Решение № 3405 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3405 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110201297 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на жалба на „,,***''“ ЕООД с ЕИК: ******* чрез адв. В. Й. срещу наказателно постановление № 22-2500193/15.05.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството жалбоподател е наложено имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2/22.03.2014 г.).

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска то да бъде отменено. Твърди се, че изводите на наказващият орган са неправилно, неправилни били и изложените АУАН и НП фактически констатации. Твърди се, че и двата акта не съдържат данни за това какви дейности за извършвани, което водело до неяснота във волята на органа.

Посочва, че наказателното постановление не било мотивирано, поради което и 1 неясно било за какво е наказано дружеството. Алтернативно, посочва, че извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

От съда се иска отмяна на обжалваното НП, алтернативно намаляване размера на наложената имуществена санкция. Претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован се представлява от адв. К., надлежно упълномощен, който поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление, алтернативно за намаляване на размера на наложената санкция, както и искането да му бъдат присъдени разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Стоянова, която намира жалбата за неоснователна. Посочва, че нарушението е безспорно установено, а правилата при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско такова.

Съдът, като извърши анализ на събраните по делото доказателствени материали по отделно и в тяхната съвкупност намери следното от фактическа страна:

На 12.03.2025 г. св. Р. А.-Г. и колегите и „Л.С. и Д.К. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ - УПИ VIII-13,14, кв. 44а, м. „ЗОНА В17“, район Сердика, гр. София, стопанисван от „,,***''“ ЕООД, в качеството му на строител контролните органи. При обход по работни места тримата констатирали, че „,,***''“ ЕООД не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работниците, така че опасностите за живота и здравето им да бъдат отстранени, ограничени или намалени в строителния обект като последното се състоя в това, че не е обезопасил асансьорни шахти, които създават опасност за падане от височина, от 1-ви до 2-ри етаж и от 4-ти до 6ти етаж, чрез ограждания или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване.

С оглед констатираното още на същата дата – 12.03.2025г., на основание чл.404, ал.1, т.З от Кодекса на труда, е издаден Акт за спиране на СМР до обезопасяването им. Поставен е знак за спиране под формата на самозалепващ се стикер. На 13.03.2025г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, дружеството жалбоподател е представило писмо с приложен констативен 2 протокол за отстранени нарушения и снимков материал.

Предвид изложеното св. Р. Ц. А. – Г. - главен инспектор в Д „ИТ“ – София, съставила акт №

22-2500193 за установяване на административно нарушение от 01.04.2025 г., за това, че „,,***''“ ЕООД, ЕИК *******, в качеството си на работодател и строител е допуснало строително-монтажни работи на строителния обект без да е обезопасило асансьорните шахти, които създават опасност за падане от височина, от 1-ви до 2-ри етаж и от 4-ти до 6ти етаж, чрез ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. Нарушението е квалифицирано по чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн. ДВ бр. 37/2004 г.

Съставеният акт е предявен на упълномощен представител на дружеството на 01.04.2025г. като същият е подписан без възражения. Такива е са постъпили и в стока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Издадено е наказателно постановление /НП/ № 22-2400109 от 09.05.2024 г., с което „,,***''“ ЕООД, ЕИК *******, е санкционирано за нарушение на чл.

40, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, влязло в сила на 03.06.2024г.

Въз основа на така съставения акт при идентично описание на нарушението и дадена правна квалификация било издадено обжалваното наказателно постановление № 22-2500193/15.05.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което при отчитане на факта на повторни извършване на нарушението на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството - жалбоподател е наложено имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2/22.03.2014 г.).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля Р. А.-Г., заповед № 30693/15.08.2022 г., заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г., заповед № ЧР3 497/02.03.2016г. – всички на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, длъжностни характеристики за длъжността „главен инспектор“ и „директор на дирекция „Инспекция по труда“, протокол за извършена проверка № ПР2510358/01.04.2025 г., акт за спиране на СМР от 12.03.2025 г., молба от „,,***''“ ЕООД, ведно с представен констативен протокол и снимков материал за отстраняване на нарушението, декларации от заварените на обекта лица. , разрешение за строеж № 185/02.08.2022г. на „,,***''“ ЕООД, наказателно постановление /НП/ № 22-2400109 от 09.05.2024 г. и справка за датата на влизането му в сила.

Съдът се довери изцяло на показанията на свидетелката Р. А.-Г., тъй като същите са последователни, логични и информативни, без вътрешни противоречия, като в тях свидетелят излага своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката, констатираните факти и установеното нарушение т. е. показанията на свидетелят се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелката относно липсата на обезопасяване на отворите на асансьорните шахти )такак, както са описани) се подкрепят напълно от писмените доказателства – идентични факти са отразени в протокола от извършената проверка, акта за спиране на СМР, а се потвърждават и от отразеното в представения от самото дружеството констативен протокол за отстраняване на нарушенията.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, приети по делото, тъй като същите допринасят за установяване на относимите факти.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя, следва да се посочи, че съдът изцяло възприема аргументите му по отношение на ненадлежното връчване на наказателното постановление. Същото е изпратено е обратна разписка като писмото е врътнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

Последното, при положение, че дружеството е надлежно представлявано в административнонаказателното производство е недостатъчно, за да се приеме, 4 че дружеството не е намерено на посочения от представителя му адрес, респ. че връчването е осъществено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Този факт има значение обаче единствено за допустимостта на настоящото производство (и съдът го е отчел, приемайки жалбата за допустима и разглеждайки делото) и само по себе си не води до извод за незаконосъобразност на съставеното НП, което предхожда по време връчването му. В този смисъл и всички първоначално изложени аргументи за „възобновяване“ на производството касае всъщност неговата допустимост, тъй като възприемането им води до извод, че НП не е влязло в сила към датата на подаване на жалбата, поставила началото на настоящото производство.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът извърши дължимата проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ и нейните подразделения, включително Дирекция „Инспекция по труда“ – София, чийто служител – главен инспектор Р. А.-Г. е съставила процесния АУАН. На следващо място видно от т. 4 от заповед № 3-0693-15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ГИТ директорите на Дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават наказателни постановления.

Същевременно със заповед № ЧР- 1744/20.12.2022 г. лицето, издало обжалваното наказателно постановление Ивелина Йотова е назначена на длъжност директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София, следователно тя е била компетентна да издаден процесното НП.

Съдът намира, че АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано ясно, точно и недвусмислено, като му е дадена съответна на фактическото описание правна 5 квалификация. Ясно посочени са датата и мястото на извършване на нарушението. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен на 12.03.2025 г., по-малко от месец след извършване и установяване на нарушението, а НП е издадено на 19.05.2025 г. – приблизително две седмици след съставяне на АУАН.

Разпоредбата на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2014 г. изисква отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др., които създават опасност за падане от височина да се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. Същевременно разпоредбата на чл. 16, т. 1 б. „б“ от Наредба № 2/22.03.2014 г. гласи, че „строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба“. Безспорно жалбоподателят има качеството „строител“ – факт, който не се оспорва от него. Едновременно с това жалбоподателят има и качеството „работодател“ по смисъла на параграф 1, т. 10 от Наредбата, вкл. на заварените на място работници.

По делото се установи, че към дата 12.03.2025г. отворите на асансьорните шахти, които създават опасност за падане от височина, от 1-ви до 2-ри етаж и от 4-ти до 6-ти етаж, не са били обезопасен по посочения в чл. 40, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. начин, с което от обективна страна дружествотожалбоподател е осъществило състава на вмененото му нарушение. Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, то въпросът за вина не следва да се поставя.