Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 11.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 62/2024
Вид
Решение № 147
Подписан
11.04.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Вера Иванова Иванова, Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.223,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.234,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.644 · Търговски закон
  • чл.650 · Търговски закон
  • чл.651 · Търговски закон
  • чл.658,ал.1,т.6 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000062 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Д. ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество от управителя С.В.А., чрез процесуалния представител адвокат Г. В., срещу решение №369 от 04.10.2023 г. по търг.дело №622/2023 на Окръжен съд Пловдив. Подадена е и въззивна жалба срещу решение №374 от 06.10.2023 г. по делото, с което е възприета очевидна фактическа грешка.

С обжалваното решение №369 дружеството Д. ЕООД е осъдено да заплати на В. ЕООД – в несъстоятелност, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата от 46 074 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2022 г на следния недвижим имот, собственост на ищеца, а именно:

СГРАДА с идентификатор ************ със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – сграда за търговия;

СГРАДА с идентификатор ************ със застроена площ 11 кв.м., 1 брой етажи – 1, предназначение – сграда за търговия;

СГРАДА с идентификатор ************ със застроена площ 27 кв.м., брой етажи – 1 , предназначение сграда за търговия;

СГРАДА с идентификатор ************* със застроена площ 17 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – сграда за търговия и 1600 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение – няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. П., район „С.“, п.к. 4000 , бул. „В.А.“ №***, с площ 23 619 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план ***, кв.** по плана на квартал „Т. К.", парцел I-***, съседи: ***********, ***********, ************, ************, **********, ***********, върху който са изградени изброените четири сгради, всичко това представляващо един обособен обект с предназначение бензиностанция, ведно със законната лихва върху сумата 46 074лв., от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главницата, както и разноските от 900 лв.

С обжалваното решение №374 по реда на чл.247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е допълнен диспозитивът на решение №369 от 04.10.2023 г. с израза „ делото бе разгледано при участието на Т. ООД, ЕИК **********, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника“.

П о първата жалба, жалбоподателят Д. ЕООД не е съгласен с така постановеното осъдително решение, като счита, че е постановено при нередовна искова молба досежно уточняване на процесния имот от 1600 кв.м., без да е определена правната квалификация на иска и даване на указания за релевантните факти и кои подлежат на доказване, без да са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД, тъй като защитата на правата на ищеца чрез възможен друг иск изключва приложението на чл.59 от ЗЗД, без да има данни за ползването на имота от страна на ответника, без да са изложени мотиви за датата на прекратяване на договора в съответствие с връчената на 04.02.2021 г. нотариална покана и каасещи обедняването и 2 обогатяването, на която и да е от страните. Моли се да се отмени обжалваното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав или се отхвърли предявения иск. Направена е и претенция за присъждане на разноските.

П о втората жалба, жалбоподателят Д. ЕООД не е съгласен с възприетата от съда очевидна фактическа грешка, тъй като липсват мотиви, касаещи за отношения с него по смисъла на чл.223,ал.2 от ГПК, както и обстоятелства във връзка с третото лице, като страна в процеса.

Срещу първата въззивна жалба е постъпил отговор от В. ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдик на дружеството А. Н. Н., с който се счита същата за неоснователна. Моли да се потвърди решението по подробно изложени съображения срещу наведените оплаквания във въззивната жалба.

От страна на третото лице помагач Т. ООД, ЕИК **********, не е постъпил отговор и не е изразено становище срещу въззивните жалби.

Съдът, след като се запозна с делото, предметът на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните доказателства, намери за установено следното:

Обжалваните решения са връчени на жалбоподателя на 02.11.2023 г., а съответните въззивни жалби са подадени на 16.11.2023 г., което е в двуседмичен срок от връчването на решенията. Ето защо, те са депозирани в срок, съгласно чл.275 от ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни съдебни решения. Следва да се разгледат по същество, съгласно наведените оплаквания.

Предмет на делото е осъдителен иск за заплащане на сумата 46 074 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на описания в исковата молба недвижим имот за периода 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.11.2022 г., до окончателното плащане.

Ищецът е дружество в несъстоятелност, представлявано от синдика, който посочва, че с решение №149 от 12.03.2020 г. по търг.дело №1072/2019 г. на ПОС е обявена неплатежоспособността му с начална дата 01.10.2019 г. и е открито производство по несъстоятелстост с произтичащите от това законни последици, а с решение №260388 от 07.10.2021 г.

- обявена

3 несъстоятелността му.

Твърди, че е придобил недвижими имоти на 28.06.2019 г. от дружеството Т. ЕООД – продавач, по силата на договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт №***, том ****, рег. № ****, дело №308/2019 г. по описа на Нотариус С.Й., надлежно вписан в Служба по вписванията, описани подробно в исковата молба /поземлен имот от 23 619 кв.м., ведно с построените върху него 16 сгради, в урбанизирана територия с начин на трайно ползване – друг вид производствен, складов обект/, които имоти са включени в масата на несъстоятелността.

Посочва, че придобитите от него имоти са били отдадени по наем по силата на договор за наем, сключен между Т. ЕООД, като наемодател, и Т.

ООД, като наемател, който договор е вписан в Служба по вписванията на 10.10.2018 г. /с вх.рег.№33664 от 10.10.2018 г., акт 124, том14/. В тази хипотеза счита, че е встъпил в заварения договор за наем по силата на чл.237 от ЗЗД.

