Решение № 499 от 27.02.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6486/2025
- Вид
- Решение № 499
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 01.09.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 213, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 2, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 499 гр. Бургас, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106486 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й. Д. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****, срещу „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. В., общ. К., обл. Бургас – ***, представлявано от ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено 25.07.2025г. и неговата отмяна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца полагащото му се месечно трудово възнаграждение за периода от 01.07.2025 г. до 14.07.2025 г. включително в брутен размер на 615. 87 лв.; обезщетение за недопускане на работа за периода от 15.07.2025 г. до 24.07.2025 включително в брутен размер от 684. 30 лв., ведно със законната лихва върху горните главници, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.09.2025 г. , до окончателното изплащане на задължението, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното му уволнение от 25.07.2025 г. до датата 14.08.2025 г., когато е започнал нова работа, в размер на 937. 20 лв.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 058/02.11.2022 г., съгласно който е ищецът бил назначен и изпълнявал длъжността *** с код по НКПД: *** в отдел „Администрация” и месторабота в с. В.. Той полагал труд 1 за ответника, като изпълнявал своите задължения, съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика, отговорно, точно и добросъвестно. Твърди, че през месец юли 2025 г., без да е допускал никакви нарушения на трудовата дисциплина, работодателят „АГРОРИНГ ИНВЕСТ” ООД е прекратил процесния трудов договор на датата 25.07.2025г., като го е уволнил дисциплинарно. Излага също така, че при изпълнение на трудовите му задължения, на 14.07.2025г. в обекта на дружеството ***, са навлезли трети лица - охранители, които са отстранили всички присъстващи в сградата и двора лица под предлог, че са упълномощени от съдружника *** да осъществяват контрол върху дейността на „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД. След тази дата ходил до местоработата си в с. В., но не е бил допуснат. Многократно звънял на управителя Д., който не му е отговорил. Сочи, че на практика в периода от 15.07.2025 г. до датата на уволнението си не е бил допуснат до работното си място, въпреки че всеки работен ден се е явявал. Сочи също така, че не са му били поискани писмени обяснения, съгласно предвидената в Кодекса на труда процедура и дори не му е връчена заповедта за дисциплинарно уволнение. За уволнението си разбрал от получена справка от НАП, в която било посочено, че е дисциплинарно уволнен.
Поради това и заявява настоящите искове.
Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ – по иска за признаване на уволнението за незаконно и постановяване на неговата отмяна; чл. 344, ал. 3 от КТ – за обезщетението за времето, през което е останал без работа, поради уволнението; чл. 128, т. 2 – по иска за заплащане на трудовото възнаграждение и чл. 213, ал. 2 от КТ – по иска за заплащане на обезщетение за недопускане до работа.
В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Излага, че ищецът никога не е полагал труд при дружеството, в това число и в периода, посочен в исковата молба. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не е бил допускан до работа в периода от 15.07.2025 г. до 25.07.2025г., защото работникът изобщо не се е явявал. Предвид изложеното намира, че не е дължимо и претендираното трудово възнаграждение за процесния период, защото ищецът не е полагал труд при работодателя, както и търсеното обзещетение за недопускане до работа. Освен горното ответното дружество твърди, че са били налице фактически и правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, като е спазена разписаната в КТ процедура за това. Ответникът въвежда и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове, като сочи, че същите следва да бъдат предявени в срок до 2 месеца. Моли се и за присъждане на направените разноски по делото. по чл.а; ението длъжност - Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по 2 нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно трудов договор № 058/02.11.2022 г. ищецът е назначен на длъжността *** към ответното дружество в отдел „Администрация“ и посочена месторабота – с.
В., на осемчасов работен ден, за неопределено време. Уговорено с трудовия договор е основно месечно възнаграждение от 1 420 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася, плюс добавка от 0. 60 % за всяка година трудов стаж при този работодател. Представена и длъжностна характеристика за заеманата длъжност.
Представена е справка от електронния портал на НАП, видно от която трудовото правоотношение между страните е прекратено на 25.07.2025 г., съгласно подадено заявление от ответното дружество на тази дата.
Видно от Заповед № 8/24.07.2025г. на управителя ***, ищецът е бил уволнен дисциплинарно, на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, поради неявяване на работа в продължение на два и повече работни дни. Представена е и Заповед № 7/24.07.2025г. с аналогично съдържание, в която е посочено подробно и нарушението на трудовата дисциплина с посочени конкретни дати, на които ищецът не се е явил на работа.
Периодът е от 08.07.2025 г. до 16.07.2025 г.
Представена е покана с изх. № 01-29/16.07.2025 г., изходяща от ответника и адресирана до ищеца, с която последният е поканен да даде обяснения за неявяването си на работа в периода от 08.07.2025 г. до момента издаването на поканата в 3-дневен срок. Поканата е изпратена с обратна разписка, като адресът на получаване е гр.
Бургас, бул. *** № *, партер. В обратната разписка е посочено, че лицето В. Г. К. е получил поканата на 19.07.2025 г.
Във връзка с връчването на горната пратка, като свидетел по делото е разпитан Н. П. – куриер към „Еконт“, който е посочил, че не си спомня нищо конкретно за тази пратка. Излага, че по принцип, ако намери лицето за което е пратката, то се разписва и я приема. Обикновено, в момента на предаването на пратката посочвал имената на получателя и той се разписвал, когато получателят е различен от адресата. Когато търсел конкретен получател на адрес и той му отговорел, че не е на същия, го питал има ли нещо против да връчи пратката на друго лице, което е на адреса в този момент.
