Присъда № 329 от 03.06.2024, Софийски районен съд

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу: Д. Г.

Х., за това, че около 16.30 часа на 24.01.2020г. в хх на игрище в двора на 177 ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“, е извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст: Х. П. И. - род. на 24.01.2008г., като застанал зад нея, хванал я с две ръце през корема и я притиснал към себе си, след което с ръце започнал да я стиска и опипва в областта на гърдите, като деянието е извършено, чрез употреба на сила - Д. Х. притискал силно с две ръце към себе си Х. И. и не й позволявал да се освободи - престъпление по чл.149, ал.2,т.1 от НК.

Пострадалото от престъплението лице е запозната с правата си да се конституират в процеса като граждански ищец и частен обвинител, чрез нейните законни представители/родители св.Ц. В./, като последните не са заявили желае да се конституират в процеса.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение. Сочи, че в хода на съдебното следствие, обвинението е доказано по несъмнен начин. Сочи, че показанията на пострадалото лице дадени пред съдия следва да се кредитират, като същите намират подкрепа и в показанията на разпитан свидетел Н.. Прокурора обсъжда и показанията на св.К., касаещи данни и за аналогично поведение от страна на подсъдим спрямо нея, на различна дата от инкриминирана в настоящето производство. Намира, че в настоящето производство следва де се кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените по делото експертизи. Прокуратура счита, че дадените от страна на подсъдимо лице обяснения касаещи наличие на приятелска прегръдка, не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от останалите доказателства по делото.

Намира, че деянието е извършено с пряк умисъл от страна на подсъдимо лице, като е съзнавал каква е възрастта на пострадала. При определяне на наказанието намира, че следва да се вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и му се наложи наказание „Лишаване от свобода в размер на 2 години, чието изпълнение се отложи за срок от четири години.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия -адв. В. САК /упълномощен защитник/, намира, че обвинението спрямо подсъдимото лице не е доказано по несъмнен начин както от обективна така и от субективна страна. Защита се спира на развитието на наказателното производство от момента на неговото образуване, първоначално повдигната по-тежко обвинение спрямо подсъдим, което в последствие се е оказало несъставомерно. Защитата описва и конкретна фактическа обстановка касаеща игра с топка на спортна площадка в училищен двор, която описва като“ мешаме се“, като последния израз е използван от страна на св.Х. И..

Защитата намира, че субективните представи на св.И. за възбуден член на подсъдим, не намират опора в събран доказателствен материал. Взема отношение по заключението на СПЕ относно пострадалото лице, като намира, че събитията от инкриминирана дата не са немерили отражение в нейната 1 психика, като пряка връзка прави и с поведението и в съдебна зала свързано с нетипично поведение на жертва от такова престъпно деяние.Защитата подробно се спира и на обективните признаци на престъплението блудство, обсъжда и социален статус и семейна среда в която е израснал подсъдим.

Моли подсъдимо лице да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Подсъдимо лице се възползва от правото си да даде обяснения по повдигнатото му обвинение. Описва събитията от инкриминиран ден, като сочи, че на площадката в училищния двор е имало и други лица, освен св.Х.

И., като са ритали топка и се финтирали. Обяснява, че тъй като св.И. го е финтирала е искал да я фаулира като я подкоси с крак, но загубил равновесие и паднали на земята, но се изправили без да е имало контакт с която и да е било част от тялото на свидетеля. Заявява, че св.И. не му е нанасяла удар с крак в областта на слабините. Отделно от това сочи, че при задържането ме е бил подложен на полицейски тормоз, тъй като бил заплашван и подписал документи които не знаел какво съдържат. Реализирайки правото си на последна дума подсъдимо лице моли да бъде оправдан.

От фактическа страна

Подсъдимия Д. Г. Х. е роден на ******г. хх, ЕГН **********.

