Решение № 409 от 14.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Пловдив, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300502411 по описа за 2021 година Производство по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на А. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. ***, с адрес за кореспонденция: гр. П., ул. ***, подадена против отказ за конституирането му като взискател по изп.дело № 38/2006 г. на ЧСИ Мариана Обретенова с рег.№ 758 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Пловдив, постановен с протокол от 12.04.2021 г. на съдебния изпълнител по посоченото изпълнитено дело.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на постановения отказ от съдебния изпълнител с позоваването на Решение на Върховен касационен съд - IV гр.о. по к.гр.д.№ 3827/2019 г., с което е признато за установено по предявения иск от А. В. С. против „Алая 28“ЕАД, К. А. Т. и М. И. Т. несъществуване на вземането на първия ответник по отношение на другите двама ответници в размер на 90 000 евро на основание договор за цесия от 03.12.2008г., представляща припадащата се на последните двама част от задължението им в качеството на поръчители по договор за банков кредит от 07.03.2003 г., което вземане е предмет на изпълнение по изп.дело № 38/2006 г. на ЧСИ Мариана Обретенова с рег.№ 758 на КЧСИ.

1

Жалбоподателят излага доводи, че взискателят „Алая 28“ЕАД не е придобило горепосоченото вземане. Навежда силата на присъдено нещо, досежно обуславящите решението факти, включени в предмета на делото на иска с пр.осн.чл.124, ал.1, пр.последно ГПК на решението на ВКС и поддържа, че се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор „Макс Юнайтед Корп“ дружество регистрирано в Република П. във вземането на длъжниците Т.и и носител на това вземане не е „Алая 28“ЕАД, а А. В. С., който следвало да бъде конституиран като взискател по обвързващата сила на съдебното решение. Като потвърждение на правата си се позовава и на депозирано пред ЧСИ искане от С. И. С., дадено през 2006 г., с което същият е заявявал, че като взискател по делото следвало да се конституира „Макс Юнайтед Корп“ дружество регистрирано в Република П., и което чрез своя представител в производството пред ВКС е заявило, че А. В. С. е придобил вземането на основание на суброгация. Моли да се отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител за конституирането на жалбоподателя като взискател в изпълнителното производство.

Ответниците по жалбата - длъжниците К. А. Т. и М. И. Т. са подали възражение, с което оспорват жалбата като недопустима и/или при условията на евентуалност като неоснователна. Възражението за недопустимост се обосновава с довода, че молбата за конституиране на жалбоподателя е изхождала както от него, така и от „Макс Юнайтед Корп“ - дружество регистрирано в Република П., както и че последното не е подписало жалбата.

По същество се излагат доводи за сключено споразумение от 30.08.2006 г. по реда на чл.102 ЗЗД, с което А. В. С. със съгласието на „Макс Юнайтед Корп“ дружество регистрирано в Република П. е заместил К. А. Т. и М. И. Т. както и К. Д., в дълга към „Макс Юнайтед Корп“ - дружество регистрирано в Република П. за всеки един от тях в размер на 45 000 евро, както и че посоченото дружество е уведомило жалбоподателя, че е получило изпълнение. Посочва се, че „Макс Юнайтед Корп“ - П. не е поискало конституирането си като взискател по изпълнителното дело, както и че същото бездействие е проявил и жалбоподателя. Излагат се доводи за погасяване на вземането на жалбоподателя по давност, както и се отрича правото му да бъде конституиран в изпълнителното производство по реда на осн.чл.429, ал.1 от ГПК. Молят за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима и/или при условията на евентуалност за оставянето й без уважение като неоснователна и недоказана. Представят препис на изпълнителния лист от 23.04.2004 г., споразумение за заместване в дълг от 30.08.2006 г. и уведомление по чл.77 от ЗЗД.

Ответниците по жалбата - длъжниците Д. И. К. и К. С. К. оспорват жалбата като недопустима и/или при условията на евентуалност като неоснователна. Посочват, че молбата за конституиране на жалбоподателя е изхождала както от него, така и от „Макс Юнайтед Корп“ - Република П., както и че последното не е подписало жалбата, с които доводи обосновават 2 възражението си за недопустимост на жалбата. По същество оспорват жалбата като неоснователна. Излагат довода, че жалбоподателят не е изплатил техни евентуално съществуващи задължения към С. И. С., поради което не е в състояние да предявява претенции по отношение на тях двамата, както и за изтекла погасителна давност на вземания, които жалбоподателят евентуално цели да има спрямо тях. Молят за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима и/или при условията на евентуалност за оставянето й без уважение като неоснователна и недоказана.

Останалите ответници - „Алая 28“ЕАД, С. Д. Т. и К. И. Д., не вземат становище по жалбата.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител също изразява становище за недопустимост на жалбата, а по същество и за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Национална Банка на Гърция”АД, клон София по издаден в негова полза изпълнителен лист от 23.04.2004 г. по гр.д.№ 968/2004 г. на СРС, с който длъжникът ЕТ”Викомплекс-С. Д.” и солидарно отговорни с него лица Г. З.

Х., П. Б. Х., С. Д. Т., К. И. Д., К. А. Т., М. И. Т. Д. И. К. и К. С. К., са осъдени да заплатят на кредитора посочените в изпълнителния лист суми, въз основа на която молба първоначано е образувано изп.д.№ 9057/04г.по описа на ДСИ при ПРС. С разпореждане от 11.04.2006 г. на ДСИ производството по това изп.дело е прекратено и на осн. §3 от ПЗР на ЗЧСИ изпратено на ЧСИ М.Обретенова по възлагане от взискателя, където е образувано ново под № 38/2006г.

