Решение № 2054 от 14.05.2018, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 18917/2017
- Вид
- Решение № 2054
- Подписан
- 14.05.2018
- В сила
- 02.10.2018
- Състав
- СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр. I · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2054 гр. Варна, 14.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18917 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Н.К., чрез проц. представител мл. адв. Д.С. – АК Варна срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.55, ал.1, пр. I от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена Заповед № 9055/31.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16642/2017г. по описа на ВРС: сумата от 97,41 лв. /деветдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, недължимо заплатена в полза на „Е.П.” АД на 30.10.2012 г., представляваща частично плащане по дебитно известие №*** г., на стойност 551,15 лв., начислена при липса на правно основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия, с период на корекцията от 04.01.2012 г. до 15.06.2012 г., по констативен протокол от 15.06.2012 г., за обект с абонатен №*** и клиентски №***, с адрес на потребление гр.***, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 29.10.2017 г. от цедента Д.Й.С., ЕГН:********** на цесионера „С.Б." ЕООД, ЕИК:*********, за което длъжникът „Е.П.“ АД е уведомен с уведомление по имейл с електронен подпис на 29.10.2017 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на 30.10.2017г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 16642/2017г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжника подал възражение срещу дължимостта на сумата по заповедта в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, то за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск.
По силата на договор за цесия от
29.10.2017г. ищцовото дружество придобило от Д.Й.С., с ЕГН *********** процесното вземане срещу ответника.
Вземането произтичало от следното:
Д.Й.С. бил клиент на ответното дружество за доставяне от него електроенергия с адрес на потребление гр.***, отчитана по абонатен №*** и клиентски №***. На 15.06.2012г. служители на „Е.ОН България Мрежи“ АД извършили проверка на СТИ и съставили констативен протокол, въз основа на който ответното дружество издало дебитно известие № ***г. за сумата от 551.15 лева, представляваща корекция на сметка за периода от 04.01.2012г. до 15.06.2012г. Сумата по корекцията била заплатена изцяло на ответното дружество от цедента, като предмет на настоящия иск била сумата от 97.41 лева заплатена на ответника на 30.10.2012г. Поддържа се, че извършеното плащане било без правно основание, с единствен мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта на цедента. Извършената проверка на СТИ, изготвения констативен протокол за резултатите от същата и справката за корекция на сметки били незаконосъобразни. Допълнително начисленото количество електроенергия било произволно определено и без ел. енергията реално да е потребена от абоната.
Ищеца моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен. Ответника прави възражение за погасяване по давност на вземането предмет на исковата претенция. Поддържа се, че плащането от цедента Д.Й.С. на сумата в размер на 97.41 лева било извършено на годно правно основание. Д.Й.С. бил клиент на ответното дружество за доставяна от него ел. енергия и като такъв бил обвързан от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго-про Мрежи“
АД, с които и било вменено задължение да не преустройва, ремонтира или заменя елементите на средствата за търговско измерване, както и да не използва ел. енергия, без същата да се отчита от СТИ, монтирани и пломбирани съгласно изброения ред. При извършена на 15.06.2012г. проверка на СТИ монтиран на обекта на потребление на цедента от оправомощени за това служители на „Енерго-про Мрежи“ АД било установено, че електромера измерва с грешка в размер на „-55.21%“. Съставен бил констативен протокол, а електромера изпратен за метрологична експертиза. При извършване на последната в БИМ, ГД МИУ, РО – Варна било установено добавяне на мост от меден проводник между входно-изходните клеми на товара в корпуса на електромера, поради което и електромерът отчитал с грешки от класа си на точност при различните товари. Ответника твърди, че по този начин е установено виновно извършено действие на потребителя, водещо до неотчитане на потребяваната от него електроенергия, което било основание за ангажиране договорната отговорност на потребителя за заплащане на електроенергия за исковия период. Дори да се приемело, че цедента е извършил плащане на непотребена от него ел. енергия, то това представлявало вземане породено от неоснователно обогатяване, което се различавало от придобитото от ищеца вземане основано на връщане на даденото при начална липса на основание. Процесната сума била дължима и на основание споразумителен протокол № ***г., в който цедента и ответното дружество постигнали съгласие относно дължимостта на сумата 389.66 лева, представляваща стойността на консумирана ел. енергия и който имал характера на постигната между страните спогодба и ги обвързвала със задължителното си действие Тъй като вземането прехвърлено с процесния договор за цесия не съществувало, то и самия договор бил нищожен поради липса на предмет. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, прави доказателствени искания и претендира сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, с писмена молба постъпила преди заседанието моли да бъде даден ход на делото в него отсъствие, заявяващ, че поддържа предявения иск и моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество, чрез проц. представител поддържа изложеното в отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От ч.гр.д. №16642/2017г. по описа на ВРС се установява, че на 30.10.2017г. ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума. На 31.10.2017г. е издадена Заповед за изпълнение №9055/31.10.2017г. срещу ответника, връчена му на 07.11.2017г. Възражението срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение е постъпило на 15.11.2017г. – в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Не е спорно между страните, че Д.Й.С. да е бил клиент на ответното дружество за доставяне от него електроенергия с адрес на потребление гр.***, отчитана по абонатен №*** и клиентски №***, както и че на 15.06.2012г. служители на „Е.ОН България Мрежи“ АД извършили проверка на СТИ и съставили констативен протокол, изпратили процесния електромер за метрологична проверка и въз основа на констатациите от същата ответното дружество издало дебитно известие № ***г. на стойност 551.15 лв., представляваща корекция на сметка за непотребена енергия, с период на корекцията от 04.01.2012г. до 15.06.2012г. с получател Д.Й.С. Същото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 16.04.2018г.