След проведено по делото разпоредително заседание, производството е продължило по общите правила на НПК. Пострадалото лице, действащо чрез законния си представител е запознато с правата си в процеса, като същото заявява, че не желае да се конституира в процеса като граждански ищец и частен обвинител. Подсъдимо лице към дата на инкриминирано деяние / 24.01.2020г./е бил пълнолетен, навършил 19 годишна възраст. Имал е валидно издадено свидетелство за управление на МПС, като често е управлявал автомобила на баща си на територията на хх, където и живеел с родителите си.

Пострадалата Х. П. И., род. на 24.01.2008г. (ненавършила 14-годишна възраст към момента на извършване на деянието) живеела на адрес в хх като познавала визуално подсъдими лице, тъй като блоковете им били в близост и се засичали на игрището на 177 ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ в хх. Игрището се намирало в двора на 177 ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ и е било оградено с мрежа, с една врата от страна на уличното платно /за влизане и излизане / и една от страна на училището. В този училищен двор често играели на футбол деца / малолетни, непълнолетни /, но така същи и пълнолетни лица, а понякога и деца с техните родители. На това игрище и преди инкриминирано деяние св.Христива И. е играла със свои връстници, както и със своя баща. Св.И. е била голям почитател на футбола, като това е бил един от любимите и спортове и често когато е излизала да рита футбол е обличала върху дрехите си и фланелка на футболен клуб „Барса“. На 24.01.2020г. св.Х. П. И. имала рожден ден, като в същият ден около15.00 часа се прибрала на домашния си адрес и около 16.00 часа отишла в двора на училището в с.Световрачане, където бил и св. Б. Н., с когото св.И. имала уговорка да играят заедно. Св.Х. И. била облечена с панталон, съучар и яке. На самото игрище имало и други деца, които си играели с топка. Около 16.30 часа на игрището пристигнал и подсъдим Д. Х., като на игрището вече били останали св.И. и св.Н.. В играта с двамата свидетели се включил и подсъдим Х., св.И. докато владеела топката успяла да финтира/ установи трайно владение върху топката/ подсъдим в резултат на боричкане за топката, който от своя страна в желанието си да овладее топката решил да фаулира св.И., като я подсече с крак. В този момент св.И. била с гръб към подсъдими лице, владеейки 2 топката. В резултат на това негово действие двете лица паднали на земята, като св.И. паднала върху подсъдим, след което се изправили. Св.И. отишла до дома на св.Б. Н., след което се прибрала на домашния си адрес й разказала за случилото се на нейната майка-св. Ц.

В.. След този случай св.Х. И. продължила да ходи на игрището в училището, където се събират деца от квартала. Св.В. приела разказаното от нейната дъщеря като случилото се между деца в процеса на игра, като обърнала внимание на думите на дъщеря си когато последната след около седмица и казала, че това момче кара кола и предния ден е опипвал и нейната приятелка. Това от своя страна мотивирало св.В. да сезира на дата 05.02.2020г. с жалба Н-к 02 РУ-СДВР, в която посочила, че на дата 24.01.2020г. нейната дъщеря е била опипвана от лице, което посочила като „момче Д.“. В същата жалба този свидетел е посочила, че същото това лице е опипвало предния ден /04.02.2020г./ и друго малолетно момиче - св. хх.

Въз основа на тази жалба е образувано Досъдебното производство на основание чл.212, ал.2 от НПК, за извършено престъпление по чл.149, ал.5, т.1, вр.ал.1 НК. В хода на разследване с Постановление на СГП от дата 27.07.2020г. е прекратено частично наказателното производство по отношение на едно от деянията по чл.149 от НК / касаещо пострадало лице Д. К./, за които Д. Х. е бил привлечен в качество на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл.149, ал.5, т.1, вр.ал.1 НК, след което делото е изпратено на СРП с оглед компетентността по чл.35 от НПК. С постановление на Апелативна прокуратура-София е отменено Постановлението та СРП от дата 27.07.2020г., като са дадени и конкретни указания. С Постановление от 04.01.2023г. на СГП отново прекратено частично наказателното производство по отношение на едно от деянията по чл.149 от НК / касаещо пострадало лице Д. К./ и делото е изпратено за продължаване на воденото разследване под надзор на СРП.

