Решение № 23 от 09.05.2024, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Кубрат, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно наказателно дело № 20243320200085 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувавно е по жалба на П. Г. П. с ЕГН ********** с адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 23-0290-000403/18.10.2023 г. издадено от Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 98, ал.

1, т. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява.

Депозирал е писмено становище от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата с наведените в нея основания свързани с материалната незаконосъобразност на издаденото НП.

Въззиваемата страна – Началникът на РУ Кубрат при ОДМВР – Разград, чрез процесуален представител юрк.М. ангажира писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде 1 потвърдено.

РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:

От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на св. М. – полицейски инспектор в РУ Кубрат се установява, че на 13.06.2023 г. лицето С. В. И. от гр. Кубрат, живущ на ул. „Дунав“ № 4 е подал жалба до кмета на Община Кубрат срещу съседа си П. Г. П., който неправилно паркирал личния си автомобил на улицата пред дома му. С писмо Община Кубрат препратила жалбата по компетентност в РУ Кубрат. Началникът на РУ Кубрат възложил на свидетеля извършване на проверка по жалбата, който посетил посочената улица на 26.06.2023 г. и установил, че автомобилът на П.

П. „Пежо 307“ с рег. № *** би паркиран пред дома му максимално в дясно на платното за движение, като не създава опасност или пречка за движението. В този смисъл е и докладната записка, приложена на л. 16 от делото. Поради това свидетелят съставил на П. П. протокол за предупреждение на основание чл. 65, ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 94, ал. 3, чл. 98, ал. 1 и ал. 2 на ЗДвП. На 13.07.2023 г. е била подадена жалба до директора на ОДМВР Разград от С. В.

И., живущ в ***, касаеща същия казус, като с резолюция на директора на ОДМВР Разград е възложено на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Разград да изготви становище относно подадената от И. жалба.

Изготвено е било становище от началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Разград, като материалите са били изпратени на Началника на РУ Кубрат за вземане на отношение. Началникът на РУ Кубрат възложил материалите от проверката и полученото становище на св. М.. Въз основа на изготвеното становище от началника на сектор „Пътна полиция“ свидетелят М. съставил на 14.09.2023 г. АУАН № 450 на П. Г. П., като му повдигнал обвинение, че на 26.06.2023 г. е извършил административно нарушение на разпоредбата на чл.

98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Срещу така съставения акт П. депозирал в законовия срок възражение, което било разгледано от Началник Група „ОП“ при РУ Кубрат и прието, че АУАН е съставен правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по АНП документи Началникът на РУ Кубрат 2 издал процесното НП № 23-0290-000403/18.10.2023 г., за това, че „на 26.06.2023 г. около 11:00 часа в ***, П. е паркирал собствения си лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № *** на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“, с което нарушил чл. 98, ал.

1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП му наложил наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

Изложената фактическа обстановка, се установява безспорно от приетите писмени доказателства, находящи се в приобщената административнонаказателна преписка и представени в хода на производството, както и от показанията на разпитания свидетел М. М. полицейски инспектор в РУ Кубрат.

Приложените към АНП три снимки, за които се сочи, че са били съставени при установяване на нарушението съдът не кредитира, тъй като не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Същите не са събрани по реда на чл. 284 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В АУАН липсва отбелязване същите да са били направени при установяване на нарушението, съответно да са били предявени на страната – жалбоподателя и присъстващите свидетели при съставянето на АУАН.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица.

Относно съдържанието на АУАН и НП съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В АУАН и НП не се съдържа надлежно описание на нарушението, а именно не са обективирани фактите, които сочат какво конкретно нарушение 3 се твърди, че е осъществил въззивника. Същото съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като води до ограничаване правото на защита на наказваното лице да разбере за какво нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност, а от друга страна поставят в невъзможност съда да формира еднозначен извод относно процесуалната и материална законосъобразност на издаденото НП.

Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предписва, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Диспозитива на конкретната разпоредба запретява определено поведение чрез посочване резултата от същото, а именно – създаването на пречки, опасност за движението, респ. закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Конкретните обективни признаци на деянието, обуславящи причинната връзка между същото и настъпилия резултат обаче, следва да бъдат отразени в обстоятелствената част както на АУАН, така и в НП, за да бъде гарантирана възможността на нарушителя да реализира ефективно правото си на защита.

Доколкото в процесните АУАН и НП е визирано единствено твърдението, че П. е паркирал лекия си автомобил с рег. № *** на място, където „създава опасност или е пречка за движението, или закрива от другите участници пътен знак или сигнал“, без да е посочено какви са конкретните проявления на тази пречка, респ. опасност, съдът намира, че правото на защита на лицето е било ограничено и по посочения начин е опорочено административно наказателното производство.

Декларативно е посочено, че МПС създава пречка или опасност за движението, закрива пътен знак или сигнал, без да са описани факти за това, не става ясно въз основа на какви обстоятелства е прието, че е извършено нарушението, след като АНО е посочил в докладната записка, че на 26.06.2023 г. паркираният на ул. „Дунав“ № 6 автомобил не е създавал опасност за движението по улицата.

Административнонаказващият орган не е изпълнил изискванията на чл.

52, ал. 4 от ЗАНН да прецени всички обстоятелства и доказателства в административнонаказателната преписка свързани със законосъобразността 4 на издадения акт.

Предвид гореизложеното НП като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Предвид изхода на делото, в тежест на въззиваемата дирекция следва да се възложи сума в размер на 600.00 лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски за адвокат.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0290-000403/18.10.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з1632/02.12.2021 г., с което на П. Г. П. с ЕГН ********** с адрес: *** , на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Разград да заплати на П. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 600.00 лева (шестстотин лева, нула ст.) , направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________ 5