Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 348 от 17.10.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 570/2023
Вид
Решение № 348
Подписан
17.10.2023
В сила
17.10.2023
Състав
Стефан Илиев, Калинка Георгиева, Иванка Шкодрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600570 по описа за 2023 година СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

При СЕКРЕТАРЯ ИРЕНА МИЛКОВА и с участието на ПРОКУРОРА Л. Р. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г. ВНОХД № 570 по описа за 2023 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 6 от 29.03.2023 г. по НОХД № 183/2022 г. ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН е признал ПОДСЪДИМИЯ В. Г. П. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.02.2022 г. в гр. ***, ул. „***“ № *** (къща) умишлено умъртвил Р. В. Г. по особено мъчителен начин (като го залял с бензин и го запалил), като смъртта е настъпила на ******** г. в МБАЛ „Св. Петка“ – Видин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 от НК и при условията на чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за 16 години и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. От срока на наказанието лишаване от свобода е приспаднато предварителното задържане, започнало на 1

13.02.2022 г. и продължаващо към момента.

С присъдата съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. е осъден и да заплати разноските по делото – 1 130 лв. на ОДМВР – Видин и 775,94 лв. на ОС – Видин.

С присъдата във връзка с веществените доказателства е постановено да се върне на собственика обгоряло отвътре черно шушляково яке и да се унищожи една пластмасова 2,5литрова бутилка, пълна наполовина с кафеникава течност с мирис на бензин.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника, с искане за отмяната й, за оневиняване и оправдаване на подсъдимия по обвинението за убийство и за признаването му за виновен за причиняване на телесна повреда. Защитникът смята, че няма причинно-следствена връзка между причинените от подсъдимия на пострадалия кожни изгаряния от една страна и от друга – смъртта на пострадалия, настъпила вследствие на фибринозна бронхопневмония.

Защитникът смята, че не са доказани ред значими факти.

Според защитника не е установен действителният процент кожни изгаряния на пострадалия: в ОА е посочено и съдът (безкритично) бил приел 22-25 % изгаряния в болницата във Видин, като същевременно там пострадалият е бил лекуван по клинична пътека (КП) № 232, предназначена за лекуване на изгаряния до 10 %, и не е бил лекуван по КП № 234 за лекуване на изгаряния над 10 %, което освен това се провежда в специализирани клиники.

Според защитника не е установен моментът на диагностициране на бронхопневмонията на пострадалия, посочена като причина за смъртта му: бронхопневмония не е била установена при постъпване на пострадалия в болницата във Видин и няма данни за времето на установяването й.

Според защитника не е установен опит от страна на болницата във Видин да прехвърли пострадалия в УМБАЛСМ „Пирогов“: Свидетелката П. Г. не може да посочи с кого от „Пирогов“ е разговаряла и от кого е получила отказ за прехвърлянето на пострадалия от Видин в „Пирогов“, като същевременно от „Пирогов“ е налице документ със съдържание, че на 10.02.2022 г. и след това в „Пирогов“ и при национален консултант не е правено искане за прием на пациент от Видин с над 20 % кожни изгаряния.

Защитникът смята, че лечението на пострадалия в болницата във Видин е било погрешно и то, а не кожните му изгаряния, е довело до смъртоносната за него бронхопневмония, за което се позовава на СМЕ на д-р Н. и на д-р П., според защитника – необсъдени от съда. Според защитника, СМЕ на д-р Н. установява, че изгарянията на пострадалия не са причинили смъртта му, че изходът от изгарянията зависи от вида на лечението и че конкретно пострадалият би оживял и без лечение, както и че смъртта на пострадалия е причинена от неправилно лечение. Според защитника, СМЕ на д-р П. установява, че болницата във Видин е нямала компетентност да лекува конкретното изгаряне поради липса на оборудване и лекари-специалисти, че проведеното лечение е погрешно и че при лекуване на пострадалия в „Пирогов“ той би оживял.