Явно в случая пратката е предадена на трето лице, като по принцип не изискали пълномощно за връчването на такова. Разяснява, че само когато документът е изпратен с опция „лично предаване“ и например се връчва банкова карта, тогава изисквали изрично пълномощно ако не откриели адресата, но когато няма такава опция, не изисквали пълномощно, за да връчат пратката на трето лице.
Представено е уведомително писмо от управителя на дружеството до ищеца, в което последният е помолен да получи и подпише горепосочените двете заповеди, с 3 които де факто е прекратено трудовото правоотношение с налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Писмото е изпратено с обратна разписка, като адресът на получаване отново е гр. Бургас, бул. *** № *, партер, като няма данни същата да е достигнала до адресата. В съдебно заседание на 10.12.2025 г. съдът е извършил оглед на пратката, като е констатирал, че по делото е представен плик с товарителница - неразпечаната, която се разпечата в съдебно заседание, и видно върху товарителницата, същата е № 105*** с ден на разнос 25.07.2025 г., подател „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД, получател – /80278/ Бургас – ***, РЦ 8000“, Й. Д. Д., Бургас, бул. *** № * – партер, телефон *****, уведомително писмо 01 35/24.07.2025 г., Заповед 8 за прекратяване 24.07.2025 г. и Заповед – нечетлива част /най-вероятно цифри/ ***, както и транспортен етикет – транспортна разписка, за която съдът констатирал, че е идентична с представената по делото такава на лист № 18 от делото, на която е налице отбелязване „отказ от получаване“, което отбелязване обаче не е изпълнено на хартиения носител – транспортен етикет, а върху найлоновата опаковка на малкия плик, който е залепен върху големия плик, където се съдържат книжа. В съдържанието на плика съдът констатира, че има два екземпляра – единият, озаглавен „екземпляр за лицето“, и един екземпляр – за куриера. В екземпляра за лицето се съдържа уведомително писмо, идентично с представеното такова на лист № 17 от делото, Заповед № 7, идентична с представената по делото такава на лист № 16 от делото, както и Заповед № 8, идентичната с представеното копие на същата на лист № 15 от делото.
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. Свидетелят Й. Й.ов излага, че е бил съдружник в ответното дружество „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД и счетоводител на същото. От 30.06.2025 г. вече не е бил съдружник, но останал счетоводител до 25.07.2025 г., когато му било прекратено правоотношението, за което разбрал много по-късно. Заявява, че познава Й. Д. Д. покрай работата, тъй като е работил в дружеството като *** и общо взето движел стоково-материалните ценности на дружеството. Започнал работа в дружеството към края на 2022 г., като не си спомня точната дата. Св. заявява също така, че Й. си ходел редовно на работа, като работното му място било в гр. Бургас – там дружеството ползвало за офис една стая, която се намирала в сграда на бул. „***“ № *, на партерния етаж, ходил бил и във В. и съответно и от вкъщи си работел, но по-рядко. Св. е категоричен, че ищецът се явявал на работа и в периода от 01.07.2025 г. до 14.07.2025 г. На 14.07.2025 г., след разговор със С. Д. разбрал, че в *** има множество хора, които по негови думи били въоръжени с бронежилетки – 30 човека ми каза, след което той се обадил на своя адвокат, като и той по-късно посетил място на следващия ден. Управителят го нямало и никой не знаел къде е. Доколкото е запознат ищецът също е ходил да се явява на работа във В., но не е бил допуснат.
Свидетелят Р. Г. – агроном към ответното дружеството от 2019 г. до август 2025 4 г., заявява, че познава Й. Д., като не го е виждал във ***, а само в офиса в Бургас, на бул. „***“. Не е запознат с това дали ли е работил за ответника. Излага, че той през месец юли 2025 г. той и всички, които работили в *** се били на работа. Лично той не е видял на 14.07.2025 г. да са навлезли някакви хора с бронежилетки в ***, но този ден бил по време на жътва и него след 08 часа го е нямало там, тъй като бил с комбайните на поле.
По искане на ответното дружество е изслушан ищецът по реда на чл. 176 от ГПК, като същият е заявил, че работното му място било в канцеларията на дружеството в с. В., и по-конкретно в деловодството, което се намира в ***. Също така, понякога е полагал труд и в офиса на счетоводителя на дружеството на бул. „***“ № *, както и когато се е налагало е работил хоум офис. Ако трябва да определи преимуществено къде съм полагал повече труд, това е в офиса на бул. „***“.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че исковете по чл. 344 от КТ са заявени в законоустановения двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т.2 от КТ, при все че исковата молба е входирана в съда на 25.09.2025 г., а липсват данни да е извършено връчване на заповедта за уволнение на работника, при което и съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1 от КТ исковете се явяват заведени в срок.
С оглед правното естество на първия иск - за отмяна на уволнението следва на първо място да бъде установено спазени ли са императивните разпоредби на закона, приложими при процедура по налагането на дисциплинарното наказание. При положителен отговор на този въпрос следва да се изследва налице ли са установените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за нейното издаване; наложеното наказание и съответствието му с тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е било извършено; поведението на работника.
Разпечатката съдържа 26 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0410fb8f-dd02-4a9d-81ce-917955f1578c