Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3940 от 31.05.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12345/2017
Вид
Решение № 3940
Подписан
31.05.2019
В сила
31.05.2019
Състав
ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА, ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ гр.София,

31.05.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-в състав в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Велизар Костадинов при секретаря Валентина Илиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 12 345 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 14521 от 17.09.2016 г., постановено по гр.д. № 26 115/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, ЗД

„Е.“ АД, ЕИК*******е осъдено да заплати на „М.Р.а к.“ ООД, ЕИК ******* на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ сумата 5 878,00 лева, предс-тавляваща неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по образувана при ЗД „Е.“ АД застрахователна преписка по претенция № **********/10.01.2014 г. за настъпило на 09.01.2014 г. в гр.Банкя застрахователно събитие, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 16.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 6 500,00 лева искът е отхвърлен.

Със същия съдебен акт ответникът ЗД „Е.“ АД е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 822,92 лева – разноски по делото, съобразно уважената част от иска, а ищецът „М.Р.а к.“ ООД е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 79, 42 лева разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 3 226,05 лева до 5 878,00 лева, е депозирана въззивна жалба от ответника ЗД „Е.“ АД, гр.София. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжал-ваната част поради необоснованост. Навежда се оплакване, че от изготвените две заключения на авто-технически експертизи по делото се установява, че е налице тотална загуба на застрахованото МПС и че запазените части от същото са в размер на 30 % от стойността му. Съгласно чл.IX, т.9 от Специалните условия „Каско на МПС“ към Общите условия за „Комбинирана автомобилна застраховка“, по която автомобилът е бил застрахован, при тотална щета от обезщетението се приспада стойността на запазените части, определени от застрахователя към датата на събитието, като тяхната стойност не може да надвишава 30 % от действителната стойност на МПС към датата на събитието. Поддържа се, че от действителната стойността на МПС към датата на ПТП, възлизаща на сумата 7 800,00 лева съгласно заключението на допълнителната авто-техническа експертиза, следва да се приспадне сумата 2 340,00 лева, представляваща стойността на запазените части в размер на 30 %, както и су-мата 2 333,95 лева, от която: сумата 1 781,45 лева – заплатена по банкова сметка ***,60 лева – дължими и неизплатени трета и четвърта премийни вноски по сключения между страните застрахователен договор „Комбинирана автомобилна застраховка“, които обстоятелства са безспорни между страните. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли иска в посочената част. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „М.Р.а к.“ ООД, с който оспорва депозираната въззивна жалба. Релевирани са доводи, че между страните не е спорно съществуването на застрахователно правоотношение помежду им към датата на настъпване на застрахователното събитие, което се потвърждава от предс-тавената застрахователна полица по застраховка „Каско стандарт“, клауза „Пълно автокаско“. Твърди се, че по делото е установено, че стойността на извършения ремонт е в рамките на действителната стойност на причинените вреди към деня на настъпване на събитието, съгласно чл.208, ал.1 във връзка с чл.203 КЗ /отм./.

Към датата на застрахователна полица № 00012663542/26.07.2013 г. действителната стойност на лекия автомобил е била равна на посочената в полицата за периода от сключване на застрахователния договор до момента на застрахователното събитие, а именно 10 500,00 лева, определена от застрахователя и върху тази сума е била определена и заплатена застрахователната премия. Правилно и съобразно с договора и представените доказателства първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответника за недължимост на обезщетение е неоснователно. Предвид нормата на чл.193 ал. 3 КЗ /отм./ застрахователят преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, изисква от застрахования доказателство за прекратяване на регистрация на МПС. Застрахователното дружество не е представило доказателства, че е отправило искане към застрахования да представи този документ, а оттук – за неизпълнение на задължението му по чл.193 ал.3 КЗ /отм./, поради което не може сам да черпи права от своето си неправомерно поведение, а застрахованият не е в неизпълнение, което да е основание за неизплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 КЗ /отм./. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.

Решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата 3 226,05 лева и в частта, с която е отхвърлен за разликата над сумата от 5 878,00 лева до пълния предявен размер от 6 500,00 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата правилност.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./.

В исковата молба, ведно с уточненията към нея, ищецът твърди, че собственият му л.а.„Форд КА“ с рег.№ ******е бил увреден при ПТП, настъпило на 09.01.2014 г. на територията на гр.Банкя. Към датата на произшествието между собственика на автомобила и ЗД „Е.“ АД е съществувало правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско“, полица № **********/00, валидна в периода 27.07.2013 г. – 26.07.2014 г. със застраховател: „И.-М.Б.“ ЗЕАД, по която ЗД „Е.“ АД се явява поемащ застраховател. При застрахователя е била образувана щета № ********** от 10.01.2014 г. и в резултат на извършения оглед са били констатирани щети, както следва: основа предна броня; решетка на радиатор; фар/неокомплектован/ляв и десен/; преден калник болт./ляв и десен/; преден пластмасов подкалник /ляв и десен/; преден капак; челно стъкло/тон с лента/; въздушна възглавница/еърбег/лява и дясна; колани предни; воден радиатор; клаксон; абсорбатор; греда; арматурно табло.

