Решение № 602 от 19.12.2024, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 1486/2024
- Вид
- Решение № 602
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- ИСКРЕН БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3, изр.второ · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 602 гр. Монтана, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20241630101486 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Н. П. срещу Прокуратурата на Република България, по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 5000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и с правно основание чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 010,94 лева, представнаваща обезщетение за забава за периода от 07.11.2022 г. до 11.06.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 12.06.2024 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 07.11.2022 г. е спрян от органи на МВР, при което е извършена проверка за наркотични вещества, при която е дадена положителна проба за амфетамин. На 08.11.2022 г. е временно отнето свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Образувано е досъдебно произаводство № 1138/2022 г. и прокурорска преписка 5338/2022 г. по описа на РП – Монтана.
Назначена е съдебна химическо-токсилогична експертиза, която не е установила наличие на наркотични вещества. Така с постановление от 07.06.2023 г. на РП – Монтана е било прекратено наказателното производство № 1138/2022 г. Бил е задържан за срок от 24 часа и бил извършван обиск на лицето. Въз основа на горното претърпял вреди, въз основа на които 1 претендира процесното обезщетение.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва по основание и размер предявената искова претенция за неимуществени вреди. Посочва, че Постановлението, с което е прекратено досъдебното производство с подлежало на обжалване, като не са ангажирани доказателства за влизането му в сила. Излага възражения за недоказаност на претенцията.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страни, а и от представени писмени доказателства се установява, че на 07.11.2022 г. ищецът П. е шофирал автомобил с регистрационен номер М9857ВР, като при проверка с техническо средство DrugTest 5000 с фабричен номер ARPK-0013 е отчетена положителна проба за амфетамин.
Със заповед за задържане на лице от 07.11.2024 г. е задържан ищеца П. за срок до 24 часа.
Със заповед за прилагане на ПАМ от 08.11.2022 г. е наложено временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Досъдебното е образувано на 08.11.2022 г. с първото действие по разследването, а именно протокол от разпит на свидетелите Ц. Ц. и Цветомир И., за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
На 09.11.2022 г. е назначена физикохимична експертиза на ВМА. На 26.04.2023 г. е изготвена съдебно-химикотоксикологична експертиза, от която се установило, че във взетите проби от кръв и урина не е установено наличие на наркотични и упойващи вещества.
С постановление от 07.06.2023 г. на прокурор при РП - Монтана досъдебно производство № 5338/2022 г. е прекратено на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на престъпление.
По делото е разпитан свидетеля Бисера П.а, съпруга на ищеца, 2 като показанията ще бъдат взети съобразно чл. 172 ГПК. П.а споделя, че на 11.11.2022 г. съпругът е съобщил по телефона, че бил задържан и бил отведен до болницата за кръвни изследвания. Посетила го в болницата, като полицаите я уверили, че щом тестът е положителен, то съпругът е употребил наркотици. Не е могла да го види тогава. След това се видели, като той бил притеснен, като започнал да употребява алкохол. Започнали са скандали между тях, напуснал работата си, тъй като имало коментари, че е бил наркоман. Приятелите на децата му коменатирали, че автомобилът нямал номера, защото баща им бил хванат да шофира пиян. За досъдебното производство не било разпространявано по статии. Не е имал здравословни проблеми, но е бил депресиран 3-4 месеца след образуване на производството.
Бил много засрамен
По делото е разпитан свидетеля А. Р., приятел на ищеца.
Свидетелят посочва, че познава ищеца от 20 години. Случката се отразила зле на ищеца. Бил е депресиран и отдръпнат. След прекратяването не досъдебното производство не видял промяна в ищеца. Споделял му е, че го е от срам от колегите му и затова напуснал работа и е има проблеми с жена си. Казал му за досъдебното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
На обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ подлежат вредите - имуществени и неимуществени, причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия/подсъдимия или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по този иск е Прокуратурата на Република България, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича лица към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер чрез своите служители, които са част от структурата й.
3
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на следните обстоятелства: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, същият да е претърпял твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно чл.154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца. С оглед разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди. В този смисъл, отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата е обективна.
