Решение № 7028 от 17.10.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 17.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Марина Гюрова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №3265 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.01.2019 год., постановено по гр.дело №40768/2018 год. по описа на СРС, ГО, 173 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от И.Г.М. срещу А. „П.И.иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 95 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети върху лек автомобил „Волво С 70“ с рег.№*******и цената за отремонтирането им, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 07.09.2017 год., изразяващо се в попадане на автомобила в дупка на пътното платно на републикански път ІІІ-6002 в посока към гр.Елин Пелин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №73111/2017 год. по описа на СРС, ГО, 27 с-в – 12.10.2017 год. до окончателното й изплащане, като ответникът е осъден да заплати, както следва: на ищеца – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 225 лв., както и направените разноски в заповедното производство в разноски в размер на 25 лв. и на адв. Г.В. – на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 360 лв. /с ДДС/ и адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 300 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А. „П.И.”. Жалбоподателят поддържа, че делото липсвали доказателства за настъпването на твърдяното ПТП, както и за това дали процесното превозно средство е застраховано, респ. обезщетен ли е неговият собственик. Липсвал протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган съгласно Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като не бил изготвен и снимков материал. Такъв протокол на основание чл. 179, ал. 1 ГПК имал обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, а по отношение на писанието и механизма на произшествието представлявал частен документ. По делото не били събрани и гласни доказателства. В случаите, когато не се изисквало задължително посещение на мястото на ПТП от страна на службите за контрол на МВР, а това били случаите, извън предвидените в чл. 125 ЗДвП, можело да се състави протокол за ПТП при условията на чл. 9 от Наредба №І-167 от 24.10.2002 год. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и А.та за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства. Ищецът не бил уведомил съответната служба на МВР в срок от 24 ч. и не бил подал писмено заявление в едноседмичен срок за настъпване на събитието. На следващо място сочи, че ако посоченото от ищеца „препятствие“ на пътното платно представлявало „предвидимо препятствие“ по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, то не ставало ясно как същото било повлияло върху реализирането на ПТП. Към датата на процесното ПТП при ответника не били представени писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания за процесния участък. Приложените към исковата молба снимки не представлявали нито писмени, нито веществени доказателства – те били изготвени от ищеца, т.е. не били събрани по съответния процесуален ред. Не следвало да бъде кредитирано заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, тъй като то било изготвено само въз основа на твърденията в исковата молба. Изводите на експерта били направени на базата на предположения, като за тях липсвали мотиви. Вещото лице изрично било посочило в съдебно заседание, че не може да се установи местонахождението и физическите характеристики на евентуалното препятствие. Не бил осъществен фактическия състав по чл. 49 ЗЗД, тъй като не било установено ответникът да е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това.

Налице било и съпричиняване от страна на ищеца. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата И.Г.М. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че местопроизшествието не било посетено от екип на КАТ, тъй като превозното средство можело да продължи на собствен ход и за водача не било възникнало задължението да търси съдействие от органите на МВР. Вещото лице, изготвило заключението по съдебната автотехническа експертиза, било посетило мястото на инцидента лично и било направило справка за извършените ремонти в участъка. Установено било, че в процесния участък от пътя съществуват дупки, които могат при нормално шофиране да причинят подобни на описаните в исковата молба вреди, както и че водачът не би могъл да избегне навлизането на автомобила в посочените неравности, както и че същите не били обезопасени. От заключението било видно също така, че извършеният ремонт на автомобила на стойност 95 лв. отговаря на констатираните увреждания, като били посочени и стартови пазарни цени за отстраняването на подобни щети. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че липсата на преки доказателства за настъпването на ПТП не съставлява пречка за извличане на обективната истина от безпротиворечиви и последователни косвени доказателства /каквито били събраните по делото/, че липсата на съставен констативен протокол не представлява пречка за установяване факта на настъпването на ПТП, както и че механизма на увредата на гумата и джантата на процесното МПС кореспондира с този, посочен в исковата молба. Установено било и наличието на противоправно бездействие – неспазване на задълженията, възложени със закона на ответника. Действително съществувала възможност за снабдяване с протокол за ПТП, но липсата на такъв не можела да се тълкува във вреда на ищеца. Заключението на вещото лице не било оспорено и кореспондирало с останалите доказателства по делото, поради което следвало да бъде кредитирано. СРС бил насрочил оглед на приложените към исковата молба 4 бр. снимки, като последните били приобщени към доказателствата по делото. Възражението на ответника за съпричиняване било неоснователно. Процесната дупка се намирала на третокласен републикански път ІІІ-6002, който представлявал изключителна държавна собственост. Като такъв същият подлежал на поддръжка и управление от ответника. Доказано било и настъпването на твърдените вреди и причинната им връзка с противоправното поведение на служители на А. „П.И.“. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия,като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.

За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило твърдяното ПТП, в резултат на което на собствения на ищеца автомобил /виж свидетелство за регистрация Част І – на л. 12 от първоинстанционното дело/ са били нанесени твърдените имуществени вреди, в т.ч. с неговия механизъм, както и дали е налице противоправно поведение на служители на ответника.

Въззивният съд намира, че съгласно разпоредбата на чл.

123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б” от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.

Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 год., в сила от 30.01.2009 год./. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/.

Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция” и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Следователно доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП, респективно ищецът не е имал задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по автомобила.