване на длъжниците.

За изясняване на делото от фактическа страна по делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на същата, което съдът изцяло кредитира, съгласно и отразяването в процесния договор за заем, с полагането на подпИ. си, заемателят надлежно е получил заемната сума от 300,00 лева в брой в офИ. на „Микрокредит“ АД на 19.03.2019 г. Съгласно извлечение от счетоводните книги на кредитора, по процесния заем от 29.03.2019 г. до 21.09.2022 г. няма извършени плащания. Отразените задължения са: 300 лева главница, 14,27 лева договорна лихва, 36,30 лева пакет услуги и 54,45 лева застраховки или общо 405,02 лева. за периода от 30.03.2019 г. до 26.10.2021 г. е начислена лихва за забава в размер на 51,78 лева, за периода от 30.03.2019г. до 26.10.2021 г. е начислена лихва за забава по договора за допълнителни услуги в размер на 14,95 лева. или обща размер на претендирани задължения в размер на 471,75 лева. Лихвата за забавено плащане от датата на изпадане в забава от 30.03.2019 г. до депозиране на заявлението – 26.10.2021 г. възлиза на 78,49 лева.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Безспорно се установява че между страните е сключен договор, която по своята характеристика правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

Доводите на ответника са за това, че същият не е теглил и получавал 3 сумата по заема, че в договора се съдържат неравноправни клаузи, противоречие с добрите нрави, лИ.та на уведомление за извършената цесия, както и липсата на настъпила предсрочна изискуемост на договора.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за заем е посочен процент на ГПР 50%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно предвиденото в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В тази връзка съдът намери, че уговореното между страните възнаграждение по Договор за допълнителни услуги към заема следва да се включи в годишния процент на разходите като общ разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Действително същите са посочени като незадължителни услуги.

Очевидно е, че "допълнителният" договор няма самостоятелен предмет, който да може да се предостави на потребител, необвързан с доставчика по заем, а това налага общото третиране на двата договора като един продукт и прилагане на уредба, ограничаваща договорна свобода както по основен, така и по добавени договори.

При това положение и като съобрази съдържанието на предмета на договора за допълнителни услуги, съдът намира за приложима към предложеното на клиента допълнително пакетно обслужване нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща събиране на възнаграждения под формата на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, когато те представляват действия, свързани с усвояване и управление на кредита или не са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК следва да се тълкува съвместно и със задълженията на кредитора да извърши задълбочена оценка по смисъла на чл. 16 ЗПК за кредитоспособност на бъдещия клиент, респ. да се въздържа да обслужва клиенти с неясни възможности да осигурят необходими за изпълнение на задълженията си източници на приходи, както и изискването по чл. 19 ЗПК за оповестяване предварително на клиента на цената на цялостната сделка чрез 4 унифициран показател ГПР, формиран от всички разходи, включително и тези по съпътстващите ползването услуги и такси (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). В разглеждания случай допълнителните услуги по договор за допълнителни услуги, предложени на клиента срещу допълнително заплащане, не са били отчетени като оскъпяване на основния кредит, въпреки че дейностите, които търговецът е предложил са така тясно свързани с обслужването на клиента, че не могат да бъдат отделени от нужното съдействие на кредитора за приемане на изпълнението. Това е така, тъй като и без заплащания отделно допълнителен пакет, заемополучателят пак ще е обвързан както с тарифа, изискваща плащане на таксите за приемане на касови вноски в офис или чрез предпочетената от клиента мрежа Изипей, така и с такса за промени в параметрите на ползване и срокове за връщане, но цените по тарифата са много по-ниски и ако са отразени в ГПР по основния договор, не дават реална представа за този показател при завишена "пакетна цена" по допълнителния договор. Водещите за интереса на клиента преференции при обслужване (разглеждане до минути и предимство при явяване в офис) са добавени извън тарифираните разходи, и затова допълнителното съществено оскъпяване следва да може да се обоснове добросъвестно със справедливо обосновани разходи, така както търговецът е посочил в предмета на договора, предлаган на клиента. Като отчита общоприетите критерии на обществения морал, установени в мотивите към т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че уговаряне на цена на допълнителна услуга не може да надхвърля прекомерно икономическите интереси до степен да се превърне в неморално средство за обогатяване. В тази връзка легитимният интерес на доставчика да получи разходообоснована престация се определя от спецификата на предоставената от него услуга на пазар, различен от този на банковото кредитиране, и ползван от потребители, за които по-ниските лихвени нива на банкови продукти обичайно са недостъпни. Така доставчици поемат много повисок риск за обвързване с "лоши" кредити и съответно разходите за цялостната им търговия са повишени с предвидими по-високи загуби от несъбираеми кредити. Затова и принципно на пазара на "бързи" и необезпечени кредити на потребители не банковите кредитни институции, предлагащи за ползване срещу възнаграждение свои, а не набрани от вложения средства, могат да обосноват по-високи свои разходи.