Решение № 109 от 08.12.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20232001000210 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 216 от 10.07.2023 г., постановено по т.д. 574/ 2021 г. на Окръжен съд Бургас, е осъдено „Меркурий - 64“ ЕООД, ЕИК 147201872, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Карнобат, с.

Деветак 8480, представлявано от М. И. М. – управител, да заплати на „Димекс 2007“ ЕООД, ЕИК 128626064, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „Търговска“ № 35, ет.2, ап.2, представлявано от Д. А. Д. – управител, с адрес за връчване: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 29 – адв. И. Р., сумата от 16 650 лв., представляваща неустойка, съгласно Глава V, чл. 1 от сключения между тях на 10.07.2021 г. договор за покупко-продажба на пшеница.

Със същото решение е отхвърлена исковата претенция на „Димекс 2007“ ЕООД против „Меркурий - 64“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 71 653,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяването на посочения по-горе договор от 10.07.2021 г. за покупко-продажба на пшеница, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

1

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „Меркурий - 64“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 10, вх.2, ет.1 – Адвокатско съдружие „А., Бошнаков и сие“, срещу постановеното решение, в осъдителната му част, в която същото се сочи за незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което претенцията за неустойка бъде отхвърлена.

В жалбата се застъпва позиция, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесният договор е валидно сключен между страните, макар по делото да не се е доказало кой е подписал договора за ответната страна.

Застъпва се позиция, че с оглед представените по делото доказателства, не се установява безспорно твърдението на ищцовата страна, че е налице обвързаност за страните от клаузите на сключения писмен договор. Въззивникът - ответник е оспорил твърденията на ищеца, че между тях има сключен писмен договор, вместо устна уговорка за покупко-продажба на пшеница, за количество и цена. Неправилно са тълкувани, по мнение на въззивника – ответник, конклудентните действия на ответника по издаване на фактура, данъчно известие и платежни нареждания, поради липсата на установеност кой е подписал процесния договор и дали това лице е служител на ответника. Заявява се, че въззивникът - ищец не е представил доказателства, че въззивникът - ответник е узнал и е съгласен с раздел „Неизпълнение – неустойки“ на процесния договор, като валидирането на един писмен договор не би могло да се извърши с размяната на данъчни фактури между страните, включително и в частта за уговорена неустойка.

Въззивникът – ответник не е бил запознат и не е изразявал съгласие по уговорките за неустойка, за които не може да се предполага от разменените данъчни фактури.

В допълнение се сочи, че правилно и обосновано съдът от първа инстанция е приел за недоказана претенцията за вреди от неизпълнение на договорно задължение, доколкото по делото липсват доказателства, които да установят необходимостта от изпълнение на въззивника – ищец по договора с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД, след като ответникът е отказал да направи доставка по процесния договор. Акцентира се на обстоятелството, че 2 закупуването на сочената за заместваща облага датира много след преустановяване на договорната връзка между страните по настоящото производство. В обобщение, не е доказана посочената вреда от въззивника – ищец, както и че тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на въззивника - ответник.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Димекс 2007“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. И. Р., в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, бъде потвърдено.

Застъпва се тезата, че са неоснователни оплакванията в жалбата, че първостепенният съд неправилно е приел, че процесният договор е валидно сключен, тъй като е налице хипотезата на чл.301 ТЗ. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се доказва, че ответникът е извършил действия, с които се е съгласил с договора и реално е приел условията в него, потвърждавайки действията на своя представител.

Изразява се становище, че от събраните както гласни така и писмени доказателства в производството по категоричен начин се доказва, че между страните има валидно сключен договор, по него има извършено частично изпълнение, като твърденията за договореност за авансово плащане са останали недоказани от страна на въззивника - ответник.

Подчертава се, че предвид договорената цена, договорът за продажба е следвало да бъде в писмена форма, а срокът за плащане на паричното задължение по търговската сделка е бил подчинен на правилата на чл.303а, ал.3 ТЗ, а не, както е посочено от ответника, веднага след издаване на фактурата за цялото договорено количество. Поддържа се, че заплащането е било извършено веднага след получаване на стоката.

Навеждат се аргументи, че неоснователни са оплакванията в жалбата, че ответникът не е разбрал за клаузите на договора, тъй като от представените от въззивника - ищец договори е видно, че това е типов договор, подписван с идентично съдържание нееднократно.

Постъпила е въззивна жалба и от „Димекс 2007“ ЕООД, срещу постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за 3 присъждане на обезщетение за причинени вреди от договорно неизпълнение.

Претендира се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което претенцията бъде уважена.

