Решение № 387 от 29.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Перник, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500558 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. Т. Е. против Решение № 702/23.07.2024 г. по гр.д. № 2168/2024 г. по описа на Районен съд - Перник.

С решение № 702/23.07.2024 г. по гр.д. № 2168/2024 г., Районен съд - гр. Перник е отхвърлил предявения иск от Е. Т. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр.

София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 - 46, с който се иска да бъде прогласен за недействителен Договор за паричен заем № *** от ***, сключен между Е.

Т. Е., в качеството му на кредитополучател, и „Изи Асет Мениджмънт” АД, като неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Е. Т. Е., чрез адв. А.

Д., с която се атакува постановеното от Районен съд – гр. Перник решение. Твърди се, че същото е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че по делото е установено, че между страните е сключен Договор за паричен заем, придружен от погасителен план към него, Договор за предоставяне на гаранция, сключен между Е. и „Файненшъл България“ ЕООД, и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, като подробно се описват клаузите, съдържащи се в тях. Излага се, че въпреки, че решаващият съд е достигнал до извода за нищожност на договора за поръчителство, то в мотивите си неправилно е приел, че се касае за нищожност на клауза от договора за заем, уреждаща представяне на гаранция и съответно на нищожност на сключения договор за предоставяне на гаранция. Твърди се, че мотивите на съда в тази им част са неправилни, нелогични и противоречиви – от една страна приема, че договорът за поръчителство е нищожен и 1 същевременно, че договорът за кредит не е нищожен. В подкрепа на изразеното становище се излагат редица аргументи, като се цитира и съдебна практика. В допълнение отбелязва, че се поддържат и всички изложени с исковата молба аргументи. Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да отмени акта на първоинстанционният съд, а предявената искова претенция да бъде уважена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез юрк. Д.Н., с който се оспорва депозираната въззивна жалба, като се сочи, че същата е неоснователна. Намира постановеното от районният съд решение за правилно и законосъобразно. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В продължение се излага, че договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 от ЗПК, но и посочените параметри са коректни. Отбелязва, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1ДР ЗПК. Допълва, че договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем. В заключение сочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, за която въззивникът твърди, че е заобиколена, не е приложима в процесния случай. Моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно - същото е постановено от съдия от Пернишки районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.

Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на договор за паричен заем № *** от *** ответното дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е предоставило на ищеца Е. Т. Е. сумата в размер на 300,00 лева, за срок от 5 месеца, платим на 5 месечни вноски, всяка в размер на 66,13 лева. Общия размер на всички плащания възлиза на 330,65 лева, с фиксиран лихвен процент по заема от 40% и ГПР от 48,35%.

Съгласно уговореното в договора, и по – точно в чл. 4 от същия, заемателят Е. Т. Е. се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; размера на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2/ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7 /т.е.

2

462,32лв./ със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за паричен заем; 3/ одобрено от заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Съобразно приложения по делото погасителен план към договор за паричен заем № *** се установява, че ищецът е следвало да внася сума в размер на 103,00 лв., като в тази сума се включва размера на вноската по кредита 66,13 лв. и ежемесечният размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция възлизащо на 36,87 лв.

От приложения Договор за предоставяне на поръчителство № *** от *** се установява, че „Файненшъл България“ ЕООД се е съгласил да поръчителства по договора за паричен заем, сключен между ищеца и ответника, срещу възнаграждение в размер на 184,35 лв., платимо на вноски от по 36,87 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем. Видно от погасителния план, в него е включено и дължимото възнаграждение за поръчителство.

По делото е представено приложение към Договор за предоставяне на поръчителство, информационни права на субектите на лични данни.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

По делото се установи, че в изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство № *** от ***, между Е. Т.

Е., като потребител, и „Файненшъл България“ ЕООД, като поръчител. Съгласно този договор потребителят е възложил, а поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с Е. Т. Е., като заемополучател по договора за заем. С чл. 3 от Договора за поръчителство страните са уговорили възнаграждение за поръчителя в размер на 184,35 лева, платимо разсрочено на месечни вноски в размер на 36,87 лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем с кредитора, по начина, установен с договора за паричен заем, а кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя задължението за плащане на възнаграждение. По този начин цялата сума, подлежаща на плащане от ищеца общо по двата договора възлиза на 515,00 лева.

При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът за поръчителство може да съществува само за действително задължение. Договор за поръчителство, сключен между кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника „Файненшъл България“ не е представен по делото, поради което Пернишкият окръжен съд приема този недоказан факт за неосъществил се. В конкретния случай договорите за кредит и поръчителство са сключени чрез едно и също лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на „Изи Асет мениджмънт“ АД. Същевременно от извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител - „Файненшъл България" ЕООД, е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Обсъдената съвкупност от обстоятелства води до извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и е платимо също на последния. В този смисъл, от съвкупната преценка на тези данни, чрез сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, като се преследва забранена от закона цел неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки 3 задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Насочването към учредяване на обезпечение от свързано дружество финансов-гарант, което не събира възнаграждението си предварително, а го добавя към погасителната вноска към заема, води до извода, че възнаграждението за поръчителя съставлява разход, пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар недобросъвестно да не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за кредит. На практика ищецът се е задължил да заплати още едно възнаграждение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт" АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството- поръчител "Файненшъл България" ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, още повече, че не се представя договор за поръчителство, сключен между кредитора и дружеството гарант. Със сключването на договора с „Файненшъл България“ се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на оспореното правоотношение, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.