Изложените фактически изводи относно фактите, включени в предмета на доказване се подкрепят от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал: свидетелските показания на св. Ц. Й. В., св. Х. П. И., св. П. А. И., св. Б. А. Н., св. А. М. Н., св.Д. И. К., изготвени СППЕ, протоколи за разпознаване на лица и всички останали доказателства и доказателствени средства.

На първо място съдът анализирайки на показанията на св. Х. И., следва да се посочи, че по дела за сексуални посегателства, основен и често единствен пряк източник на информация са възприятията на жертвата.

Именно поради тази причина те следва да бъдат подложен на внимателен анализ в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал.

Показанията на свидетели Хр.И. и Б.И. и обясненията на подсъдим са еднопосочни по отношение на това, че на процесната дата и място са се намирали на игрище в училищен двор с.Световрачане, но от друга страна са налице съществени противоречия между изложеното от свидетелите и подсъдимия по отношение на голяма част от процесните събития, и най вече досежно описание на действията описани в ОА/ определени като блудствени/, място на извършване и тяхната последователност.

Показанията на пострадало лице са непоследователни, на моменти противоречащи сами на себе си, както и противоречащи на останалия доказателствен материал. Показанията на свидетели Х. И. в които описва обстоятелства относно местоживеене, атмосферни условия, касаещи 3 инкриминирано събитие, облекло с което е била в този ден, лица с които са били на игрище в училище, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани с нужното доверие, тъй като тези факти намират подкрепа в показанията на св.Б. Н. и обясненията на подс. Д. Х..

В останалата част от показанията на свидетели Х. И. съдът намира, че са в противоречие с показанията на св.Б. Н. /очевидец/, както и вътрешно противоречиви. В разпита си св. Х. И./л.48/ посочва, че нейната приятелка Д./св.Д. К./, също е била обект на сексуално посегателство „ обарване“ от страна на подсъдимо лице малко преди нейния случай. Този факт не кореспондира с обективната истина, тъй като видно от постановление на СГП от дата 06.02.2020г. за привличане на обвиняемо лице към наказателна отговорност, в пункт 2 на повдигнато обвинение е посочена дата на твърдяно престъпно деяние извършено спрямо св.К.-дата последваща деяние извършено спрямо св.Х. И.. Като от показанията на св.К. /л.54/ се установява, че не е очевидец на твърданото деянието извършено спрямо нейната приятелка – св.Х. И.. Показанията на свидетел Д. К. носят информация за познанството и с със св.Х. И. и подсъдимо лице и игрите които се провеждали в двора на училището. Св.К. сочи, че еднократно е била опипана по дупето от страна на подсъдимо лице докато пълзи под мрежата, гонейки топката. С постановление на СГП от 04.01.2023г. частично е прекратено воденото срещу подсъдимо лице наказателно производство касаещо деяние извършено спрямо св. Д. К.. По отношение на показанията на свидетел К. не се установява същата да е възприела факти от действителността пряко свързани с инкриминираните събития. Св.Х. И. описва играта в училищния двор като „мешането“, като действия в опит да се отнеме топката на другото лице, при което нейното тяло и това на подсъдимо лице са имали допир. Пострадала описва, че докато е била с гръб към подсъдимо лице, последният я е хванал през гърдите и вдигнал, като не са падали на земята. В тази им част показанията на пострадало лице са в противоречие с тези на единствения очевидец присъствал по това време на игрището, а именно показанията на св.Б. Н. /л.56/. Налице са противоречия в показанията им относно местоположението на подсъдимия спрямо св.И.. Св.Н. твърди, че пострадалата е била с лице към него /подсъдим/, което обстоятелство е в ярко противоречие с описанието което дава пострадало лице, а именно, че подсъдим е бил зад нея / в гръб/. Св.Н. описва, че подсъдим е бил прегърнал пострадало лице, като ръцете му били ниско над седалищни части на св.И..