Решение № 18209 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18209 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 202311101352.. по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 180594/26.06.2023 г. от Е. Д. М. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Д 2, бл. ...., вх. А, ет. 2, ап. 5, срещу ВК съд, гр. София, бул. В № 2, представляван от Председателя ГЗ, за нанесени вреди и вредни последици, неимуществени щети чрез нарушението на правото на ЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ООН, с правно основание на иска по чл. 2В от ЗОДОВ, с цена на иска 24000 лв. и период на увреждането от 14.06.2023 г. до 26.06.2023 г., която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода, ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до окончателното плащане, които вреди произтичат от нарушение на правото на ЕС от съдия при ответния ВК съд, който е върнал жалба с искане № ....... от 09.06.2023 г. на ВКС по чл.6 от ХОПЕС във връзка с чл. 5, § 4 от ЕКЗПЧ, чл. 9 (4) от МПГПП на ООН, за изменение на мярката на ищеца за неотклонение в по-лека по дело № ..../2019 г. по описа на ВКС.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил задържан незаконно чрез осъждане по непредявени обвинения, описани в жалбата, адресирана до ответника ВКС. Твърди, че ответникът не изпълнява задължението си да разгледа и реши жалбата му, съгласно правилата по предмета на подадената от него жалба, а вместо да я разгледа и реши, незаконно е изпратил жалбата на САС, който според ищеца не е компетентен и не може да разгледа и реши съответната жалба. Твърди, че е незаконно задържано лице и тази жалба е от компетенцията на ВКС по КНОХД № ..../2019 г. по описа на ВКС. Ищецът счита, че е налице съзнателно и целенасочено неизпълнение на служебните задължения при преследване на определена цел, неприсъща на правораздаването и правосъдието от съдия във ВКС, с което ответникът вреди на ищеца чрез бездействие и злоупотреба с право и използване на правосъдието за цели, различни от тези на правосъдието, което се явява съзнателно и целенасочено нарушение на законите на ЕС и различни международни актове.

Твърди, че ответникът му нарушава правото на свобода и сигурност, правото на ефективно правно средство за защита на нарушените му права от протИ.законно осъждане по непредявени обвинения, като го дискриминира в сравнение с другите хора, на които разглежда жалби по чл. 6 от ХОПЕС, чл. 5, §4 от ЕКЗПЧ, чл. 9 от МПГПП на ООН. Сочи, че ответникът му вреди чрез злоупотреба с право, отказ от правосъдие спрямо него, създава 1 възможност да стои в затвора чрез нарушение право на свобода и сигурност чрез осъждане по непредявено обвинение, като не разглежда подадената от ищеца жалба. По този начин, ответникът подложил ищеца на жесток психически тормоз, изпитал болки и страдания, унижение, отчаяние, страх и безнадеждност, безизходица, безпокойство, безпомощност.

Моли да бъде осъден ответника да му заплати претендираното обезщетение в размер на 24000 лв., ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до окончателното плащане. В съдебно заседание се защитава сам и поддържа исковата претенция, излага подробни съображения в защита на доводите си.

В съдебно заседание в пледоарията си по същество, ищецът иска да бъде осъден ответника, заради причинени му вреди от протИ.законно лишаване от свобода, тъй като по пр.пр.№ 431/2013 г. на Специализираната прокуратура бил обвинен и даден на съд за престъпление от фактическа и правна страна, представляващо въоръжен грабеж, а именно за това, че Е. Д. М. на 12.03.2010 г. в гр.София е заплашил с автомат пострадалия Б, казал му да легне на земята и със сила е отнел чантата с парите от ръцете му, чрез дръпване. Твърди, че това обвинение не било разгледано нито от Апелативен специализиран наказателен съд, нито от ВКС. Счита, че ВКС незаконно процедира по невалиден съдебен акт, присъда по непредявени обвинения от Апелативен специализиран наказателен съд по дело № 102/2018 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, изоставил е обвинителния акт, не е разгледал касационната жалба с вх. № ..41/2019 г. на ищеца чрез Апелативен специализиран наказателен съд по дело №102/2018 г. до ВКС, с която жалба обжалвал присъдата на Апелативен специализиран наказателен съд, че бил осъден по непредявени обвинения.