Беше проведено въззивно съдебно следствие, чрез което бяха допълнени и изяснени показанията на свидетелите К. П. и Я. Д. и беше изслушано, обсъдено и прието заключение на допълнителна СМЕ (ВНОХД, л. 80 гръб – 82).

След приключване на въззивното съдебно следствие в хода на въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата е обоснована, законосъобразна и справедлива – т.е. изцяло правилна, поради което следва да бъде потвърдена; защитникът, към чието становище се присъедини подсъдимият, поддържаше изразеното в жалбата становище относно значението на установените факти и необходимостта от преопределяне на извършеното от подсъдимия от престъпление по чл. 116 от НК в престъпление по чл. 129 от НК.

2

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на присъдата, т.е. нейната обоснованост, законосъобразност и справедливост, подложи на самостоятелно проучване съдържанието поотделно на всеки един от доказателствените източници – събрани в хода на първоинстанционно и второинстанционно съдебно следствие, след което разгледа съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно по правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност въззивният съд оформи изводи за установени факти и за тяхно правно съответствие, съвпадащи с изводите на първоинстанционния ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени следните факти от значение за правилното решаване на делото, съобразно съдържанието на наличните доказателствени средства:

Към 10.02.2022 г. пострадалият Р. Г. живеел от четири-пет месеца в гр. ***, ул. „***“ № *** – втори етаж на къща, приютен там от обитаващия я свидетел Г. В. (баща на подсъдимия), тъй като преди това Г. бил бездомник. В тази част на къщата заедно със свидетеля Г. В. и пострадалия Р. Г. живеели още подсъдимият В. П., фактическата му съжителка М. Н. и двете им деца, а също и дъщерята на Г. В. и една от сестрите на подсъдимия – Р. П..

На 10.02.2022 г. другата сестра на подсъдимия – свидетелката К. П., фактическият й съжител свидетелят Я. Д. и двете им деца отишли към 14-15 ч. на гости в къщата на свидетеля Г. В.. Там Г. В., пострадалият Р. Г., подсъдимият В. П. и жена му М. Н., а също и К. П. и Я. Д. седнали на маса - в стаята на Г. В., която е първата вдясно по коридора - и пили алкохол; Р. П. и дъщеря й не били в тази стая, а в друга.

Към 16:30 ч. – 17 ч. подсъдимият П. дал пари на пострадалия Р. Г. и го изпратил да му купи цигари; след известно време пострадалият се върнал отново в стаята, върнал парите на подсъдимия и казал, че магазинът бил затворен, поради което не му е купил цигари.

Това ядосало подсъдимия П., който вече бил много пиян.

Според свидетелката К. П. (четени във въззивното съдебно следствие показания на ДП пред съдия, дадени в деня след инцидента – ВНОХД, л. 81 вр. ДП, т. 1, л. 96-97), подсъдимият П. заплашил пострадалия, че ще го запали и ще го пребие. След това подсъдимият П. ударил няколко шамара на пострадалия, после подсъдимият П. излязъл в коридора и взел оттам пластмасова бутилка от минерална вода, в която имало бензин, и след това подсъдимият полял с бензина пострадалия – по косата от лявата страна според свидетелката К. П.. След това подсъдимият П. си запалил цигара и насочил запалката към пострадалия, който се запалил. Тогава Я. Д. издърпал пострадалия от стаята към коридора, разкъсал горящата тениска на пострадалия и го завил с якето си, за да угаси пожара; преди Д. да завие пострадалия с якето си, жената на подсъдимия М. Н. изсипала вода върху пострадалия – от кофа според К. П., но това не загасило пожара. Освен якето си, Д. увил пострадалия и в одеяло. Докато Д. гасял горящия пострадал, К. П. видяла, че изгарянията по пострадалия Г. са по лицето, ръцете и тялото.

