Решение № 722 от 30.12.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Видин, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100888 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Р. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

***********, чрез пълномощника адв. С. С. Т. против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. **********, с която са предявени искове при условията на евентуалност за нищожност на договор за кредит с правна квалификация чл.

22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл .1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 12.09.2024 г. ищцата е сключила с ответника „Сити Кеш“ ООД договор за потребителски кредит в размер на 1100.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 30 седмични погасителни вноски. Посочва се, че в договора било уговорено кредитополучателя да предостави на кредитодателя обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, като в случай на неизпълнение, кредитополучателя ще дължи неустойка в размер на 777.16 лева. Още със сключването на договора, на ищеца е начислена такава неустойка, която е включена в погасителния план. Твърди, че договорът е нищожен. Не е посочен ГПР, не е посочена ясна методика на формиране на ГПР. Не е посочена дължимата договорна лихва. Оспорена е клаузата за неустойка като нищожна поради това, че е неравноправна.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се обяви договора за кредит за недействителен.

В условията на евентуалност се иска да се провъзгласи нищожността на клаузите на т.

6.1. и т. 6.2. от договора.

На основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се иска от съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 542.94 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № 1145677/12.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2025 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 от ЗА.

1

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни.

Посочил е, че ищецът има общо сключени с ответника шест идентични договора за заем, поради което са налице трайни отношения, създадени на база идентични условия за предоставяне на идентични услуги. Оспорил е всички твърдения на ищеца за нищожност на договора и за нищожност на клаузата за неустойка. Поискал е в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски поради това, че от страна на ищеца е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът е завел множество идентични дела.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание на 06.11.2025 г. от вещото лице е представен Договор за потребителски кредит № 1145677 от 12.09.2024 г. и погасителен план към договора, за които вещото лице твърди, че са й представени от ответното дружество и че именно тях е ползвала за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1145677 от 12.09.2024 г. като на ищеца е отпуснат заем в размер на 1100.00 лева, със срок на договора – 30 седмици, при годишен лихвен процент – 50 % и ГПР – 65.56 %. Кредитополучателят е следвало да изплаща предоставения му заем на 30 седмични вноски съгласно приложен погасителен план. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1292.84 лева, от които дължимата сума по главницата възлиза на 1100.00 лева, а сумата на лихвата възлиза на 192.84 лева.

В договора е уговорено, че заемателят се задължава да представи обезпечение в три дневен срок - безусловна банкова гаранция или поръчители, при посочени в договора условия и отговарящи на определени изисквания, в противен случай при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 777.16 лева, която се заплаща разсрочено по погасителен план. Общият размер на плащанията по кредита с включената неустойка е в размер на 2070.00 лева. Седмичната вноска по погасителен план е 69.00 лева за срок от 30 седмици.

Вещото лице е посочило в приетото по делото заключение, че ищцата е направила общо четири плащания по договора за сума в общ размер на 1642.94 лева, с която са погасени следните задължения: 1100.00 лева – платена главница, 124.46 лева – платена договорна лихва и 418.48 лева – платена неустойка. В ГПР не е включена неустойката. При направено преизчисление на ГПР с включена неустойка, същият е в размер на 987.98 %.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски 2 кредит.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В процесния случай посоченият в договора размер на ГПР по кредита е 65.56 %. Безспорно се установи също че в договора, е уговорено изискване за предоставяне на обезпечение от кредитополучателя по отпуснатия кредит – безусловна банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на конкретно посочени от кредитора условия. В противен случай при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 777.16 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска към размера на вноската. От заключението на вещото лице се установи, че тази уговорена неустойка не е включена при формиране на размера на ГПР. При нейното включване ГПР вече е над максималния допустим размер.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Приложение намира и определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по- специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В конкретния случай, от заключението на вещото лице по изготвената съдебно икономическа експертиза, се установява, че при изчисляване на ГПР по формулата, залегнала в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, с включената неустойка надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция или осигуряване на поръчители, които следва да отговарят на предварително зададени критерии. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не съответства на въведените й функции да служи за 3 обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

Това е така, защото заемодателят изначално въвежда задължение на заемателя да заплаща неустойка. Видно е от посоченото в договора, както и от заключението на вещото лице, че тази неустойка е включена изначално към погасителната вноска на ищцата още със сключване на договора. С извършените от ищцата погашения, са погасявани и задължения за неустойка.

Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на заемателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите, съдът преценява като утежнени и по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.

Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Поради това, така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита /в този смисъл е налице многобройна съдебна практика/.

Въз основа на посоченото, действителният размер на ГПР, след прибавяне на дължимата неустойка, надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута – арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за заем, заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0417f868-b349-4e46-88d8-8253f238afc9