По делото се установява, че вземането по изпълнителното дело е прехвърлено от взискателя „Национална банка на Гърция“АД - клон София на „ОББ“ АД с договор за цесия от 13.12.2004 г.

С резолюция от 27.01.2005 г. на ДСИ като взискатели са конституирани длъжниците Г. З. Х. и П. Б. Х., като суброгирани в правата на кредитора взискател „ОББ“ АД въз основа на извършено от тях плащане на дълга на 21.01.2005 г.

На 30.05.2005 г. е сключен договор за цесия между Г. З. Х. и П. Б. Х., от една страна и С. И. С., от друга страна, с който взискателите - цеденти са прехвърлили на цесионера вземанията си по изп.дело.На 22.06.2006 г. е сключен договор за цесия под прекратително условие, между С. И. С. и 3

„Макса Юнайтед Корп“ - дружество регистрирано в Република П.. С този договор са прехвърлени вземания на цедента в размер на 240 000 евро към ЕТ „Викомплекс - С. Д.“ и 45 000 евро към всеки един от солидарните длъжници К. А. Т. и М. И. Т. ведно с дължимите законни лихви върху сумите от 21.01.2005г. и съответните разноски по изп.дело.

На 03.12.2008 г. е подписан и последващ договор за цесия между С. И.

С. и „Алая 28“ЕАД за прехвърляне на вземанията по изпълнителното дело.

С молба вх.№ 3078/06.04.2021 г. депозирана до ЧСИ от „Макса Юнайтед Корп“ - дружество регистрирано в Република П. и А. В. С. е поискано конституирането на последният като взискател по изп.дело с позоваването на Решение № 89 от 30.09.2020 г. постановено по гр.д. № 3827 по описа за 2019 г. на Върховен касационен съд - IV гр.о., което се прилага и към жалбата. С посоченото решение е уважен предявеният от А. В. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК като е отречено вземането на "Алая 28" АД към К. А. Т. и М. И. Т. в размер на общо 90 000 евро на основание договор за цесия от 03.12.2008 г. представляващо припадащата се на последните двама част от задължението им в качеството на поръчители по договор за банков кредит № 07.03.2003 г., което вземане е предмет на изпълнение по изп. дело № 38/2006 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с рег.№ 758 и район на действие Окръжен съд – гр.Пловдив, решение е постановено при участието на „Макс Юнайтед Корп“ - Република П. като трето лице - помагач на ищеца.

С протокол от 12.04.2021 г. съдебният изпълнител е постановил обжалвания отказ за конституирането на А. В. С. като взискател по изп.дело, поради липсата на предпоставките на чл.429, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят А. В. С. е уведомен чрез пълномощника си адвокат П. за постановения отказ, който е обжалван от него с жалба с вх.№ 5110 от 28.06.2021 г. в регистратурата на ПдОС, инициирала настоящото производство.

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител с оглед на чл. 435, ал.1 ГПК-отказ на съдебния изпълнител да конституира взискател по изпълнителното дело. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК легитимира субектите, включени в персоналния й обхват, да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, но и да поискат заместването на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по 4 изпълнителния лист. Правоприемството в разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК подлежи на установяване от съдебния изпълнител, поради това отказът на съдебния изпълнител да зачете правоприемството в правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист обосновава правото на жалба по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК (в този смисъл и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК, ). С оглед на изложеното жалбоподателят е легитимиран да обжалва отказа на съдебният изпълнител за конституирането му като взискател в производството. За подаването на жалбата от А. В. С. не е необходимо съгласието на другия молител по молбата вх.№ 3078/06.04.2021 г „Макс Юнайтед Корп“ дружество регистрирано в Република П., доколкото от законовата уредба не се извлича тяхната съвместна процесуална легитимация.

С оглед на изложеното жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК, наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. В съдебната практика и в правната теория категорично се приема, че: 1) поръчителят и солидарният длъжник имат правен интерес да платят дълга, а когато притежават регресно право срещу длъжника, се суброгират в правата на удовлетворения кредитор (чл. 74, вр. чл. 146 и чл. 127, ал. 2 ЗЗД) и 2) третото лице, което се е суброгирало в правата на кредитора, е негов частен правоприемник. Законната суброгация настъпва ex lege, а издаденият изпълнителен лист е без значение за осъществяването на материалните й предпоставки.

В случая искането на жалбоподателя А. В. С. за конституирането му като взискател в изпълнителното производство се основава на твърдението за настъпило частно правоприемство по чл.74 ЗЗД (законна суброгация) с придобиване на вземането на „Макс Юнайтед Корп“ - дружество регистрирано в Република П. към длъжниците К. и М. Т. по изпълнителния лист, за доказването на която се позовава на Решение № 89 от 30.09.2020 г. постановено по гр.д.№ 3827 по описа за 2020 г. на ВКС, IV гр.о.

В съдебната практика е разрешен въпросът за персоналният обхват на разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК в хипотезата на частно правоприемство по по чл.74 ЗЗД (законна суброгация). В решение № 71 от 24.07.2019 г. по к. гр. д. № 2576/2018 г., по описа на ВКС, ГК, III гр.о., е прието, че чл. 429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист, но персоналният (личен) обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист. Когато обаче частното правоприемство е обосновано с материалните предпоставки по чл. 74 ЗЗД (със законна суброгация), само 5 поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание, са правоприемници на правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не и всяко трето лице, за което законът предвижда да се суброгира в неговите права.