Протокол № 721 от 18.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 198/2022
- Вид
- Протокол № 721
- Подписан
- 18.10.2022
- В сила
- 18.10.2022
- Състав
- Радостин Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 721 гр. Варна, 18.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Радостин Г. Петров при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20223100900198 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха: след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК, на второ четене:
Ищцата М. Х. М., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от адв. Ю. Г. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС" АД , редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща представител.
Третото лице-помагач на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, редовно уведомено от предходно съдебно заседание, представлява се от адв. Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице Д. А. Д., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице Т. К. Ш., редовно призована, не се явява.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 21021 от 13.09.2022 г. заключение по допуснатата психолого-психиатрична експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
1
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на психологопсихиатричната експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото лице, както следва:
Вещото лице Т. К. А. - ****, българка, българска гражданка, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. А.: Поддържам представената експертизата.
В. л. А. на въпроси на адв. Г.: По т. 1 от заключението:
Ретроградната амнезия е загуба на спомен за период, който е непосредствено преди събитието. Според тежестта на травмата и продължителността на загубата на съзнание, тя може да обхване доста дълъг период от време – минути, часове, дни и по-дълъг период от време. Това до голяма степен зависи от това доколко е засегната мозъчната тъкан.
Антероградната амнезия е загуба на спомен за периода след събитието, т.е. след мозъчната травма и също обхваща различен период от време.
Доколкото си спомням, при освидетелстваната имаше един попродължителен период, в който тя е имала загуба на спомен – какво е станало.
Естествено, никога не се възстановява един период от време, който е ретроградна амнезия. При антероградната амнезия също има един период, който никога не се възстановява, но постепенно тук са се възстановили поголямата част от спомените и́.
В конкретния случай имаме и двете амнезии. Това усложнява процеса на възстановяване в смисъл, че първо е един стрес за самата личност. Тя в началото казва „бях забравила много неща да правя“, включително това са едни механизирани, условни рефлекси, които са свързани с ежедневния бит.
Чувствала се е малоценна и се е налагало да и́ разкажат спомени и да и́ покажат снимки, за да може да възстанови информацията, което означава, че периодът на ретроградната амнезия е бил по-дълъг. Но никъде не е дадено в документацията и не е уточнено какъв е периодът от време на амнезия. Това е по нейни данни.
Бих казала, че тези нейни данни съответстват на увредата, като сравним тежестта на диагнозата Дифузна мозъчна травма с травматичен субарахноидален хематом с тежестта на психичните промени и амнезията.
Благодарение на характера и́ и изключително подкрепящата я семейна среда, която тя изтъкна многократно по време на изследването, все още остават прояви на депресия, които могат да се квалифицират като депресивно разстройство от реактивен тип с хронични, остатъчни симптоми. Тежестта на симптомите не е така силно изразена, тя успява да ги преодолява, успява да работи – тя работи в момента, но въпреки всичко остава една психотравма и тя най-вече е свързана с автоимунното заболяване и с усложненията със загубата на фаланги, с осакатяването, което е свързано с него.
2
По т. 4 от заключението: Инвалидизацията е свързана винаги с някаква загуба на функция на орган, на част от орган, нарушение в дадена система.
Може да бъде телесна, неврологична, психиатрична. В случая става въпрос за телесна инвалидизация. В пръстите и́ е в случая, фалангите на пръстите.
Мисля, че са описано многократно - основната фаланга на 5-ти пръст на лявата ръка, а некротичните промени във времето, които са завършили със спонтанна ампутация, т.е. не се е наложила ампутацията, те сами са се ампутирали са крайните фаланги на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръст на лява ръка и 4ти пръст на дясна ръка.
Естествено, че психологическите ефекти върху млада жена в млада, зряла възраст влияе върху самочувствието и́. То е свързано и с нарушенията, които тя търпи във връзка с работата и́, защото тя самата казва, че работата и́ е свързана с писане на компютър, можела е да пише много бързо по десетопръстната система, сега работи с 1-2 пръста.
