Решение № 722 от 12.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20253110201709 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Д. Д. М. срещу наказателното постановление, с което са наложени административни наказания глоба и лишаване от правоуправление.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.

С жалбата въззивницата сочи, че е налице неправилна квалификация на нарушението по т.2 от НП. По отношение т.1 от НП счита, че не са установени имуществени вреди, както и липсват доказателства за създадена опасност за живота и здравето на хората.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

В с. з. въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество поддържа основанията за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата и моли съда да отмени НП. Претендира разноски.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба е изразил становище по основателността на жалбата и претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 22.11.2024г., около 16,00 часа, в гр. Варна, въззивницата М. управлявала л.а.

„Шкода Фабия“ с рег. №В6718РН в кв. „Виница“, като на ул. „Цар Борис ІІІ“, до №28, в района на магазин „Бандерол“, извършила маневра при движение на заден ход.

При движението си с автомобила, въззивницата блъснала поставена пред магазина пейка, като я повредила, след което напуснала мястото.

По постъпил сигнал за случилото се, полицейски служител- св. М. извършил оглед на мястото на нанасяне на щетата, след което издирил и въззивницата М.. Тя от своя страна обяснила, че действително е блъснала пейката, но след като слязла и огледала, си тръгнала.

Св. М. приел определен механизъм на настъпване на ПТП с виновен водач- въззивницата М..

По АНП били снети писмени обяснения.

Срещу въззивницата М. бил съставен акт за установяване на административно 1 нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на нарушение по допускане на ПТП, неуведомяване на органите на МВР и напускането му и била посочена правна квалификация на нарушенията по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивницата, която не вписала в съдържанието му възражения.

В срок по административнонаказателната преписка постъпили възражения, но били преценени като неоснователни.

На 17.03.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП и били наложени съответни административни наказания, съобразно чл.185 от ЗДП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св.

М.; писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка – справка, обяснения , АУАН и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид основателността на доводите, наведени с нея, като констатира следното:

По отношение на т.1 от НП, за да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид основателността на възраженията, наведени с жалбата и в съдебно заседание по отношение на обстоятелствата на нарушението и правната квалификация на деянието.

Така , с АУАН и НП е било възприето, че въззивницата, при управление на автомобила и движение на заден ход, е осъществила същото без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което блъснала намиращата се пред магазина метална пейка. Описаното нарушение е било квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, като е възприето, че въззивницата като участник в движението е създала пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.

Описанието на нарушението възвежда обстоятелство, че въззивницата се движи назад, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен.

Непосредствено след това, спрямо въззивницата е повдигнато обвинение, че е създала пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.

При това съдържание възниква сериозно затруднение за обвиненото лице да разбере конкретното обвинение и да организира защитата си срещу него, тъй като се вменяват различни факти, една част от които не са изводими като състав на нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, а друга част – относими към друг текст от ЗДП /напр. чл.40 от ЗДП/.

Основателни са и доводите по отношение на т.2 от НП по отношение на обстоятелствата на нарушението и правната квалификация на деянието.

С АУАН и НП е било възприето, че въззивницата, като участник в ПТП, не остава на място и не уведомява контролните органи на МВР при ПТП с материални щети.

Описаното нарушение е било квалифицирано като такова по чл.123 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДП, като е възприето, че въззивницата като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР.

Описанието на нарушението възвежда обстоятелство, че въззивницата е участник в ПТП с материални щети.

Непосредствено след това, спрямо въззивницата е повдигнато обвинение, че когато при произшествието са пострадали хора не е изпълнила задължението си да уведоми 2 компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.

При това съдържание възниква сериозно затруднение за обвиненото лице да разбере конкретното обвинение и да организира защитата си срещу него, тъй като се вменяват различни факти, една част от които не са изводими като състав на нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“А“ от ЗДП, а друга част – относими към друг текст от ЗДП /напр. чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП/.

Допуснатите нарушения са съществени и пряко нарушават правото на защита на въззивницата, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.

С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №24-0460-001982/17.03.2025г. на ВПД началник група в ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на Д. Д. М. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.185 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 50 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Варна да заплати на Д. Д. М., ЕГН ********** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 500 / петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3