Решение № 260017 от 05.10.2022, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

260017, 05.10.2022 год. , гр.Търговище

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Търговищкият районен съд, шести състав, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

Секретар: Елена Димитрова, като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2019 по описа за 2019 год. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът е предявил против ответника Областна Дирекция на МВР –Търговище искове за заплащане на сумата от 3700 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 493 часа за периода от 22.11.2016 г. до 22.11.2019 г., на осн. чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, както и за заплащане на сумата от 180 лв., обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В молбата се твърди, че ищецът е полагал труд при ответника през процесния период и е положил общо около 3450 часа нощен труд, който следвало да бъде преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( арг.чл.187, ал.9 от ЗМВР). Ищеца твърди, че преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 493 часа, който не му бил заплатен от ответника и чиято стойност ищеца определя на сумата от 3700 лв. Претендира и обезщетение за забава върху тази сума, считано от падежа на всяко месечно плащане до 22.11.2019 год. в размер на 180 лв. и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа исковете по основание, а при условията на чл.214 от ГПК е направил изменение в размера на предявените от него искове, съответно за сумата от 3397,20 лв. по главния иск за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и за сумата от 416,71 лв. по акцесорния иск за лихва за забава. В писмени бележки процесуалния представител на ищеца е изложил допълнителни доводи, обуславящи основателност на предявените искове, а именно, че съобразно разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд от 22,00 ч. до 06,00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ, което счита за достатъчно за приложението на НСОРЗ, а съгл. чл. 46, ал.2 от ЗНА при липса на ясна и категорична норма в специалния закон за

МВР относно нормалната продължителност на нощния труд, субсидиарно приложима е общата регламентация по чл.67,ал.3 и чл. 50а, ал.2 от ЗДСл, препращаща към уредбата по КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ; цитира ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС; коментира и постaновеното Решение нa СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, обрaзувaно по преюдициaлното зaпитвaне, като излага, че в него е установено неравностойно третиране, както и че такова е допустимо, но ако това е оправдано с оглед определени житейски и правни обстоятелства, каквито липсват в случая, а обстоятелства като по-голям размер на отпуск, по-ранно пенсиониране и т.н. не компенсират този извънреден труд; претендира разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от