Естествено, и другото нещо - тя е жена, майка, домакиня, води до изключителен дискомфорт и до ограничаване, но тя се е справила. Така или иначе, винаги ще остане едно усещане за малоценност, за невъзвратимост, тъй като това не би могло да се възстанови.
По въпрос 5 от заключението: Всъщност депресивното разстройство е от реактивен тип. Съществуват различни видове депресии – соматогенни, органични депресивни състояния, ендогенни, по старите класификации. Това е т.нар. голямо депресивно разстройство, което е най-често наследствено и реактивни депресивни състояния, които всеки един човек през живота си по някакъв повод преживява, като загуба на близък, тежка психотравма или в случая, както е при нея с психогенната ситуация и последваща инвалидизация от хроничното заболяване. Т.е. тези депресивни симптоми са пряко свързани с последици от някакво външно въздействие, което в случая няма как да бъде поне към момента променено, говоря за инвалидността и осакатяването и това поддържа тези депресивни симптоми.
Постконтузионният синдром е пряка последица след ПТП-то и в резултат на дифузната мозъчна травма. Този синдром се развива в различна степен на тежест според степента на травмата на мозъка, в случая става въпрос за сериозна травма със субарахноидален хематом. Всичко е протекло добре, успяла е да се възстанови след ПТП-то, но има един период, в който тя е била много лабилна, плачлива, с главоболие, с лесна уморяемост и това е повече свързано директно с мозъчната увреда, не толкова като стресогенната реакция, тъй като тя няма спомен. Стресогенната реакция от рода на острата стресова реакция и посттравматичния стрес или разстройство в адаптацията обичайно се развиват в случай, когато има ясен спомен от събитието. В случая тя няма спомен, така че тези симптоми са по-скоро последица от мозъчната травма.
Не може да се направи пряка причинно-следствена връзка с автоимунното заболяване, въпреки че стресът при този тип заболявания – 3 автоимунните винаги е един от отключващите фактори, но пряка връзка не бих се ангажирала да твърдя, че има. Самото психично състояние е изключително важно, както за появата на автоимунното заболяване, така и за поддържането на симптомите. Самото заболяване си следва и собствени механизми – предразположеност, може да се отключи и без някакъв остър стрес.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Адв. В.: Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по психолого-психиатричната експертиза е от съществено значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение на психолого-психиатричната експертиза, ведно с приложената към него справка-декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А. в размер на 300.00 лева, съобразно представената справка-декларация от вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 300.00 лева от Бюджета на съда.
(Издаден РКО за 300 лв. от Бюджета на съда).
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 22779 от 04.10.2022 г. заключение по допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица, изготвили комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като пристъпва към снемане самоличността им:
Вещото лице Д. А. Д. - със снета по делото самоличност.
Вещото лице Й. Л. М. - ****, българин, български гражданин, неосъждан, без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Д.: Представили сме заключение, което поддържам.
В. л. М.: Представили сме заключение, което поддържам.
На въпроси на адв. Г.:
В.л. М.: На стр. 3, абзац 3 от заключението: Извинявам се, тук съм допуснал техническа грешка. Ударът за лек автомобил „Волво“ е в предната лява част, а за лек автомобил „Фиат“ е само в задна лява част.
Конкретно е описано в експертизата, че при такъв страничен удар, горната част на тялото не е обезопасена от коланния ремък, тъй като той 4 преминава от ляв хълбук към дясно рамо, т.е. няма възможност коланът да ограничи движението на тялото.
В.л. Д.: Ние сме приели, че тя е била с поставен предпазен колан, тъй като предпазният колан ограничава движението на тялото напред, а не встрани, където е и основната травма - в областта на главата.
В.л. М.: Независимо дали е била с или без поставен предпазен колан, следва да се има предвид малкото разстояние между предните седалки и стоящото положение на пострадалата на задна седалка. Колата е с много малко купе, което не предполага пасивна сигурност.