Решение № 39 от 09.02.2026, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Исперих, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20243310100776 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството е сезирано по входящ документ № 4837 / 27.12.2024 08:56 ИСКОВА МОЛБА от Х. С. Х. ЕГН: **********, с адрес: обл. Разград, общ. С., с. С., ул. „*****" N20, представляван от адв. К. К., адрес: гр. Разград, ***, ет. 1, ап.4, тел: *** Против: Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: 20367094, с адрес: гр. София, бул." Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф.4, представлявяно от изпълнителните Директори М. Д. или Н. СТ., с която молят съда :

Да призове страните на съд и като се убеди в основателността на претенциите на ищеца, да постанови съдебно решение за приемане на установено, че не дължи сумата 9842,29 лева /девет хиляди осемстотин четиридесет и два лева/ по изпълнителен лист от 31.01.2017г., издаден по ч.гр.д. №2066/2016г. по описа на РОС.

От фактическа страна е посочено, че въз основа на влязло в сила осъдително решение по ч.гр.д. №2066/2016г. по описа на Разградски районен съд, на 31.01.2017г. е издаден Изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, с ЕИК:130697606 сумата 7455, 66 лева /седем хиляди четиристотин петдесет и пет лева и 0,66 ст. / главница по договор за потребителски заем с №PLUS-10590211, сключен на 13.02.2014г./, ведно със законна лихва, считано от 20.10.2016г. до окончателното плащане, както и 1 126,03 лева/ хиляда сто двадесет и шест лева и нула три стотинки/ договорена възнаградителна лихва за периода от 05.09.2015г. до 05.01.2017г.; 773,50 лева /седемстотин седемдесет и три лева и петдесет стотинки/ лихва за забава за периода от 05.10.2015г. до 11.10.2016г. и 1

487, 10 лева /четиристотин осемдесет и седем лева и десет стотинки/ разноски по производството по чл. 410 от ГПК., общо 9842,29лв. /девет хиляди осемстотин четиридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/.

По молба на ответника на 22.03.2017г. на производство пред чси Г.СОЛАКОВ с рег. №761 КЧСИ и район на действие при РОС срещу ищеца е образувано изп. дело №*************. В молбата до ЧСИ взискателят искал да бъдат предприети необходимите изпълнителни действия срещу Х. С. Х. за принудително изпълнение на посочените задължения, с възложени всички действия по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ. След извършване на множество справки за проучване на имущественото състояние на ищеца, на 20.04.2017г. ЧСИ е наложил запор на банковите му сметки в Банка ДСК ЕАД и Първа Инвестиционна Банка АД, както и на 28.04.2017г. е наложил запор на трудовото му възнаграждение.

На 17.10.2018г. е получено Уведомително писмо от Агенция за събиране на вземания ЕАД за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ чрез договор от 14.09.2018г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, клон България като продавач и Агенция за събиране на вземания ЕАД като купувач, в резултат на което Агенция за събиране на вземания ЕАД е конституирана като взискател по изпълнителното дело на мястото на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.

На 11.07.2019г. е депозирана пред ЧСИ молба от взискателя за проучване на имущественото състояние на ищеца чрез извършване на конкретни действия и предприемане на конкретни мерки по принудителното изпълнение. В резултат на тези действия на 29.08.2019г. ЧСИ е наложил възбрана върху 1/4 идеална част от поземлен имот, находящ се в обл. Разград, общ. С., с. С., ул. "*****" №20. След 29.08.2019г. не са извършени никакви действия по изпълнение.

В срок е постъпил ПИСМЕН ОТГОВОР от „АГЕНЦИЯ ЗA СЪБИРАНЕ HА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, офис сграда

Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина Чрез: юрисконсулт Иван Николаев Недков, пълномощник „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със съдебен адрес по чл.

39 ал. 1 от ГПК: гр. София, ***, офис сгр.

Лабиринт, ет. 2, оф. 4, по реда на ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС Чл.131.

По допустимостта:

Оставят на преценката на съда.

По основателността:

Оспорват исковата претенция като неоснователна, като мотивите за това са следните:

Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. 2066/2016 г., РС Разград е образувано изпълнително дело № 95/2017 г., ЧСИ Г. С. на 22.03.2017 г., като с молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителни способи. Вследствие на поисканите изпълнителни способи е наложен запор на банкова сметка на длъжника на 20.04.2017 г. На 28.04.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 11.02.2019 г.