От представения по делото протокол за техническа проверка от 15.06.2012г. се установява, че на същата дата, в отсъствието на потребителя Д.С., служители на „Е.он България Мрежи“ са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ монтирано на обекта на абоната, и са констатирали, че СТИ е извън класа си на точност, като при проверка с калиброван еталон е отчетена грешка „-55.21%“ /л.27/.
Електромера е подменен, като сваленото СТИ е изпратено за извършване на метрологична проверка в БИМ, РО – Варна. При извършване на същата е констатирано, че вътре в корпуса между входно-изходните клеми на товара е добавен мост от меден проводник, чужд за схемата, в шунтовата верига е добавен също чужд за схемата елемент – има вмешателство. За констатациите от извършената метрологична проверка е съставен констативен протокол от експертиза на електромер № ***г.
/л.28-29/.
Въз основа констатациите от извършената проверка „Енерго-про Мрежи” АД е начислило служебни количества ел. енергия в съответствие с чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕ на сметката на потребителя за период от общо 164 дни, на база на което за този период „Е.П.” АД /Е-ОН България Продажби АД/ е издало дебитно известие № ***г. на стойност 551.15 лева, с получател Д.Й.С. /л.30-31/.
На
***г. между Д.Й.С. и „Е.ОН България“ АД е подписан споразумителен протокол № *** за разсрочване плащанията за потребена ел. енергия по кл.№ ***, натрупано за периода от м.01.2012г. до м.06.2012г. /л.34-35/.
Заплащането на сумата по извършената корекция на сметката на потребителя, включително и процесното плащане от 30.10.2012г. се установява от представеното с отговора на исковата молба извлечение за фактури и плащания /л.40-44/.
С договор за прехвърляне на вземане от 29.10.2017г. Д.Й.С., представляван от пълномощника си П.Н.К. е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си за сумата от 97.41 лева, представляваща „3-ра“ по ред вноска по сключен договор за разсрочено плащане ***г., заплатена от цедента Д.Й.С. на 30.10.2012г. в полза на ответното дружество „Е.П.“ АД, относно фактура № ***г. на стойност 551.15 лева, начислена на длъжника при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за непотребена електроенергия, с период на корекцията от 04.01.2012г. до 15.06.2012г. и констативен протокол от 15.06.2012г. за обект с абонатен№ *** и клиентски № *** с адрес на потребление гр.*** и титуляр на партидата Д.Й.С./л.12/.
Ответното дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземането на Д.Й.С., с уведомление приложено към исковата молба, подписано от пълномощника на цедента П.Н.К. /л.13/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предпоставка за допустимост на предявените искове бе ищеца да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, да му е издадена такава и да е постъпило възражение от ответника срещу дължимостта на сумите в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове бе установено от ч.гр.д. №16642/2017г. по описа на ВРС.
За уважаване на предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.55, ал.1, пр. I от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже издаването на процесната заповед за изпълнение и постъпването на възражение срещу дължимостта на сумите по нея в срока по чл.414, ал.2 ГПК; сключването на договор за цесия за процесното вземане срещу ответника на 29.10.2017г.; уведомяването на ответника, в качеството му на длъжник за извършената цесия, извършено от цедента; цедента Д.Й.С. да е бил клиент на ответното дружество за доставяне от него електроенергия с адрес на потребление гр.***, отчитана по абонатен №*** и клиентски №***; ответника да е извършил едностранна корекция на сметката на цедента за потребяваната от него ел. енергия за периода от 04.01.2012г. до 15.06.2012г., с която е начислил сумата от 551.15 лева; както и цедента Д.Й.С. да е заплатил на 30.10.2012г. сумата от 97.41 лв. за погасяване на задължения начислени му по извършената корекция на сметката му за ел. енергия за периода от 04.01.2012г. до 15.06.2012г.
В тежест на ответника бе да докаже, че при извършена на 15.06.2012г. проверка на СТИ на обект за потребление находящ се в гр.***, отчитана по абонатен №*** и клиентски №***, с титуляр на партидата Д.Й.С. е констатирано неправомерно въздействие върху СТИ извършено от потребителя.