Решение № 28 от 19.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000263 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 261546/26.11.2021год., постановено по т.д.№ 1508/2020год. по описа на СГС „ Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД е осъдено на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ да заплати на „ Университетска специализирана болница за активно лечение на онкология“ ЕАД сума в размер на 85 527.15 лева , представляваща дължима цена за предоставени услуги по договор № Д1-16/20.06.2013 год. и издадени фактури ,ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2020 год. до окончателното плащане като е отхвърлен иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 153 477.29 лева и за периода от 01.01.2017 год. до 10.08.2017 год. като погасен по давност.

Със същото решение и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД е осъдено да заплати на „ Университетска специализирана болница за активно лечение на онкология“ ЕАД сума в размер на 20 655.64 лева , представляваща законна лихва за забава върху присъдената главница за периода от 10.08.2017год. до 10.08.2020год. като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 45 425.84 лева като погасен по давност.

С решението и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК

„Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД е осъдено да заплати на „ Университетска специализирана болница за активно лечение на онкология“ ЕАД разноски по делото в размер на 8 704.89 лева и съответно „Университетска специализирана болница за активно лечение на онкология“ ЕАД да заплати на „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД разноски по делото в размер на 233.08лева.

В частта на решението, с която са уважени предявените от „Университетска специализирана болница за активно лечение на онкология“ ЕАД искове е подадена въззивна жалба от „ Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД .В тази си част първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и се прави искане да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на предявените искове, ведно с 1 произтичащите от това последици. Във въззивната жалба се поддържа ,че решението е постановено в противоречие на разпоредбата на чл.116, б. „А“ от ЗЗД и чл.235, ал.1 е ал.2 от ТЗ , доколкото в него е прието че сумите по процесните фактури за периода от 01.05.2016год. до 31.12.2016год. са дължими и не са погасени по давност към датата на предявяване на иска. В тази връзка се поддържа ,че с потвърдително писмо № 616 от 17.03.2017год. СБАЛХЗ ЕАД не е извършило признание на дължимите суми по фактурите и не е налице признание на дълга, годно да прекъсне давността както е приел първоинстанционния съд. Поддържа се също така , че потвърдителното писмо не е подписано от изпълнителния директор на дружеството , а от главния му счетоводител , поради което не би могло да се приеме , че изхожда от него. Главният счетоводител на болницата никога не бил упълномощаван да представлява дружеството, нито да извършва признание на негови задължения, поради което процесното потвърдително писмо не е обвързвало „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД и не можело да се тълкува като признание на задължения по чл.116, б. “а“ от ЗЗД. Счита се ,че решението за дължимостта на сумите по процесните фактури се основавало на неподписан документ – „Справка за контрагент за синтетична сметка / подсметка/ с дата за работа 31.12.2016год.“, която не е и приложение към потвърдителното писмо както бил приел съда. Сочи се ,че първоинстанционният съд се бил позовал на този документ, въпреки възражението за допускането му като доказателство по делото и липсата на подпис върху него.

В подаден писмен отговор „ Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД са изложени доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Определя като правилни изводите на първоинстанционния съд че потвърдително писмо с изх.№ 616/17.03.2017год. представлява едностранно изявление по см. на чл.44 от ЗЗД, което е с последици по чл. 116, б.“ а“ от ЗЗД, предвид липсата на противопоставяне от страна на представляващия веднага след узнаването му- чл. 301 от ТЗ. Поддържа се ,че давността е прекъсната и с вписването на дълга в справките декларации на търговеца по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. Изразява се становище ,че не било вярно , че потвърдителното писмо било подписано единствено от Главния счетоводител, като се твърди ,че върху него фигурира и втори подпис-на изпълнителния директор на дружеството по –това време- проф. д-р Г. М.. Твърди , че главният счетоводител е бил упълномощен от изпълнителния директор да извърши потвърждение на разчетите към 31.12.2016год. и това било видно от резолюция на проф. М. , поставена върху писмо с негов вх.№ 129/15.02.2017год. и изх.№ 06-00-74/15.02.2017год.Счита ,че признание на дълга съставлява и включването на процесните фактури в дневниците за покупки и в справкитедекларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит , което съгласно съдебната практика съставлявало прекъсване на давността, доколкото съставлявало недвусмислено изявление за задължението към кредитора пред държавен орган. Поддържа се , че вземанията на СБАЛХЗ не били периодични , както бил приел първоинстанционния съд ,поради което не се погасявали с кратката 3 годишна давност, а с общата 5-годишна давност. Исковата претенция не била обвързано с договор, вземанията произтичали от отделни фактури, а не от договорни отношения , поради което била приложима нормата на чл.110 от ЗЗД и съответно дори и да се приеме , че потвърдителното писмо не съставлява признание по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, то да се приеме , че вземанията по процесните фактури не са погасени по давност поради приложимостта към тях на чл. 110 от ЗЗД.