Твърди, че ВКС, извън предмета на делото, без да има правомощия като държавен орган го осъдил за престъпления, за които не бил обвинен.

Ищецът сочи, че на първо място бил осъден, че НЦГ, неотразено в обвинението лице, на 12.03.2010 г. пръв започнал грабежа, насочил пистолет срещу пострадалия ОБ, казал му „Давай парите, гадино“. ОБ се сбил с него, опитал се да му избие пистолета, НГ го ударил в главата с пистолета, тогава към мястото, където се биели НГ и Б се приближили други две неотразени лица ЛЛ и Е П, които насочили пистолети срещу пострадалия Б, казали му да легне на земята и по този начин са убили съпротивата му. ОБ се подчинил на заплахата, осъществена от П и Л, чрез насочване на два картечни пистолета, но за това деяние ищецът не бил обвинен. Б ляга на земята и НЦ неотразено в обвинението лице, отнема чантата с парите. Сочи, че ответникът ВКС го е осъдил за деяние, за което не е обвинен, а именно, че е насочил автомат в този момент срещу КК, неотразено в обвинителния акт лице, и е извършвал охранителна дейност, като е охранявал НГ, който извършва грабежа. След това бил осъден, че след като НГ взел чантата с парите ищецът се върнал при пострадалия Б, и от своя страна го е заплашил с насочване на автомат „Калашников“. За това деяние ищецът нямал повдигнато обвинение. Било му повдигнато обвинение и затова, че е казал на пострадалия да му даде пистолета и му отнел пистолет „Байкал“, като за това престъпление не бил обвинен. Сочи, че бил осъден, че неотразено в обвинението лице ДГГв бил намерил краден автомобил, превозил ищеца при извършване на грабежа заедно с неотразено в обвинението лице НЦГ, закарал ги в жилището на неотразено в обвинението лице ЕТ Ла, където са си поделили отнетата при грабежа сума 136 072 лв. Твърди, че обвинителният акт по пр.пр. №431/2013 г. на Специализираната прокуратура, правопораждащ документ, свършвал с описание, че след извършване на грабежа извършителите на грабежа са се оттеглили с автомобил „Фолксваген“, който ищецът бил намерил. Сочи, че ВКС го е осъдил за ходене в жилището на неотразеното в обвинението лице ЕТ Ла и от фактическа страна осъществяване на физическа власт върху отнетата при грабежа сума, за да се затвърди това престъпление, но и че той не е обвинен за него. ВКС го осъдил, че същото неотразено в обвинението лице ЕТ Ла му била съобщила кога идва инкасовия автомобил, за да се извърши грабежа, като за това деяние нямал повдигнато обвинение, както и че след извършване на грабежа чантата с парите е била носена от ЛТ Л, като за това деяние отново нямал 2 повдигнато обвинение.

Ищецът счита, че ВКС в случая го е осъдил по непредявени обвинения, без да има право и компетентност за това, като изменил начина на извършване на престъплението и участниците в извършване на престъплението. В обвинителния акт като извършител на грабежа срещу пострадалия Б бил посочен именно ищеца за това, че лично пръв е започнал грабежа с насочване на автомат „Калашников“ срещу пострадалия Б и лично е отнел чантата с парите. Тази фактическа обстановка, описана по-горе, не фигурирала в обвинителния акт, по който му било повдигнато обвинение и това било измислено от ВКС и представлявало злоупотреба с право, извращение в правосъдието и използване на правосъдието за цели различни от целите на правосъдието, при което са му били нарушени накуп права, гарантирани от Правото на ЕС. Счита, че по този начин са му били нарушени правото му на свобода по чл.6 от Хартата на ЕС, която се тълкува, като чл.5 от Конвенцията; правото на справедлив процес, презумпцията за невиновност и правото на защита, гарантирани от чл.47 и чл.48 от Хартата на ЕС. Твърди, че била извършена злоупотреба с право и използване на правосъдието за цели, различни от целите на правосъдието, тъй като е налице, именно тази злоупотреба с власт и с право, защото неспазване на тъждество между обвинението и присъдата, като съдът има задължение да разгледа и да реши делото единствено, съгласно повдигнатите обвинения, описани в обвинителния акт. Счита, че действия, извън тези рамки, не представляват правосъдие или съдопроизводствена дейност.