Още докато подсъдимият П. биел шамари на пострадалия Р. Г., К. П. се обадила на тел. 112 и съобщила, че е станал бой и В. П. се държи агресивно към тях. В уводната част на първоначалния оглед на местопроизшествие (ДП, т. 1, л. 13) е вписано, че огледът се извършва по повод получен сигнал на тел. 112 в 18:56 ч. на 10.02.2022 г. от телефон *** от Р. Г. П. за бой на улица „***“ № *** във *** и че В. Г. П. е употребил наркотици и е агресивен срещу членове на семейството. Този телефонен номер е посочен от К. П. като неин при снемането на самоличността й като свидетел при първия й разпит на ДП пред разследващ полицай (ДП, т. 1, л. 93); при снемането на самоличността на Р. П. (ДП, т. 1, л.

99) не е отразено тя да има телефон. Въпреки вписването в огледния протокол на името на Р.

П. като името, посочено от обадилото се на тел. 112 лице, предвид съответствието между показанията на ДП пред съдия на К. П. (че тя е позвънила на тел. 112) с показанията на Я. Д.

3

(в същия смисъл) и с телефонния номер, от който е постъпило обаждането на тел. 112 (този на К. П.), съдът приема, че именно К. П. е подала сигнала, а не Р. П., в подкрепа на такъв извод е и фактът, че според показанията на свидетелите с преки възприятия от деянието на подсъдимия, към това време Р. П. не е била в същото помещение и не е възприела ставащото между подсъдимия и пострадалия.

Полицаите дошли в къщата около 5-10 минути след обаждането на К. П. на спешния телефон, като към пристигането им на адреса пострадалият Г. вече лежал на пода със следи от обгаряне и локва вода около него. И полицаите се обадили на Бърза помощ и пострадалият бил откаран с линейка в болницата във Видин.

К. П. твърди, че по време на поливането на пострадалия с бензин от страна на подсъдимия, пострадалият седял на земята, а подсъдимият седял на стол до него.

Според свидетелката К. П. в стаята имало печка тип „циганска любов“, която не била запалена.

Пред първоинстанционния съд (НОХД, л. 146), а също и пред въззивния (ВНОХД, л.

81) свидетелката К. П. се възползва от правото си да откаже да свидетелства като родна сестра на подсъдимия, поради което в хода на въззивно съдебно следствие бяха приобщени дадените от нея на ДП пред съдия показания с гореизложеното съдържание. Досъдебният разпит пред съдия на К. П. е проведен на 11.02.2022 г. преди привличането на брат й В. П. като обвиняем, в изпълнение на задълженията на разследващите органи съобразно чл. 219, ал. 1 от НПК да съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъплението преди да го привлекат като обвиняем и след изрично разясняване на правото й по чл. 121 от НПК, че няма задължение да дава показания по въпроси, отговорите на които са уличаващи в извършване на престъпление, в случая – спрямо брат й В. П.. Поради това за провеждането на този разпит на К. П. не е било необходимо той да бъде предшестван от разясняване на право по чл. 119 от НПК.

Приобщаването на показанията на свидетелката К. П., дадени от нея на ДП пред съдия, е изрично съобразено с процесуалната възможност за това по чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като към момента на разпита й пред инстанционните съдилища нейният брат вече е привлечен към наказателна отговорност и тя отказва да свидетелства съобразно правото си за това по чл. 119 от НПК; възползването от това й право обаче не заличава качеството й на свидетел по делото, а само й дава възможност от определен момент във времето по-нататък да не дава показания. Същевременно дадените от нея в предходен момент показания при спазване на съответните за този предходен момент процесуални изисквания са допустимо и пълноценно доказателствено средство.

Досъдебните показания пред съдия на К. П. са дадени в деня непосредствено след инцидента – което време е благоприятно условие за максимална подробност, точност и категоричност относно възпроизвежданите събития, като процесуалните условия за събирането им са тези, които осигуряват възможно най-голямата гаранция за достоверност и неповлияност – пред съдия. Същевременно за най-значимите за делото факти - заливането на пострадалия с бензин и запалването му, извършени от страна на подсъдимия - тези нейни показания подлежат на съпоставка с други доказателствени източници – показанията на Я.