Определение № 3028 от 12.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3028 гр. Варна, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501065 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Определение № 4732 от 25.03.2026 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 3076/14.08.2025, постановено по гр. дело № 395/2025 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, на осн. чл.248, ал.1 ГПК.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на нов такъв, с който посоченото решение да бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител ищеца възнаграждение в максимален размер от 100,00 лева. Основните аргументи на жалбоподателя са: липса на фактическа или правна сложност на делото; че посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не са обвързващи за съда; че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1062 лева е неправилно, несправедливo и необоснованo, тъй като не зачита общия интерес на всички участници в съдебното производство; че разделянето от страна на ищеца на исковата претенция на множество искове, какъвто е настоящият случай, не преследва легитимен интерес, а представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК и има за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК от насрещната страна е депозирала отговор, с който същата се оспорва като неоснователна и се моли за потвърждаване на обжалваното определение. Поддържа се, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа като според чл. 2, ал. 5 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С Решение № № 3076/14.08.2025, постановено по гр. дело № 395/2025 г. по описа на 1

Варненски районен съд, съдът е уважил предявените от П. Н. К. против „Профи Кредит България“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове и е признал за установено в отношенията между страните, че клаузата, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1575 лева, и клаузата, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, в размер на 3045 лева, съдържащи се в договор за потребителски кредит № 40025410509/07.05.2024 г., са нищожни на основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, като е осъдил ответника „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. В. Д. – ВАК, адвокатско възнаграждение в размер на 1062 лева, на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, с искане за намаляване на присъдената сума за адвокатско възнаграждение до размер на 100 лева.

За да остави молбата без уважение, РС – Варна е констатирал, че искане за намаляване на адвокатското възнаграждение под минималния размер по Наредбата е въведено с молбата по чл.248, ал.1 ГПК, поради което същото не следва да бъде съобразявано от съда. Мотивирал се е, че присъденото адвокатско възнаграждение за всеки от предявените два иска е в минималния размер, посочен в чл.7, ал.2 от Наредбата, т.е. в размера, който самият ответник е намерил за приложим с направеното в отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като макар и съдът да не е длъжен да се съобразява с определените минимални възнаграждения, няма пречка да използва същите като ориентир.

По доводите и възраженията на страните съставът на въззивния съд намира следното:

Не се спори между страните, че процесуалното представителство на ищцата е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА при благоприятен за представляваната страна изход на делото съдът следва да определи възнаграждение в полза на адвоката, което се възлага в тежест на насрещната страна.

След постановяване на решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е безспорно, че националният съд не е обвързан от размерите, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, нито при определяне на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, нито при преценката дали претендираният размер съответства на действително необходимите разноски за защита по конкретния спор. Посочените в наредбата размери могат да бъдат използвани единствено като ориентир при оценката на стойността на положения адвокатски труд, без да имат задължителен характер за съда.

Същевременно не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че след отпадането на обвързващия характер на наредбата съдът следва механично да определя символични възнаграждения или да приравнява адвокатския труд по дела от този вид до минимална процесуална дейност. Определянето на възнаграждението продължава да изисква конкретна преценка на предмета на спора, защитавания интерес, фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия и обема на положената професионална работа.

Настоящото производство е било образувано по два обективно кумулативно съединени иска за прогласяване нищожността на договорни клаузи по договор за потребителски кредит. Макар исковете да произтичат от едно правоотношение, предмет на разглеждане са били две самостоятелни договорни уговорки, за които са изложени отделни 2 фактически твърдения и правни основания за недействителност. Защитата е предполагала анализ на специалната уредба на Закона за потребителския кредит, включително разпоредбите относно годишния процент на разходите, допустимите такси и комисиони, съдържанието на договора за потребителски кредит и защитата срещу неравноправни клаузи в потребителските договори. Поради това не може да се приеме, че делото е било лишено от правна сложност или че е изисквало единствено формално участие на процесуалния представител.

От друга страна следва да бъде отчетено, че спорът е разгледан в рамките на пъвоинстанционото производство с ограничен доказателствен материал, без назначаване на експертизи, без разпит на свидетели и без развитие на сложна доказателствена дейност.

Делото е приключило в едно открито съдебно заседание, а разрешаването му е извършено въз основа на представени писмени доказателства и правна преценка на договорното съдържание. Макар това обстоятелство да не обезценява положения от адвоката труд по подготовката и воденето на делото, то представлява съществен фактор при определяне на справедлив размер на възнаграждението.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че предявяването на два отделни иска следва да бъде квалифицирано като злоупотреба с процесуални права. Предмет на делото са две различни договорни клаузи, за които е поискано самостоятелно установяване на нищожност. Ищецът е упражнил предоставеното му от закона право да определи обема и предмета на търсената съдебна защита, поради което само по себе си предявяването на отделни искове не обосновава извод за недобросъвестно процесуално поведение.

Независимо от това въззивният съд намира, че при определяне на дължимото възнаграждение следва да се държи сметка и за обстоятелството, че двата иска произтичат от един и същ договор за кредит, основани са на сходна фактическа основа и защитата по тях е изградена върху обща правна теза относно допустимостта на уговорените възнаграждения за допълнителни услуги. Поради това механичното натрупване на възнаграждение за всеки иск поотделно, без отчитане на значителното припокриване на извършената процесуална дейност, би довело до присъждане на разноски, които надхвърлят разумната и справедлива стойност на положения труд.

Като съобразява съвкупно предмета на спора, общия материален интерес от 4620 лева, характера на осъществената защита, обема на извършените процесуални действия, отсъствието на усложнена доказателствена дейност и необходимостта присъденото възнаграждение да бъде едновременно справедливо, пропорционално и съответстващо на действително положения адвокатски труд, настоящият състав приема, че дължимото на процесуалния представител на ищцата възнаграждение следва да бъде определено в размер на 390 евро.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение изменено като възнаграждението на адвокат В. Д. бъде редуцирано до 390,00 евро.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4732/25.03.2026 г., постановено по гр. д. № 395/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 43 състав, с което е оставена без уважение молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на Решение № 3076/14.08.2025 г. в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

3

ИЗМЕНЯ Решение № 3076/14.08.2025 г., постановено по гр. д. № 395/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 43 състав, в частта за разноските, като вместо осъждането на „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на адв. В. Д. от АК – Варна, на основание чл.

38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1062 (хиляда шестдесет и два) лева,

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх. В, да заплати на адв. В. Д. – ВАК, с адрес: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, №61, офис 35, тел.**********, адвокатско възнаграждение в размер на 390,00 евро, на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4