Общата стойност на подмяната на увредените части и детайли на автомобила възлиза на сумата 8 200 лева, от която застрахователят е изплатил сумата 1 700 лева и е останал неизплатен остатъкът от 6 500 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

В подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва предявения иск. Твърди, че на 10.01.2014 г. пред него е била предявена претенция № ********** за изплащане на застрахователно обезщетение по „Комбинирана автомобилна застраховка“. Действителната стойност на щетите е била изчислена на сумата 2 233,95 лева, от която на ищеца е била изплатена сумата 1 781,45 лева на 18.03.2014 г., след като застрахова-телят е прихванал срещу задължението си своето вземане за неизплатените трета и четвърта вноски от застрахователната премия в общ размер на 457,60 лева. Оспорва описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието. Навежда оплакване, че претендираното застрахователно обезщетение значително надвишава средната пазарна цена на необходимия ремонт. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Не се спори в процеса, че на

26.07.2013 г. между „М.Р.а к.“ ООД – като застрахо-ван и „И.Б.“ ЗЕАД – като застраховател, е подписана застрахователна полица № **********/00, по силата на която МПС: лек автомобил марка „Форд“, модел „КА“, година на производство: 2010 г., с ДК № ******за периода от 00,00 ч. на 27.07.2013 г. до 23,59 ч. на 26.07.2014 г. е бил застрахован при посоченото дружество за застрахователната сума 10 500,00 лева по застрахователно покритие „А“, клауза „Мега Каско“, както и че е било осъществено прехвърляне на застрахователния портфейл от „И.Б.“ ЗЕАД на ЗД „Е.“ АД.

Съгласно т.2 от уговорените в самата застрахователна полица „Специални условия“, при настъпване на риска „Кражба чрез взлом“, „Грабеж на цялото МПС“ или „Тотална щета“ се определя действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие, като на застрахования се изплаща обезщетение в размера на действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие, а в случаите по чл.4, т.7 и чл.4, т.9 от специално условие „Каско на автомобили“ действителната стойност на МПС служи за база при изплащане на обезщетението. Определянето на действителната стойност на МПС се извършва по метода, из-ползван при сключване на застраховката /по каталог Евротакс Шваке или по експертна оценка на застрахователя, която се изготвя въз основа на конюнктурата на пазара на МПС в Република България към датата на застрахователното събитие/, видно от представената застра-хователната полица.

В последната е обективирано изявлението на застрахования, че с подписване на застра-хователната полица декларира, че е получил екземпляр от Общите и Специалните условия на „И.Б.“ ЗЕАД в сила от 20.10.2012 г., запознат е с тях, съгласен е със съдържанието им и ги приема като неразделна част от застрахователния договор.

По делото са представени неподписани

Общи условия „Комбинирана автомобилна застраховка“, приети с решение на съвета на директорите от 17.10.2012 г., в сила от 20.10.2012 г., от които се установява, че с клауза „Мега Каско“ – „Пожар, природни бедствия, умишлени действия, пътнотранспортно произшествие и кражба или грабеж на цялото МПС“ /член II „Покрити рискове“, т.3/ застрахователят покрива щети на застрахованото МПС, причинени от посочените в б.„а“- б.„з“ рискове, сред които съгласно б.„а“ попадат щети от настъпването на покритите рискове по Клауза КАСКО „А“ – „Пожар и природни бедствия“ /член II „Покрити рискове“, т.1/ и Клауза КАСКО „Б“ – „Пожар, природни бедствия и пътнотранспортно произшествие“ /член II „Покрити рискове“, т.2/.

Видно от възприетите в Общите условия „Определения“, „тотална щета на МПС“ представлява тотална щета по смисъла на чл.193, ал.4 КЗ /отм./, а именно: увреждане на МПС, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие. При тотална щета от обезщетението се приспада стойността на запазените части, определи от застрахователя към датата на събитието. Тяхната стойност не може да надвишава 30% от действителната стойност на МПС към датата на събитието /член IX „Уреждане на щетите и изплащане на застрахователно обезщетение, т.10 от Общите условия/.

От представената застрахователна полица е видно че застрахованият е поел задъл-жението да заплати по нея застрахователна премия в размер на 887,25 лева на четири вноски със следните падежи: на 27.07.2013 г. – 228,80 лева; на 27.10.2013 г. – 228,80 лева, на 27.01.2014 г. – 228,80 лева и на 27.04.2014 г. – 228,80 лева, като между страните не се спори, че третата и четвъртата вноски не са били изплатени.