Решение № 318 от 15.02.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 318 гр. Пловдив,15 февруари

2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА

ПЕТРОВА административно дело № 3655 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети,

Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на В.Г.К., с ЕГН **********, с адрес,***, против Решение № 2153-15-292/05.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане № **********, протокол № 2142-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) в ТП на НОИ – Пловдив в частта му по т. 1 и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката от 09.12.2014 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО.

В жалбата се навеждат доводи за нищожност, алтернативно незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска цялостна отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендират се сторените в производството разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирано по делото становище.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5.

С оспореното Решение

№ 2153-15-292/05.11.2019 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил в сила Разпореждане № **********, протокол № 2142-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив в частта по т. 1, с която е отменено разпореждане № 70/09.05.2002 г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи разпореждания на В.К. и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.12.2014 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО.

За да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

С разпореждане № 70/09.05.2002 г., на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 12.04.2002 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Г.К.. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от II категория труд - 18 г. 10 м. и 02 дни, от III категория труд - 10 г. 03 м. и 20 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО - 02 г. 01 м. 10 дни и общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл.

104 от КСО към трета категория труд - 40 г. 02 м. 08 дни, индивидуален коефициент 1.798 при базисен период 01.01.1983 г. - 31.12.1985 г. с доход за същия период – 15 264.00 лв. и за периода 01.01.1997 г.- 30.06.1997 г. с доход 146 600.00 лв. (неденоминирани) /л. 9/.

Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване правомерността на получаваната от К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че в тежест на жалбоподателя е да удостовери продължителността и местополагането на трудовия й стаж, като в случай, че не разполага с документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС, е достатъчно да декларира стажа си поне приблизително - по периоди, осигурители и длъжност. Административният орган може да се позове на тези декларирани данни и да осъществи служебно изясняване на стажа на лицето, каквито действия е предприел по декларация на К..

Стартирана е процедура по реда на чл.

108, ал. 1, т. 1 от КСО за изясняване придобития от лицето стаж и доход /л. 22-23/. С декларация от 27.02.2014 г. К. декларира периодите на полагане на осигурителния й стаж /л. 24/. Като резултат от проверката, след получаване по служебен ред на документи от осигурители, при които е протекла осигурителната история на лицето, упоменати в декларацията й от 27.02.2014 г., е постановено обжалваното разпореждане № **********/ протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г.

В хода на извършената проверка, въз основа на събраните документи: Удостоверение УП-З № 458/11.08.2014 г., издадено от ПГ по техника и технологии „Хр. Ботев“ – Смолян /л. 65/, Удостоверение УП-З № ДЛОО 2799/28.04.2015 г., издадено от Община Смолян /л. 64/, Удостоверение УП-3 № 238/24.04.2015 г., издадено от „Агрия“ АД - гр. Пловдив /л.

63/ и в резултат от проверка в информационната система на НОИ е доказан осигурителен стаж както следва:

- от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г., положен в

ПГ по техника и технологии „Хр. Ботев“ - Смолян, на длъжност „учител“ с продължителност 01 г. 07 м. 0 дни;

- от 01.05.1975 г. до 23.10.1975 г., положен в с. Турян на длъжност „зам. възпитател“ с продължителност 05 м 22 дни;

- от 30.01.1985 г. до 16.06.1992 г., положен в

„Агрия“ АД на длъжност „плановик“ с продължителност 07 г. 04 м. 17 дни;

- от 01.02.1999 г. до 28.02.1999 г., като самоосигуряващо се лице - собственик на ЕТ „Габи – Н - В. К.“.

Общият осигурителен стаж е установен, че възлиза на 09 г. 06 м. 09 дни от трета категория труд.

Не е зачетен осигурителният стаж на основание чл. 9, ал. 7 от КСО, тъй като не са представени актове за раждане на децата и стажът не оказва влияние за придобиване право на пенсия.

Не е зачетен осигурителен стаж при осигурител „Минералсувенир“ АД по направената от К. декларация, че е положила стаж в този осигурител през периода 1976 г. - 1985 г., тъй като съгласно писмо № МП -34656#3/29.09.2014 г., издадено от правоприемника „МС-АРТ“ АД гр. София, липсват разплащателни ведомости на дружеството за период преди 1995 г. Документите не са предадени при приемането на фирмената документация, поради факта, че са изгорели /л. 35/.

Във връзка с посоченото и поради обстоятелството, че К. не е доказала наличието на осигурителен стаж, въз основа на който й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО с отмененото разпореждане от 09.05.2002 г., е посочено, че за пенсионния орган не съществува друга възможност, освен да се произнесе въз основа на наличните редовни документи. Същите обаче не установяват наличие на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката към датата на първоначалното отпускане, поради което с Разпореждане № **********, протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т.

