Решение № 1761 от 13.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1761 гр. Пловдив, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330103414 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Oбразувано е по искова молба от Р. Б. П. срещу „Вива Кредит“ ООД, с която са предявени искове за прогласяване на нищожност на договор за кредит от ***, поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.9 , т.10, т.11, т.12 ЗПК, евентуално да се прогласи нищожността на клаузата по чл.1, ал.3 от договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и на клаузата за неустойка по чл.4, ал.1 от договора поради противоречащи на закона /чл.10а ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК/, като неравноправни клауза по чл.143, т. ЗПК, противоречащи на добрите нрави и заобикалящи закона /чл.33 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК/, както и да се осъди ответника да върне на ищеца сумата в размер на 150 лева, представляваща платена без основание възнаградителна лихва, неустойка и такса за експресно разглеждане по договор за кредит от ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2019 г. до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба и в молба от 18.03.2021 г. се и злагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от ***, по който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 2200 лева, платима на една месечна вноска. В чл.1, ал.3 от договора била уговорена такса за експресно разглеждане във фиксиран размер от 1616.10 лева, която била недействителна на посочените по-горе основания, доколкото противоречи на чл.10а ЗПК, с нейното уговаряне се надхвърля законоустановения максимум на ГПР, наред с това счита и че се заобикаля закона, доколкото като е предвидена като допълнителна услуга не е включена към ГПР и с нея се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ГПК. Счита, че е недействителна клаузата за неустойка в общ размер на 1077.30 лева за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Счита, че договорът за кредит е недействителен доколкото в договора не е посочен точния размер на възнаградителната лихва и ГПР, което е основание за недействителност, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва, не е включена в ГПР, което 1 опорочава договора. Излагат се обстоятелства за недействителност на договора за кредит, поради нарушения на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Наред с това, счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР.

Твърди се, че ищецът заплатил по недействителните клаузи сума в общ размер на 150 лева, която е недължимо платена, поради което подлежи на връщане. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по същество с излагане на подробни съображения. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Признава, че ищецът е заплатил сумата в общ размер на 150 лева, по клауза за експресно разглеждане и неустойка.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен иск по чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 , т.10, т.11, т.12 ЗПК за признаване за установено, недействителността на договора за кредит от ***, евентуален иск за признаване за недействителна клауза за неустойка по чл.4, ал.1 от договора и клауза експресно разглеждане по чл.1, ал.3 от договора, поради противоречие с със закона, добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД, както и кумулативно съединен с горните два иска осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, твърдението си за недействителност на договора и клаузата за неустойка, както и че е заплатила на ответника сумата в размер на 150 лева, сбор от платени суми за възнаградителна лихва, за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи.

Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит от ***, и валидно възникнала клауза за неустойка и такса за експресно разглеждане, че в договора е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК , основание за задържане на сумата в размер на 150 лева.

С определение от 03.06.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за кредит от *** с посоченото от ищеца съдържание, в който са уговорени клаузи за възнаградителна лихва и клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и клауза за такса за експресно разглеждане. Не се спори, че вземанията за неустойка и такса експресно разглеждане не са включени в посочения в договора ГПР. Не се спори, че ищцата е заплатила на ответника по договора сума в размер на 150 лева, сбор от вноски по клауза за възнаградителна лихва, за неустойка и клауза такса за експресно разглеждане. .

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива Кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са 2 приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По исковете за недействителност на договора за кредит:

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК.

След изследва съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото посочения лихвен процент не отговаря на действителния по договора,тъй като към него следвало да се включи и вземането за неустойка по чл.13, ал.1, която представлявала скрита възнаградителна лихва. В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането му.

Видно от договора за заем /л.7/, в чл.3, ал.5 е посочен лихвеният процент по кредита, който е 40.32 % годишен лихвен процент по заема, който е фиксиран за целия период от договора, като в този случай не е необходимо да се посочват условия за прилагането му. От договора ясно се вижда какъв е размерът на възнаградителната лихва, а именно 636.8 лева /разликата между сумата по т.4, отпуснатия заем чл.2, ал.1 и таксата за експресно разглеждане чл.1, ал.3/. Всичко това е достатъчно да обоснове липса на нарушения по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора за кредит неустойка и такса за експресно разглежда представляват скрита възнаградителна лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата за неустойка и такса за експресно разглеждане..

Предвид изложеното този иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

По иска за недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:

Видно от чл.3, т.8 от процесния договор в него е посочен годишния процент на разходите в размер на 49.50 %, а в т.7 и общият размер на всички плащания по договора в размер на 4452.90 лева – включващ главница, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и не влече след себе си недействителност на целия договор, а единствено на клауза за вземане, което следва да е включено в ГПР.

Обстоятелството дали предвидената в договора неустойка и такса за експресно разглеждане 3 следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

В чл.8 от договора са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49.50 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и каква неустойка се дължи и при настъпване на какви обстоятелства. Други вземания по този договор няма. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Още повече ищцата е адвокат, предвид което съдът приема на по-голямо основание, че е била наясно какви са задълженията й по договора за кредит, каква сума й се отпуска и при какви условия, какъв е размерът на възнаградителната лихва, която плаща, каква такса й е начислена и каква неустойка дължи и при какви обстоятелства. Всичко това ясно и разбираемо е написано в договора.

Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.

Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.

Претенцията за прогласяване на недействителност на договора, основана на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно, че към договора липсва погасителен план също е неоснователна.

Видно от самия договор за кредит в него е инкорпориран погасителен план, като са посочени броя на вноските по кредита чл.2, т.3, дата на всяка една от вноските – чл.2, т.4, периодичността на вноските – чл.2, т.2 и чл.2.4, както и размерът на всяка една от вноските – чл.2, т.1 и какво включва вноската. В чл.4, ал.2 от договора е посочено каква е месечната вноска при начисляване на неустойка.