Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4704 от 11.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2206/2025
Вид
Решение № 4704
Подписан
11.03.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 496, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • §1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 4704 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. С.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110102206 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 12626/15.01.2025г. ищецът „Т*“ ЕАД е предявил против ответниците К. Б. М. и В. Б. И* по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност (при квоти от по 1/2 част за всеки ответник) сумата от 359,65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 31.05.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „М*, аб.№ *, ведно със законна лихва от 19.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 123,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 09.08.2024г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 49620/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, като съобразно квотите вземанията се претендират от ищеца, както следва:

1) От К. Б. М. – сумата от 179,82 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 31.05.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „М*, аб.№ *, ведно със законна лихва от 19.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 61,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 09.08.2024г.

2) От В. Б. И* - сумата от 179,82 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 31.05.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „М*, аб.№ *, ведно със законна лихва от 19.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 61,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 09.08.2024г.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в гр. София, ул. „М*, аб.№ *, съсобственост на ответниците при равни квоти от по 1/2 идеална част.

Ответниците били клиент на топлинна енергия в качеството им на собственици на 1 процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т*“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М*“, в сила от 10.07.2016 г., ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството „Д*“ ЕООД, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците К. Б. М. и В. Б. И* са подали отговор на исковата молба чрез назначения им особен представител, с който оспорват основателността на предявените срещу тях искове. Оспорват да са потребители на топлинна енергия, доколкото липсва заявление за откриване на партида. Твърди се, че не е доказано потреблението на енергия в имота в твърдяното количество и стойност. Наведено е и евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Д*“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответниците, при установяване на горните обстоятелства, следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Т*“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и 2 горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че двамата ответници К. Б. М. и В. Б. И. през процесния период от 01.09.2020г. до 31.05.2021г. са били клиенти на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот. В тази връзка съдът съобрази представеният по делото Нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на кооперация с № 186, том XXV, дело № 4422/1961г., от който се установява, че на 04.12.1961г. лицето Д* е признат за собственик на процесния апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „М*. Установява се от приетото по делото саморъчно завещание на Д* от 01.12.1981г., че същият е завещал след смъртта си в полза на неговата съпруга А* цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещателят е починал на 19.11.1999г. (видно от акт за смърт № 688/19.11.1999г.), а от удостоверение за наследници от 1999г. е видно, че негова съпруга е била А*. Следователно след смъртта на Д* правото му на собственост върху процесния апартамент е преминало въз основа на посоченото завещание към патримониума на А*. Последната е починала на 09.11.2010г.

(така удостоверение за наследници от 10.08.2020г.) и е оставила двама наследници по закон, а именно ответниците В. Б. И. и К. Б. М. (дъщеря и син). След смъртта на А* притежаваното от нея приживе право на собственост върху процесния апартамент е преминало по силата на наследството правоприемство на основание чл. 5, ал. 1 ЗН към нейните деца и наследници по закон при равни дялове – така всеки един от В. Б. И. и К. Б.

М. е придобил по 1/2 идеална част от правото на собственост. Няма данни по делото двамата ответници да са се разпоредили преди исковия период с притежаваните от тях идеални части в полза на трето за спора лице или в полза на другия съсобственик. Действително по делото е представено Постановление за възлагане на ЧСИ У* от 26.04.2021г., с което апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „М*, вх.1, ет. 1, е възложен на третото за спора лице И* И* А*, а съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Това постановление обаче е влязло в сила на 02.06.2021г., която е след процесния исков период, за който се твърди от ищеца, че е доставял до имота топлинна енергия, а именно 01.09.2020г. – 31.05.2021г.

Следователно двамата ответници се легитимират през исковия период като съсобственици на апартамента и в това им качество на основание чл.153 от ЗЕ е съществувало облигационно правоотношение с „Т*“ ЕАД, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, като всеки един от двамата ответници дължи разноските за вещта съобразно дяловете си – всеки дължи 1/2 част от общата стойността на енергията.

Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през периода о т 01.09.2020 г. до 31.05.2021 г., през който ответниците са били собственици, както и нейното количество и стойност се установяват от заключението на приетата съдебно – техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Експертът, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното 3 дружество. През процесния период дяловото разпределение е било извършвано от „Д*“ ЕООД, което дружество е издавало изравнителни сметки. В имота е имало три броя отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. Върху отоплителните уреди е имало ИРРО с дистанционен отчет и въз основа на тези показания е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. Начислявана е енергия за отопление от щранглирата в банята за целия процесен период. Енергията за подгряване на топла вода е начислена също след реален отчет, за което са съставени протоколи за главен отчет (приети по делото). Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 331,45 лева.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия, която е била доставена през периода от 01.09.2020г. до 31.05.2021г., възлиза общо на сумата от 331,45 лева, като всеки един от двамата ответници дължи нейното заплащане съобразно делът му в съсобствеността, т.е. до размера на 1/2 част от общата стойност, или за всеки един от тях е възникнало задължение за заплащане на сумата от по 165,72 лева.