Определение № 446 от 29.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. Варна, 29.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Георги Йовчев

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20263001000365 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Д. Д., представлявана от адвокат К.

М. срещу определение № 1024/18.06.2026 година, постановено по търг. дело № 424/2026 година на ВОС, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ТОС.

В частната жалба се поддържа основание за незаконосъобразност на обжалваното определение, като според страната, дори да се приеме, че спорът има потребителски характер, то разпоредбата на чл. 113 ГПК има факултативен характер – с нея се дава възможност на ищеца-потребител за избор на компетентен съд. Като поддържа, че подсъдността по чл. 113 ГПК е задължителна само в случай, че исковете се водят срещу потребител-ответник, в която хипотеза съдът следи служебно за подсъдността, на осн. чл. 119, ал. 3 ГПК. Доколкото сочената процесуална норма е огледална на чл. 18 от Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и съвета, счита, че на ищеца е предоставено право на избор на компетентен съд, а в конкретния случай за него е по-целесъобразно да предяви иска пред съда по седалището на ответника-търговец.

Производството се развива като едностранно, доколкото не е конституирана процесуалната фигура на ответник по спора.

Въззивната инстанция намира така подадената жалба за процесуално допустима, като депозирана от легитимирана страна, в преклузивните срокове за обжалване и от страна с правен интерес.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Д. Д.

1 срещу „Строй Мар 2017" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.

Варна, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер 103500 евро, подлежаща на връщане по сключен между страните и развален предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 26.06.2023 година.

Към исковата молба е представен предварителен договор от 26.06.2023 година, сключен между страните по спора, с който ищцата е възложила строителство с цел придобиване на недвижим имот срещу заплащане от ищцата на уговорената продажна цена.

За да изпрати делото по подсъдност, първоинстанционният съд е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 113 ГПК, доколкото спорът има потребителски характер, съответно искът следва да се води пред съда по настоящия адрес на ищцата-потребител – ОС Търговище.

Настоящата инстанция намира, че по принцип местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, за която съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника. От това правило има изключения: съгласно чл. 119, ал. 2 и 3 ГПК съдът следи служебно за подсъдността по чл. 109, по чл.

108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК. По този начин на посочените в чл. 119, ал. 2 и 3 ГПК местни подсъдности е придаден характер на абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

Със ЗИД ГПК (обн., ДВ, бр. 65 от 7.08.2018 г.) е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Целта на законодателя (съобразно мотивите към законопроекта с вх. № 854-01-44/22.05.2018 г.) с посоченото изменение на разпоредбата на чл.

113 ГПК е да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение – потребителят, при възникнал спор с насрещната страна да се ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и близък за потребителя съд), независимо дали е на страната на ищеца или на ответника. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за спазване на местната подсъдност по чл.

113 ГПК именно защото тя е предвидена в защита на потребителите.

В конкретния случай, тълкувайки клаузите на процесния договор съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД, се следва извод, че правоотношението носи белезите на предварителен договор за строителство и продажба на имот, който е сделка с организационен характер, а не урежда престирането на стока или доставка на услуга, съставляващи приложното поле на потребителската закрила.

Дори да се приеме, че процесната сделка е с потребителски характер, следва да се съобрази, че процесуалната норма е проекция на материално правната потребителска закрила, която допуска отказ на потребителя от предоставените му по закон права, затова и формалното прилагане на императивната норма на чл. 113 ГПК, след изменението – ДВ, бр. 65 от 2018 2 г., в сила от 7.08.2018 г., доп., бр. 100 от 2019 година, при изрично противопоставяне на страната (имаща или не потребителско качество), не може да бъде оправдано. Дори да се касае за лице, ползващо се с потребителска закрила, волята на ищцата за прилагане на общата подсъдност, очевидно не би довело до накърняване на нейните интереси, доказателство за която преценка е ангажирането на професионална защита, с наемането на адвокат.

По тези съображения, съставът на Варненския апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1024/18.06.2026 година, постановено по търг. дело № 424/2026 година на ВОС, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Търговищки окръжен съд, на основание чл. 119, ал. 3 ГПК вр. чл. 113 ГПК.

ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3