Срещу решението, но в отхвърлителната му част, е подадена въззивна жалба от „ Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД. В жалбата се твърди ,че в обжалваната му част решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост/по отношение на размера на присъдената неустойка по чл.86 от ЗЗД/ и се прави искане в тази си част решението да бъде отменено и постановено ново за уважаване на исковите претенции в пълния си предявен размер. Счита се за неправилен извода на съда , че вземанията по процесните фактури са периодични и се погасяват с кратката 30 годишна давност и се излагат доводи за това ,че се погасяват с 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД. В тази връзка се сочи ,че исковата претенция не е обвързана с договор и че произтича от процесните фактури. Неправилен бил и извода на съда ,че липсвали доказателства за прекъсване на давността за периода от 01.01.2017год. до 10.08.2017год.Такива доказателства били налични по делото , а именно- потвърдително писмо от 20.02.2019год., с което ответникът- „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД бил потвърдил задълженията си към жалбоподателя към 31.12.2018год. в размер на 1 050 204.23лева, както и Годишен доклад за дейността и ГФО за 2

2017год., обявен в ТРРЮЛНЦ, където на стр. 46, т.7 било посочено задължение към жалбоподателя в размер на 922 000лева към 31.12.2017год. Тези доказателства съставлявали според жалбоподателя извънсъдебно признание на ответника в първоинстанционното производство по с. на ч. 116, б.“ А“ от ЗЗД, което не било съобразено от първоинстанционния съд. В жалбата се твърди и наличие на грешка в изчисленията относно размера на лихвата по чл.

86 от ЗЗД , довела до присъждане на лихва в по-малък размер от действително дължащия се. При уважаване на жалбата и присъждане на исковите претенции в пълния им предявен размер се претендира присъждане и на разноски и за двете съдебни инстанции.

В подаден писмен отговор от „ Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба на УСБАЛО ЕАД и се прави искане за нейното отхвърляне. Изложените доводи са идентични за изложените такива в подадената от него въззивна жалба и касаят правното значение на потвърдителното писмо . В допълнение са изложени доводи за това ,че и за периода от 20.06.2016год. до 31.12.2017год. страните са били обвързани от разпоредбите на сключения между тях Договор № Д1-16/20.06.2013год.,поради което за вземанията за периода от 01.01.2017год.10.08.2017год.имат периодичен характер и се погасяват с кратката 3–годишна давност.

Поддържано е, че давността за горецитирания период не била прекъсната, поради наличието на счетоводни записвания в счетоводството на СБАЛХЗ ЕАД , включително в ГФО от 2018год. и потвърдително писмо от 2019год. При отхвърляне на жалбата се претендират разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо тъй като е постановено по непредявен иск. Съображенията на съда за това са следните :

СГС е бил сезиран с искова молба, подадена от „ Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД срещу „ Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД за главници по 109 броя фактури , описани в приложение № 1 към исковата молба на обща стойност т 153 477.29 лева , представляваща сбор от главници по 109 фактури , описани приложение № 1 към исковата молба и мораторна лихва върху всяка една от главниците по 109-те фактури за тригодишен период назад от датата на предявяване на исковата молба , така както е конкретизирано в справка към молба вх.№ 261551/17.09.2020год в общ размер на 45 425.84 лева , , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между двете лечебни заведения бил сключен договор рег.

№ Д1-16/20.06.2013год. за междуболнично сътрудничество за предоставяне на немедицински услуги , изменен със Споразумение № Д1-3#2/31.12.2015год. със срок на действие до 01.05.2016год., съгласно който двете лечебни заведения се били договорили съвместно да заплащат консумативите и други разходи за общо ползваната от тях болнична сграда, а именно разходи за електрическа енергия , за студена вода и за топлоенергия, разходи за абонаментна поддръжка и сервиз на асансьори /5 на брой/ , разходи за извозване на битови отпадъци, разходи за охрана на прилежащия сграден фонд и разходи за наем и поддържка на изтривалки, както и СБАЛПО „ ЕАД да заплаща на ищеца и ползвания кислород от централната кислородна инсталация. В исковата молба е посочено че необходимостта от съвместно заплащане на консумативите произтичала от общото ползване на една болнична сграда като ищецът като титуляр на партидите и възложител по договорите първо заплащал разходите на доставчиците, които в последствие следвало да му се възстановят в размерите и по начина и в сроковете посочен в договора от ответната болница. Сочи се , че след изтичане на договора страните не са сключили нов, но са продължили да разделят по договорения начин консумативните разходи по експлоатацията на сградата , ответникът продължил да приема фактурите на ищеца , да ги осчетоводява в счетоводството си. Така се случило и през периода от 01.05.2016год. до 3