Твърди, че на 27.10.2020 г. е отправил предизвестие на основание чл.658,ал.1,т.6 и чл.644 от ТЗ за прекратяване на наемни договори, вкл. и на този от 10.10.2018 г., което предизвестие е получено от управителя на Т.

ООД А.Т. на 29.10.2020 г. В указания в предизвестието 15 – дневен срок не е постъпило изрично съгласие за продължаване срока на договора при посочените условия, поради което следва да се счита, че договорът е прекратен, считано от 14.11.2020 г.

С прекратяването на договора на 14.11.2020 г. е отпаднало правото на Т.

ООД да ползва имота, поради което го уведомил за предаване на владението върху отдадените под наем имоти, съгласно констативен нотариален протокол от 19.11.2020 г. №***, том ****, рег. № ******, в който е посочено, че на посочените дата и час не се явява представител на Т. ООД.

Твърди, че ответникът Д. ЕООД се явява пренаемател от Т. ООД, който не може да има повече права от наемателя и с прекратяване на наемния договор с Т. ООД отпада правото му да държи и ползва наетия имот, считано от 13.11.2020 г. Тъй като ползва част от закупения имот, която е описана в исковата молба и представлява обособен обект с предназначение бензиностанция, счита, че следва да бъде обезщетен за ползването в размер на средния пазарен наем за периода 01.01.2021 г. – 31.09.2022 г.

4

В допълнителната искова молба посочва, че ответникът е уведомен за прекратяване на договора и поканен да освободи частта или да сключи нов наемен договор.

В подкрепа на твърденията си представя нотариалния акт за покупкопродажба от 28.06.2019 г., два договора за наем, сключени от Т. ЕООД и Т.

ООД, вписани в Службата по вписванията съответно на 10.10.2018 г. и на 25.10.2018 г., предизвестие от синдика до Т. ООД, ведно с обратна разписка за връчване, констативен протокол от 19.11.2019 г. – 2 бр., ведно с покана за предаване на вещи и обратна разписка за връчването и, уведомление от синдика до ответника , ведно с информация за проследяване на пратка и връчване.

Ответникът Д. ЕООД оспорва исковата молба. Счита, че не е редовна, вкл. не е направено описание на ползваните имоти в размер на 1600 кв.м. от целия имот с площ 23 680 кв.м. и не е формиран размер на обезщетение за всяка една от четирите сгради и за имота поотделно. Твърди, че синдикът на дружеството е имал възможност да изземе имущество на дружеството по прекратения договор за наем, но съдът по несъстоятелността е отказал запечатване по реда на чл.650 и чл.651 от ТЗ на подробно описани имоти, собственост на длъжника с определение от 01.12.2020 г. Моли да се допусне привличането на трето лице помагач – Т. ООД, тъй като в случай, че договорът е прекратен и не е уведомил пренаемателя, пренаемателят би имал различни искове срещу него, а и въпросът дали договорът с него е прекратен или не, не може да бъде разрешен без негово участие.

В допълнителния отговор поддържа тезата си за нередовност на исковата молба. Посочва, че не е изяснен въпросът за отношенията между ищеца и третото лице, дали е заплащано обезщетение за процесния имот на собственика ищеца, както и относно датата на прекратяване на договора между ищеца и третото лице, в която връзка представя нотариална покана – предизвестие до третото лице чрез Нотариус Б., връчено на 04.02.2021 г.

В съдебно заседание представя договор за наем от 22.11.2021 г., сключен между Т. ООД, като наемодател, и него, като наемател, относно описания в договора имот, представляващ бензиностанция, като уточнява, че преди него е имало сключен устен договор за наем относно посочения имот.

По делото е назначена съдебно техническа експертиза относно обща 5 стойност на средно пазарния наем и стойностите на отделните обекти – 4 сгради, както и на земята – 1600 кв.м. от целия имот 23 619 кв.м., като оценката за земята се изчисли като част от ползвана свободна площ от целия поземлен имот, като върху нея са построени четирите сгради, всичко представляващо един обособен обект с предназначение – бензиностанция.

След съответните изчисления, според вещото лице пазарният наем за така описания имот се равнява на 52 303 лв. общо за процесния период.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза за издадени фактури за наем между ответника и третото лице за процесния период и за регистрирани касови апарати на ответника. От констатациите на вещото лице се установява, че дружеството Т. ООД е издало 22 бр. фактури на наем и стойност на текущи разходи за обекта – вода, ел.енергия и паркинг, за период от 21 месеца, на обща стойност 104 452,97 лв. с вкл.ДДС и компенсация на консумирана ел.енергия, които документи са осчетоводени коректно в съответните периоди и са взети съответните счетоводни записвания. За фактурите е начислен ДДС, съответно ползван ДК и същият е разчетен с бюджета. Разходите за наем и консумативи са изцяло заплатени от наемателя.

Също така ответникът е отразил своевременно издадените фактури за процесния период. Размерът на наема, който е заплатен от него на Т., е общо 69 260 лв. без ДДС и 83 112 лв с вкл.ДДС, като това е станало по банков път.

Установява се и, че за процесния период ответникът е имал регистрирани 4 бр. фискални устройства – ЕСФП с нивомерна система, като три от тях към 17.11.2022 г. са дерегистрирани. Към датата на изготвяне на заключението има регистрирано едно фискално устройство на обект : бензиностанция в гр.С.. Няма регистриран касов апарат на бул. В.А. №****, където е адресът на процесния имот, съгласно данни изпратени от дирекция СДО към НАП С..