Акт от 06.03.2019, Административен съд - Габрово
- Съд
- Административен съд - Габрово
- Дело
- 346/2018
- Подписан
- 06.03.2019
- В сила
- 26.03.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 23 гр.
Габрово, 6.03.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от осми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 346 на Административен съд Габрово по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото административно дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Искова молба с вх. № СДА-01-2028 от 5.12.2018 г., подадена от Р.М.Г. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. А.И. от САК, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, в качеството й на ответник. Стойността на предявения иск е 250.00 /двеста и петдесет/ лв.
Фактическото основание на исковата претенция се изразява в следното:
Началник сектор в Районно управление – Севлиево при ОД на МВР – Габрово е издал Наказателно постановление № 17-0341-000793 от 3.10.2017 г. против ищеца за извършени две административни нарушения, за всяко от които е наложена санкция. Това НП е оспорено по съдебен ред пред Районен съд /РС/ – Севлиево, който със свое Решение № 10 от 30.01.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 474 от 2017 г. е отменил същото в едната му част, за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и е потвърдил постановлението в останалата му част за второто деяние. Решението е било обжалвано пред АС – Габрово, който с Решение № 134 от 19.04.2018 г. по к.н.а.х.д. № 80 от 2018 г. го е оставил в сила.
За да предотврати неблагоприятните последици на държавната репресия, следващи се от това НП, ищецът се е възползвал от законово гарантираното си право на адвокатска защита при воденето на този съдебен спор. За обжалването на НП и процесуално представителство е заплатил хонорар в размер на 500.00 лв., като намаляването на патримониума му с тази сума той намира, че е в пряка връзка с така издаденото и в последствие отменено като незаконосъобразно НП. Г. намира, че направените от него разходи по организирането на съдебната му защита съставляват присъщ и законосъобразен разход за обезпечаването на успешен изход от правния спор и имат характера на имуществени вреди, причинени и следващи се от незаконосъобразно упражняване на функции и правомощия на АНО от структурата на ОД на МВР - Габрово.
Въз основа на изложените фактически и правни твърдения ищецът моли съдът да осъди ответната страна да му заплати така причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба, до пълното заплащане на исковата претенция, както и да му бъдат присъдени разноските, направени от него, във връзка с настоящото производство.
С Писмено отгоор вх. №
СДА-01-165 от 30.01.2019 г. по описа на ГАС, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, представляван от Директор ОД на МВР - Габрово, чрез упълномощен юрисконсулт Изабела Савчева, намира, че искът е недопустим, тъй като такъв може да се предяви само след отмяна на административен акт по съответния ред, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК. В случая НП е отменено само частично. Алтернативно страната прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар в административно-наказателното производство на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и в настоящото административно производство. Ответникът намира, че исканото възнаграждение не е съобразено с размера на минималните адвокатски хонорари за този вид представителство в процеса. Глобата, предвидена в НП, е в размер на 200.00 лв., касае се за административно дело с определен материален интерес, а разноските по размер не съответстват на сложността на спора от фактическа и правна страна и в двете дела.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, но адв. И. депозира писмени бележки по съществото на правния спор.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Савчева, която оспорва иска.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово прокурор Ал. Александров, намира, че искът е неоснователен, т. к. не е отпаднала административно-наказателната отговорност на ищеца.
По отношение допустимостта, вкл. с оглед направеното конкретно възражение от ответника във връзка с частичната отмяна на процесното НП съдът отчита, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон, трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН, но искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване. Затова и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. След като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити или е преценил, че така шансът му да да се защити е по-голям, то заплатеният на адвоката хонорар за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията /в настоящия случай наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него.
В редица съдебни актове се приема безусловно, че предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК са не само отменените изцяло като незаконосъобразни актове на администрацията, но и изменените и частично отменени такива. В този смисъл: Решение № 3755 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13200/2015 г., III о.; Решение № 15984 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2018 г., III о.; Решение № 9292 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2016 г., III о.; Определение
№ 13126 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12158/2017 г., III о. и др. „Вярно е, че разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. Затова неправилно АС е приел като условие за допустимост на исковата претенция само наличието на изцяло отменен административен акт или наказателно постановление. При тълкуване на чл. 204, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл определение №
6256/26.05.2016 г. по адм. дело № 5312/2016 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение.“ - Определение № 8233 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2017 г., VIII о. Следва да се добави, че съобразни правилата на ГПК частичното уважаване на претенцията води и до частично присъждане на направени по делото разноски, което е едно по-справедливо решение. В заключение АСГ не приема тезата на ответника, че искът е недопустим само поради това, че се базира на неизцяло, а на частично отменено НП.
Настоящият състав на ГАС отчита, че искът е предявен от дееспособен правен субект- физическо лице, против юридическото лице /ОД на МВР - Габрово/, от чието име е издадено процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени вреди. Предпоставките за завеждане на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл. 203 и сл. от АПК са отменен акт на администрацията /респективно прогласен за нищожен такъв/ и/или незаконосъобразно действие или бездействие; претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно- следствена връзка между вредата и отменения акт, респ. неправомерно действие или бездействие, които предпоставки в случая са налице.
Налице са и останалите реквизити на искова молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК - посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/.
С оглед на гореизложеното ГАС намира, че настоящото производство е допустимо за разглеждане по настоящия ред.
Исковата молба съдържа всички изискуеми по ГПК реквизити - страни, искова претенция, мотиви, предпоставки.
Накратко фактологията по случая се изразява в следното:
Против ищеца Р.М.Г. е било издадено посоченото в исковата молба НП №
16-0341-000626 от 15.08.2016 г. с автор – Началник Секторкъм ОД на МВР– Габрово, РУ - Севлиево, като с него са му били наложени две административни санкции – глоби, за две отделни нарушения на ЗДвП, като за едното от тях - по чл. 175, ал. 2, във вр. с ч. 175, ал. 1, т. 4 от този нормативен акт, кумулативно му е наложено и второ наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
За да осъществи правото си на защита, Г. е подал жалба против така издаденото му НП. С Решение № 10 от 30.01.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 474 от 2017 г. РС Севлиево това НП е било отменено частично, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което на ищеца е била наложена глоба в размер на 200.00 лв., съответно - потвърдено в останалата му част за нарушението по чл. 103 от ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 10 месеца.
РУ Полиция подава касационна жалба против отменителната част от първоинстанционния съдебен акт.
Такава жалба подава и ищецът, но против частта, с която РСС потвърждава процесното НП. С Решение № 134 от 19.04.2018 г., постановено по к.а.н.х.д. № 80 от 2018 г. на АСГ първоинстанционното решение е оставено в сила.
По горепосоченото административнонаказателно дело жалбоподателят и настоящ ищец е договорил за правна защита и съдействие адвокатски хонорар на адв. Кремена Трифонова на стойност 500.00 лв., видно от приложен ДПЗС от 15.10.2017 г. /л.32 от н.а.х.д./. Сумата е платена в брой, видно от вписаното в този договор и това вписване има силата на разписка за нейното получаване. Разписката е свидетелстващ документ, удостоверяващ извършеното действие и този документ не е оспорен по настоящото дело. Адв. Трифонова е осъществила и процесуално представителство на страната, като е изготвила жалбата против процесното НП, явила се е лично в съда на проведеното открито съдебно заседание. Пред първа инстанция делото е проведено в едно такова заседание.
Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04226265-d0a3-4eea-ac38-a381c6ebb9b8