2, б. „г“ от КСО са отменени разпореждане № 70 от 09.05.2002 г. и всички последващи го и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /л.

67-68/.

(Само за яснота, съдът намира за нужно да уточни, че срещу така постановеното разпореждане на 19.06.2017 г. е депозирана жалба срещу посоченото разпореждане, с която лицето представя 2 бр. удостоверения за раждане на деца, копие на РА № 1/08.06.1994 г. за внесени осигурителни вноски от 01.07.1993 г. до 30.05.1994 г., РА № 001/21.05.1996 г. за внесени осигурителни вноски от 01.06.1994 г. до 30.04.1996 г., квитанция № 235/21.05.1996 г., платежни нареждания, 7 бр. РКО, Разписка № 63028/10.02.1998 г. за внесено ДОО за м.01.1998 г. /л. 72 и сл./.) Със заявление вх. №

1012-15-144#1/29.08.2017 г. /л. 100/ лицето е представило нови доказателства, както следва: Удостоверение УП-3 № 10-06-11-660#1/07.07.2017 г., издадено от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пловдив /л. 123/, Осигурителна книжка № **********/07.06.2017 г. със заверен по заявление вх. № 4004-15-769/07.06.2017 г. осигурителен стаж и доход за периода от 01.07.1993 г. до 31.12.1998 г. /л. 95-97, л. 177-192/, Удостоверение за декларирани данни № 160191701146345/12.07.2017 г., Удостоверение за декларирани данни № 160191701146672/12.07.2017 г., удостоверение за декларирани данни № 160191701147508/12.07.2017 г. /л. 174-176/.

В хода на административното обжалване е зачетен допълнително осигурителен стаж, както следва:

- от 13.06.1972 г. до 13.06.1973 г. за отглеждане на дете, родено на *** г. с продължителност 01 г. 0 м. 0 дни по Акт за раждане № IV-1039/31.07.1972 г.;

- от 23.10.1975 г. до 04.09.1976 г. за отглеждане на дете, родено на *** г. с продължителност 0 г. 10 м. 11 дни по Акт за раждане № 1241/20.08.1975 г.;

- от 11.08.1992 г. до 31.01.1993 г. за период на оставане без работа с продължителност 0 г. 05 м. 20 дни;

- от 01.07.1993 г. до 31.12.1998 г. като самосигуряващо се лице в ЕТ „Габи-Н-В.

К.“ с продължителност 05 г. 06 м. 0 дни.

Във връзка с подаденото заявление вх.

№ 1012-15-144#1/29.08.2017 г., с което К. твърди, че в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пловдив се съхранява нейно лично досие, съдържащо опис на трудовия й стаж по периоди, след направено писмено запитване за установяване това обстоятелство, с писмо № 10-06-11-876#1/29.09.2017 г. Дирекция „Бюро то труда“ – гр. Пловдив удостоверява, че в дирекцията не се съхраняват досиета на регистрираните безработни лица за период повече от 10 години, съдържащи лични данни за трудов и осигурителен стаж /л. 102/.

След направена нова преценка за придобиване право на пенсия и във връзка с горецитираните обстоятелства, е установено, че жалбоподателката придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 09.12.2014 г. на основание чл. 68, ал. 3 от КСО при навършена възраст 65 г. 08 м. и придобит общ осигурителен стаж от трета категория труд – 17 г. 04 м. 10 дни.

С Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отменил

Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е отпуснал лична пенсия за ОСВ, считано от 09.12.2014 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, при навършена възраст 65 години 08 месеца и осигурителен стаж от трета категория труд – 17 години 04 месеца и 10 дни, при базисен период от 01.02.1985 г. до 31.01.1988 г. и от 01.01.1997 г. до 28.02.1999 г. и индивидуален коефициент 0.774. Със същото решение е оставена без уважение жалбата на лицето против разпореждането в останалата част, а именно, в която са отменени разпореждане № 70/09.05.2002 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи.

Посочва се още в оспореното решение, че „С влезли в сила Решение №

1837/14.08.2018 г. по адм. д. № 3010/2017 г. на Административен съд - Пловдив и Решение № 8549/06.06.2019 г. по адм. д. № 12002/2018 г. на ВАС /л. 121 и сл./, е отменено Решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив № 2153-15-211/11.10.2017 г. в частта, с която е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО на В.Г.К.….., считано от 09.12.2014 г. при базисен период от 01.02.1985 г. до 31.01.1988 г. и от 01.01.1997 г. до 28.02.1999 г. и индивидуален коефициент 0.774. Съгласно горецитираните решения съдът приема, че решението на директора в тази част е частично незаконосъобразно във връзка с определяне на индивидуалния коефициент.