Ищецът твърди, че вместо да решат делото, съдиите от ВКС, които са го разглеждали, го осъдили по непредявени обвинения за нови фактически положения, измислени от съдиите и неотразени в обвинителния акт. При това положение му било нарушено правото на ефективни правни средства на защита чл.3 от Конвенцията и чл.47 от Хартата на ЕС. В следствие действията на съдиите от ВКС ищецът бил лишен от ефективни правни средства за защита. По този начин ВКС извършвал срещу него правна аберация, произволно и протИ.законно лишаване от свобода, от което търпял вреди и му били нарушени правата по чл.1 и чл.4 от Хартата на ЕС, защото бил подложен на много сериозно и много тежко изтезание от произволно лишаване от свобода. Сочи, че произволното лишаване от свобода се изразявало именно в осъждане за деяние, което не фигурира в обвинението и е измислено субективно от съдиите, не представлява дейност на държавата. Това било в нарушение на принципа на правната сигурност и забраната за злоупотреба с право. Счита, че действията на ответника са злоупотреба с правото, тъй като се използват държавни институции за власт и цели, различни от целите на правосъдието. ВКС подкопавал правната сигурност в разрез с чл.17 и чл.18 от Европейската конвенция и чл.53 и чл.54 от Хартата на ЕС, умишлена злоупотреба с право.

Според ищеца не става въпрос за съдебна грешка, а за съзнателно целенасочено извращение в правосъдието, поради което претендира обезщетение за отвличане от протИ.законно лишаване от свобода, което било извършено, чрез злоупотреба с право и поради това, че е търпял в периода, в който се разглежда делото изтезание от произволно лишаване от свобода, което е правна аберация в максимални размери. Счита, че деянията на ответника са доказани от всички релевантни по делото документи и най-вече от липсата на тъждество между обвинението, обективизирано в обвинителия акт по пр. пр. №431/2013 г. на Специализираната прокуратура, където обвинението на първо място не е разгледано, делото не е решено и ищецът е осъден за деяния, които не са му вменени от държавата, а са измислени от някакви съдии, което не е дейност на съдиите. Сочи, че съдиите нямат правомощия да си измислят нови фактически положения и да пишат присъда, да се подписват под нея. Иска с крайния си съдебен акт СРС да сезира и органите на държавата, като Прокуратура, ГД „Национална полиция“, ГДБОП, Инспекторатът към ВСС и Председателя на ВКС и КПКОМПИ, че е налице осъждане за престъпления, за които не е изготвен обвинителен акт.

3

Ищецът счита, че гореизложеното представлява престъпление по чл.311 от НК, защото тази присъда, която не тъждествена с обвинителния акт, представлява документ с невярно съдържание. Отделно представлявала отвличане и протИ.законно лишаване от свобода, взимане на мярка за неотклонение за престъпления, за които не е обвинен по чл.142А, ал.2 и ал.6 от НК и представлява изпълнението на престъплението усложнена престъпна дейност на съдиите по чл.282, ал.2 и ал.3 от НК, откъдето ищецът търпял вреди от отвличане, протИ.законно лишаване от свобода и изтезание в затвор, чрез осъждане за престъпления, за които не е обвинен. Прави искане да бъде осъден ответника.

Ответната страна ВК съд в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за нередовност на исковата молба. По същество, оспорва предявения иск по основание и размер. Излага доводи, че посочените от ищеца нормативни актове – национални и международни, нямат връзка и са неотносими към заявените фактически обстоятелства. Позовава се на Решение по делото Кьоблер (С-224/2001 г.) на СЕС. Твърди, че в конкретния случай във връзка с постъпилото искане с вх.