В периода 08.11.2014 г. – 07.06.2022 г. е образувано и водено досъдебно производство за извършено от страна на ищеца престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по което ищеца няма качество "обвиняем". Въпреки това производството не е било водено срещу неизвестен извършител, а е било насочено към установяване на престъпление, извършено конкретно от ищеца. Съдът приема, че избраният от правозащитния орган подход попада в приложното поле на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и обуславя отговорност на същия (в този смисъл Решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV г. о. на ВКС).
С постановяването на постановление за прекратяване на наказателното производство по обвинението срещу ищеца се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3-то от ЗОДОВ.
При наличие на предпоставките на чл. 23 НПК компетентния държавен орган е задължен да образува наказателно производство. Това решение следва да бъде предхождано от надлежна преценка дали съответно деяние съставлява престъпление. В конкретния случай продължилото близо 9 месеца досъдебно производство е прекратено с постановление, в което са изложени мотиви, че не е извършено престъпление, след като се установило от експертизата, че лицето не шофирало при употреба на амфетамини.
Ограничението на правната сфера на едно лице чрез висящо досъдебно производство за извършено от престъпление е законосъобразно и оправдано само доколкото соченият за извършител действително е извършил престъплението. В този случай лицето следва да понесе съответни ограничения на личната си сфера, като последица от и като санкция за 4 извършеното от него престъпление. Когато обаче производството е прекратено поради липса на престъпление, въпросното посегателство върху личната му сфера не може да бъде считано за законосъобразно, независимо от това, че по време на наказателното производство са спазени всички изисквания на процесуалните закони. Въпросните изисквания на процесуалните закони съставляват единствено гаранция за обвиняемия, че няма да бъдат засегнати други негови права и няма да претърпи други неоправдани ограничения и вмешателства в личната си сфера. Те обаче не представляват основание за изключване на отговорността на държавата и на съответните нейни органи за вреди от това, че необосновано са приели едно лице да е извършило престъпление. С прекратяване на производството прокуратурата признава, че липсва извършено престъпление и че съответните органи на съдебната система неоснователно и незаконосъобразно са предприели наказателно преследване с посочване на ищеца като извършител.
При съобразяване на тежестта на обвинението, липсата на взети мерки за неотклонение и друга процесуална принуда, разумната продължителност на досъдебното производство седем месеца, липсата на повдигнато обвинение, не са проведени процесуални действия с участието на ищеца, неговата възраст (22 г.) към датата на повдигане на обвинението; общественият и социалният му статус; липсата на необратими по характер вреди в личен и професионален план; като единствени вреди се явяват депресираното състояние на ищеца, което се изразява в затварянето му вкъщи, отдръпването от приятелите му, кавгите вкъщи, срамът от семейството му, приятелите и колегите му, който е понесъл за образуваното досъдебно производство. – в този смисъл Решение № 15 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2021 г., III г. о., ГК.
Също така следва да се отбележи, че по-голяма част от вредите са причинение от задържането за ищеца по ЗМВР, свалянето на номерата, отнемането на свидетелството за управление, а не от образуването на досъдебното производство.
Съдът счита, че сумата от 1 000 лв. е справедливият размер обезщетение, който е достатъчен за репарацията на настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда
5
Уважаването на иска за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи. При определянето на този размер, настоящият съдебен състав взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на ответната ПРБ, като процесуален субституент на държавата, да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 193.59 лева за периода от 07.11.2021 г. до 07.06.2023 г. като в останалата част следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер от 2 лева.
Ответникът следва да заплати на адвокат Н. Н. адвокатско възнагражение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца по делото при условията на чл.38 ЗА, в който смисъл е представения по делото договор за правна помощ и съдействие.
Възнаграждението, определено с оглед цената на иска и съобразяване на праговете, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ е 901,09 лева. От тях, в тежест на ответника се възлагат 178,96 лева, съобразно уважената част от исковата претенция – аргумент от чл.10, ал.3, изр.второ от ЗОДОВ.
Съобразно гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на К. Николов П., ЕГН **********, сумата от 1000 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди от прекратяване с постановление от които са настъпили в следствие на образувано срещу ищеца ДП № 5338/2022 г. по описа на РП - Монтана, прекратено с постановление от 07.06.2023 г. за прекратяване на наказателното производство ведно със законната лихва от 12.06.2204 г. до окончателното 6 заплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдения до пълния заявен размер от 5000.00 лева.