Решение № 45 от 05.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Варна, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря М. Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110117221 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул.

„****" № 27, вх. А, ап. 5 срещу ответника Д. П. П. , ЕГН ********** от гр.Варна –/конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалната ответница **** С., починала в хода на процеса/ осъдителен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 17 476,50 лв.

/седемнадесет хиляди четиристотин седемдесет и шест лв. и петдесет ст./, представляваща незаплатена стойност /цена/ на продаден 19,100 кг. слънчоглед, реколта 2020 г., за което е издадена фактура № **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Твърди се, че ищцовото дружество „****" ЕООД е продало на В. Л. С. в качеството й на ЗП /земеделски производител/, слънчоглед — собствено производство реколта 2020 г., за което обстоятелство е издадена фактура № **** г., на стойност 17 476.50 /седемнадесет хиляди четиристотин седемдесет 1 и шест лв. и петдесет ст./ лева, за 19,100 т. при цена за 1т. от 915 лв. Стоката е предадена на купувача с пътнопрехвърлителна разписка. На 17.03.2021 г., по ел. поща е изпратено писмо за потвърждения на салда по разчети между ЗП В.

С. и ищцовото дружество „****" ЕООД до 31.12.2020 г., с оглед вземането по фактура № **** г. Получено е потвърждение от ЗП за задължение на същата към „****" ЕООД в размер на 17 476.50 лв. по издадената фактура. Излага се, че фактурата е надлежно заведена в счетоводството на дружеството и отразена в Дневниците за продажбите по реда на ЗДДС. Твърди се, че към настоящия момент липсва плащане, дори и частично по нея. Предвид липсата на плащане от страна на исковата сума на исковата сума, е налице правен интерес от иницииране на настоящото производство и се поражда за ищеца правен интерес от предявяването на исковата претенция. Настоящата искова молба следва да се счита за покана за плащане на претендиралата сума, включително лихвите от датата на образуване на настоящия иск до окончателното плащане, както и разноските по настоящия иск като могат да бъдат платени от ответника по банковата сметка на ищеца „****" ЕООД, в „****" АД, а именно: IBAN ****. Вследствие на изложеното се моли за положително произнасяне по предявените искове, както и за присъждане на сторените разноски.

Ответницата В. Л. С. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

Предвид настъпилата в хода на процеса смърт на ответницата В. Л. С. с Определение № 12873/18.11.2022 г. по делото съдът е конституирал в качеството на ответник Д. П. П. и Р. Т. П., на основание чл. 227 ГПК. Предвид постъпилата от Р. Т. П. молба, в която е посочено, че същият се е отказал от наследството на наследодателя си, за което е представил и доказателства, ищецът по делото е изложил, че насочва претенцията си само срещу ответника Д. П. П..

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Съдът намира така заявената ищцова претенция за процесуално допустима. Първоначалният ответникът в настоящото производство В. Л. С., б.ж. на гр. ****, е починала на 21.08.2022 г., за което е издаден Акт за смърт 2

№ 21/22.08.2022 г. , с оглед на което с определение от 18.11.2022 г. като неин правоприемник в процеса е конституирано лицето Д. П. П. – внук на починалата. По делото е постъпила молба от последния с твърдения за извършен от него отказ от наследството на наследодателя си, вписан под ****/19.12.2022 г. в особената книга за приемане и отказ от наследство при Районен съд – ****. Преди вписването на отказа обаче настоящият състав намира, че наследникът е конклудентни действия е приел наследството на наследодателя си.

Разпоредбата на чл. 48 ЗН предвижда, че наследството се придобива с приемането му. От своя страна самото преминаване на наследственото имущество от наследодателя към наследника става въз основа на действителната воля на последния, която съгласно чл. 49 ЗН може да бъде обективирана изрично, чрез заявяването му пред съответния съд, или чрез конклудентни действия. В теорията и практиката липсва дефиниция за действията, които следва да се квалифицират като конклудентни, с оглед на което при осъществяването на преценка дали извършените от наследника действия сочат воля за приемане на наследството, съдът следва да вземе предвид спецификите на конкретното дело.

В случая по делото е представено удостоверение, издадено от кмета на Община ****, придружено с платежно нареждане от 18.10.2022 г. и Договор за наем № 2-3/28.04.2021 г. /№ 2-16/28.04.2021 г./ между Община **** и В. Л.

С. за наемането от последната на ПИ с идентификатор ****, м-ст „****“, с площ от 11 599 кв.м. по КВС на гр. ****, за отглеждане на селскостопанска продукция, от което се установява, че ответникъ Д. П. П., посочен като наредител в платежното нареждане, е заплатил сумата от 1 682,94 лв. в полза на Община ****, като в основанието за плащане е вписано „2-16/28.04.2021 г., 2-89/28.04.2021 г.“. В удостоверението е посочено, че платената сума представлява дължим наем по договор № 2-16/28.04.2021 г. за стопанска година 10.2022 г. – 09.2023 г.

При мълчаливото приемане на наследството се касае за действия, които не могат да се приемат за временно управление на чуждо имущество с охранителна цел или влизащи в кръга на обикновеното управление на наследствените имоти или целящи запазването им. По правило приемането следва да се изрази в активни действия, разкриващи намерението на 3 наследника, каквито действия представляват и заплащането на дълг на наследодателя.

Доколкото се установи, че ответникът е заплатил дълг на наследодателя си след смъртта му, съдът намира вписания от ответника впоследствие отказ от наследство за недействителен, поради което се явява надлежен ответник в производството.