Изразява се несъгласие с извода на съда от първа инстанция за липсата на доказателства за необходимостта от изпълнение от страна на въззивника – ищеца на договора с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД и закупуването на заместващите количества зърно след преустановяване на договорната връзка между страните. Сочи се, че поради невъзможност да осигури уговореното количество пшеница на третото лице, се е породила необходимостта от неколкократно продължаване срока за доставка с анекси, което е било породено от неизпълнението от страна на въззивника – ответник. Релевират се доводи, че договорът с третото лице е бил сключен три дни след договора между страните, което е аргумент в полза на извода, че ищецът е разчитал на продаденото му от ответника зърно, за да осигури престацията си към третото лице.

Излагат се оплаквания, че съдът е извел изводите си по ненаведени от страните в производството твърдения, а именно, че ищецът е имал на разположение достатъчно количество пшеница през месец юли 2021 г., за да изпълни задълженията си към третото лице, и че е нямал задължения към други контрагенти за същия период.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Меркурий - 64“ ЕООД, в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, бъде потвърдено.

Според въззивника – ответник, правилно е възприето от решаващия съд становището, че не е доказано претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от допуснато от ответника неизпълнение. Изтъква се, че закупуването на фуражна пшеница, като заместваща облага, датира много след преустановяване на договорната връзка между страните, а ищецът е имал на разположение, по данни от изпълнената съдебно - икономическа експертиза, достатъчно количество зърно, за да изпълни към своя съконтрахент.

Възразява се по основателността на тази претенция, както и на 4 претенцията за лихва за забава върху нея.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спор по предявени обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.92 ЗЗД, респективно чл.79, ал.1 ЗЗД, с които въззивникът - ищец е претендирал да бъде осъден въззивника - ответник да му заплати договорна неустойка за неизпълнение на задължение да се достави пшеница, в размер на 16 650 лв., както и сумата от 71 653,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяване на договора между страните едностранно от ответника.

Претендира се и законната лихва върху главницата от 71 653,02 лв. от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Липсва разногласие между страните относно сключването помежду им на договор за доставка на пшеница, като от неоспорената представена по делото Фактура № 368 от 10.07.2021 г. може да се добие представа за параметрите на съглашението. Уговорено е било предаването в собственост на въззивника – ищец на 500 000 кг пшеница КОД КН 10019900, при единична цена 333 лв. за тон и обща цена 166 500 лв.

Спорът между страните се концентрира около въпроса дали обвързващ за тях е представеният от ищеца писмен договор за доставка на пшеница.

Установява се, че на въззивника – ищец е предоставено от склада на дружеството – ответник на два пъти до 20.07.2021 г. общо количество 70 940 кг пшеница.

Купувачът не е заплатил в цялост цената по горецитираната фактура, като е направил две частични плащания от 50 000 лв. – на 19.07.2021 г., и 5

50 000 лв. – на 20.07.2021 г., по банков път.

Въззивникът – ответник сочи, че е уведомил съконтрахента си, че поради неполучено плащане на пълната цена по продажбеното правоотношение, разваля договора, няма да достави останалото количество пшеница, а надвнесени суми е върнал на купувача. Издадено е кредитно известие № 373 на 20.07.2021 г. за непредадено количество 429 060 кг на стойност 142 876 лв., върнати са общо 76 376,98 лв. с две преводни нареждания, представени в производството.

Неустойката, като институт на облигационното право, е предназначена да обезпечи редовното изпълнение на задълженията на страните, като обезщети и санкционира отклонението от него. Спецификата й се корени в това, че чрез нея участниците в договарянето полагат отнапред измерител на бъдещите си вреди, при конкретна форма на неизпълнение, без да е необходимо те, при проявлението си, да бъдат доказвани.

За да се обоснове дължимост на претендираната неустойка следва, на първо място, да се установи валидно уговорена неустоечна клауза между страните, а на следващо място – осъществяване на фактическия състав на неизпълнението, който договорната воля свързва с неустойката.

Въззивникът – ищец основава правата си на договор за покупко – продажба на пшеница, на хартиен носител, датиращ към 10.07.2021 г., в Р а з д е л V от който е постигнато споразумение по дължима между съдоговорителите договорна неустойка в размер на 10 % от стойността на сделката, при неизпълнение на някое от задълженията по договора.

В производството пред първоинстанционния съд е била изпълнена съдебна графологична експертиза, от заключението по която се установява, че договорът е неавтентичен, тъй като не е подписан от законния представител на дружеството – продавач. Ето защо, не може да се приеме, че клаузата за неустойка е резултат от съвпадащите волеизявления на страните по договора за продажба и представлява обвързваща ги договорна норма.

Разпечатката съдържа 48 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/041ce5d6-caf3-4250-912f-04a201a69175