„АСВ" ЕАД е подала молба за конституиране като взискател по изпълнителното дело, като е посочен и изпълнителен способ запор на 2 банковите сметки на длъжника. На 11.07.2019 г. е подадена молба за налагане на запор на трудово възнаграждение и възбрана на недвижим имот. На 28.09.2019 г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Позовавайки се на правните разрешения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС т. 10, следва да се вземе предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 34СИ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В смисъла на гореизложеното са Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г. IV г.о, ГК на ВКС, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК и Определение № 515 om 17.02.2020 г. на САС по в. гр. д. № 633/2020 г.

Не е за пренебрегване и фактът, че законодателят не е поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие - постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н. Давността представлявала санкция за бездействие на кредитора в определен срок. Ето защо в Тълкувателното решение било прието, че предприемането на изпълнителното действие прекъсва давността, а не и достигане до знанието на третото задължено лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за принудително изпълнение и т.н. Кредиторът/ взискател в изпълнителното производство / не можело да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. За нуждите на преценката дали погасителната давност е проявила своите последици било без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на успешните изпълнителни действия. От значение била кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите изпълнителни действия. В подкрепа на изложено били Решение № 333 от 08.10.2019 г. по в.гр.д. № 535/2019 г., Окръжен съд Русе, Решение № 32 от 9.01.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 24/2017 г., Решение № 1034 от 31.07.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1148/2017 г., Решение № 1565 от 7.12.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2461/2017 г., Решение № 514 от 16.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 387/2018 г., Решение № 561 от 3.05.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 593/2019 г.

В Определение № 2690 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5213/2023 г., III г. о., ГК върховните съдии са посочили, че „Неуспешните действия, които не са довели до реално събиране на имущество, също съставляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116 б. "б" ЗЗД -те не били правно нищо, демонстрирали явната воля на кредитора вземането да бъде събрано, не водели до невалидността им, а само до безрезултатността им (приемането на схващане, че само резултатните изпълнителни действия могат да прекъснат 3 давността, било в противоречие с принципа, че прилагането на погасителната давност е санкция за бездействието на кредитора, а не за невъзможността вземането да бъде събрано още повече, че нереализираните изпълнителни действия не били вследствие на поведението на взискателя-кредитор). Тази теза била подкрепена и от Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК и Определение № 3591 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2023 г., III г. о., ГК, съгласно които „От така дадените разяснения също ясно следвало, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.

В Решение № 4 от 16.06.2017г. по т. д. 3129/2015 г. на ВКС бил разгледан въпросът за действието на запора по време, а именно от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство.

Съгласно Решение № 4 от 16.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3129/2015 г., II т. о. на ВКС ако към датата на налагане на запора наличните в банковата сметка суми били недостатъчни за изплащане на задължението, то запорът имал действие, както по отношение на наличните авоари по сметката, така и по отношение на последващите постъпления общо до размера, посочен в запорното съобщение. Гореизложеното становище било развито и в Определение № 60672 от 4.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2021 г., III г. о., ГК съгласно което, действието на запора и задълженията на третото лице не били обусловени нито от изискуемостта на вземането, нито от спирането на изпълнението, докато не е постановен акт за отмяна на запора. В Решение № 265013 от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6531/2020 г. било застъпено становището, че запорът в хипотезата на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, без значение от наличностите по същата, бил изпълнително действие с траен характер и непрекъснато действие.

Гореизложеното било подкрепено и от други съдебни актове - Решение № 4715 от 27.03.2023 г. на СРС по гр. д. № 7837/ 2022 г.; Решение № 861 от 1.04.2019 г. на САС по в. гр. д. № 5466/2018 г.; Решение № 234386 от 4.10.2019 г. на СРС по гр. д. № 66198/2018 г. В последното решение съдът бил констатирал, че запорът върху банкови сметки бил наложен и запорни съобщения били изпратени на 25.01.2011 г.; повечето от запорните съобщения били върнати със съобщение от банките, че длъжникът по изпълнението няма сметки при тях; в три от банките-адресати на запорните съобщения ищцата по настоящото дело-длъжник по изпълнението, е имала банкови сметки, които били запорирани. Дали по тях е нямало налични парични средства (по сметките в 2 банки) или е имало наличност (по сметките в една от банките) било без значение за правния ефект на запора той се считал за наложен, а само изпълнението му зависело от наличието на суми по сметките. За тези запори нямало данни по изпълнителното дело да са вдигнати от съдебния изпълнител, дългът-предмет на изпълнителното дело да е погасен или производството да е прекратено, поради което следвало да се приеме, че наложените запори са налични и досега върху тези сметки.

4

От гореизложеното се налагал извод, че започналата да тече погасителна давност на вземането през 2017 г. била прекъсната през същата година чрез налагане на запори на банкови сметки и след това била прекъсната през 2019 г.