Правната квалификация на така предявения иск намира основанието си в разпоредбата на чл. 79, ал.1, предл. I от ЗЗД.

За успешното доказване на претенцията ищцовата страна е следвало в условията на пълно и главно доказване да установи, че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения по силата на сключен договор за продажба на 19 100 кг. /уточнено с молба от ищеца, че е допусната техническа грешка и се касае за доставени килограми, а не тонове слънчоглед/ слънчоглед, реколта 2020 г.; че се явява изправна страна по сключения между страните договор, т.е. че действително е предал стоката, предмет на договора, съобразно уговореното нейно качество и количество в договора, както и че предадената стока е била приета от купувача без възражения; размера на претенцията си, както и че ответникът е изпаднал в забава и момента на същата.

В тежест на ответната страна е вменено доказването на правоизключващите и правопогасяващите възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, респ. да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на извършената търговска продажба в случай че ищецът докаже нейната дължимост.

Представена е по делото фактура № 00000000**** г., издадена от „****“ ЕООД на ЧЗП В. С., като за „слънчоглед – собствено произ. реколта 2020 г.“ за количество от 19 100 т. на цена от 915 лв./т. Стойността на посочената фактура е 17 476,50 лв., като същата е подписана от съставителя, но липсва подпис от страна на получателя. Посочено е плащане с преводно нареждане.

По делото е приложено писмо от 17.03.2021 г. адресирано до ЧЗП В. С. относно потвърждаване на салда по разчети между последната и „****“ ЕООД към 31.12.2020 г., в което е посочено, че вземането на дружеството е в 4 размер на 17 476,50 лв. по издадена от него фактура № **** г. Изискано е след сравняване на данните при счетоводството на адресата да бъде попълнен и подписан формуляр-потвърждение.

От ищеца е представено подписано потвърждение на салда към 31.12.2020 г. от ЧЗП В. С. до „****“ ЕООД, съгласно което земеделският производител е отбелязал, че неговите задължения по издадени от дружеството фактури са в размер на 17 476,50 лв.

Приложена е пътна/прехвърлителна разписка №43 от 06.09.2020г., издадена в с. Храброво за изпращане – прехвърляне от „****“ ЕООД в полза на ЗП В. Л. С. на 19 100 т. нето слънчоглед.

Представен е счетоводен регистър на ищеца „****“ ЕООД за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., в който фигурира издадена фактура № **** г. на ЧЗП В. С..

Видно от удостоверение за наследници починалата на 21.08.2022 г. В. Л.

С. е оставила за свои наследници сина си Р. Т. П. и внука си Д. П. П., заместващ баща си Петко Т. П., починал на 23.11.2020 г.

По делото е изслушана ССчЕ на в.л. М. П., в заключението на което е посочено, че процесната фактура е отразена в счетоводството на ищцовото дружество, като е взета надлежна счетоводна операция и не са отразени погашения. Експертът сочи, че към датата на извършената проверка при ищеца /30.10.2023 г./ се води неиздължено вземане от клиент ЧЗП В. С. в общ размер от 17 476,50 лв. Изложено е, че доколкото ЧЗП е физическо лице, то не е задължено да води счетоводна отчетност по реда на ЗСч, като през 2020 г. е избрало да се облага с нормативно признати разходи, съгласно ЗДДФЛ.

Вещото лице сочи, че земеделският производител не води регистри, отразяващи разчети и салда с контрагенти, с оглед на което и на експерта не са представени счетоводни справки и регистри за периода 01.09.-31.12.2020г. и за периода 01.09.-30.11.2021г. на ЧЗП с ищцовото дружество. Процесната фактура и евентуално съставените протоколи от физическото лице по чл. 117 ЗДДС за начисляване на дължимия по доставката ДДС не са отразени в дневниците му за покупки и продажби и съответно в подадените СД по ЗДДС, както и не е начисляван, нито ползван данъчен кредит по фактурата от лицето.

Съдът намира, че между ищцовото дружеството и първоначалния 5 ответника В. Л. С., починала в хода на процеса, е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по склщчен между тях неформален договор за търговка продажба по смисъла на на чл. 318 и сл. ТЗ във вр. с чл. 183 и сл.

ЗЗД. Договорът за търговска продажба носи родовите белези на обикновената продажба, уредена в чл. 183 и сл. ЗЗД, а именно: двустранен, възмезден, неформален, консенсуален и комутативен договор. Основните елементи на съглашението са предметът и цената му.

В случая първоначалният ответник действително няма качество на търговец съгласно чл. 2, т. 1 от ТЗ. Регистрацията му като земеделски производител не променя правосубектността му и не го приравнява на търговец. От друга страна обаче ищецът безспорно е търговец, поради което макар по обективния критерий на чл. 1 от ТЗ, сключеният договор да не е търговска сделка, същият се явява такава по субективния критерий на чл. 286 от ТЗ, тъй като може да се приеме наличието на оборимата презумпция на чл.

286, ал. 3 от ТЗ - че ищецът – търговец е сключил договор за покупкопродажба с ответника, като физическо лице – частен земеделски производител, с оглед предмета на дейността си. Съобразно посоченото съдът намира, че разпоредбите за търговските сделки следва да се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон, по смисъла на чл. 287 от ТЗ.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318, ал. 1 от ТЗ е консесуален. Доколкото договорът за продажба е и неформален, то писмената форма не е условие за неговата действителност. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са стоката и цената.