Решение № 1694 от 18.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1694 гр. Велико Търново, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110101679 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, че на 09.05.2016г. е сключил договор с ответника, съгласно който последният възложил извършване на строително-монтажни работи /СМР/ за изграждане на складова сграда за съхранение на стрелково оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, в поземлен имот ***. Изтъква се, че по договора са извършени допълнителни СМР на обща стойност *** лв., за което са съставени протоколи **** и са издадени фактури ***. Твърди се, че възложителят не е платил възнаграждението по фактурите, поради което изпълнителят не е внесъл дължимите данъци по ЗДДС и ЗКПО като те са събрани по принудителен ред с начисляване на лихви за забава съответно от 5687,08 лв. и от 3827,38 лв. за периода от 01.06.2018г. до 28.10.2022г.

Навеждат се доводи, че възникването на задължение за плащане на лихви е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на ответника по договора, поради което се отправя искане до съда да постанови решение, с което да го осъди да заплати на ищеца обезщетение от *** лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на исковата претенция. Излага се становище, че несвоевременното изпълнение на данъчните задължения на ищеца не се намира в причинна връзка с плащанията по процесните фактури.

Алтернативно прави възражение, че вземането е недължимо поради погасяване по давност.

С оглед изложеното отправя искане за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 09.05.2016г. между *** в качеството на възложител и*** в качеството на изпълнител е сключен договор за извършване на СМР за изграждане на складова сграда за съхранение на стрелково оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, в поземлен имот ***. Изпълнението на договора наложило допълнителни СМР на обща стойност *** лв., за извършване на които страните съставили протоколи ***. За дължимото възнаграждение по протоколите ищецът издал фактури*** Последвало неизпълнение на паричното задължение на възложителя и предявяване на искове от изпълнителя по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с което са образувани търговско дело ***, по описа на Великотърновския окръжен съд. За данъчните задължения по процесните фактури ищецът подал декларация по ЗДДС на 13.07.2018г. и декларация по ЗКПО на 19.03.2019г. като в законоустановените срокове неизпълнил задължението да внесе дължимите ДДС от *** лв. и корпоративен данък от *** лв.

Последвало начисляване на лихви за забава върху непогасените публични задължения и присъединяването им за събиране по изпълнително дело ***, по описа на ТД на НАП – Велико Търново. Исковите претенции за плащане на възнагражденията по фактурите са уважени с решение от 21.11.2022г. по търговско дело *** по описа на Великотърновския окръжен съд и с решение от 06.08.2021г. по търговско дело *** по описа на Великотърновския окръжен съд, изменено с решение от 16.08.2022г. по въззивно търговско дело *** по описа на Великотърновския апелативен съд. За принудително събиране на вземанията на ищеца са образувани изпълнителни дела *** по описа на ЧСИ Д. Б. От постъпилите в хода на принудителното изпълнение плащания от ответника, сумата от *** лв. е преведена по изпълнително дело №***и след извършено разпределение са погасени част от публичните задължения на ищеца, сред които ***лв. за ДДС и *** лв. за лихви по декларацията по ЗДДС от 13.07.2018г., както и *** лв. за корпоративен данък по декларацията по ЗКПО от 19.03.2019г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С влезлите в сила решения по търговско дело *** по описа на Великотърновския окръжен съд, е установено виновното неизпълнение на задължението на ответника по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и дължимостта на вземанията по процесните фактури. Неизпълнението на паричното задължение на възложителя е лишило изпълнителя от парични средства, с които да погаси в срок до 14.07.2018г. задължението за ДДС и в срок до 31.03.2019г. задължението за корпоративен данък, а оттам и до образуване на производство за принудителното им събиране и до начисляване на законна лихва по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, считано от 15.07.2018г. за задължението по ЗДДС /***/ и считано от 01.04.2019г. за задължението по ЗКПО /***/. Задължението за плащане на лихви се намира в пряка причинна връзка с неизпълнението на облигационното задължение на ответника по договора за извършване на СМР и е довело до увреждане на 2 ищеца предвид увеличаване пасива на неговото имущество. Възражението за недължимост на обезщетението поради погасяване по давност е неоснователно тъй като изискуемостта на вземането е настъпила от момента, когато е започнало начисляването на лихви - 15.07.2018г., а срокът по чл. 110 от ЗЗД е прекъснат на 05.06.2023г. с предявяване на иска. Поради изложеното претенцията за плащане на обезщетение за причинените имуществени вреди е доказана по основание и с оглед диспозитивното начало следва да бъде уважена в претендирания размер от 9514,44 лв., ведно със законната лихва за периода от подаване на исковата молба - 05.06.2023г., до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца сумата от 2180,58 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда ***, да заплати на ***, сумата от *** - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от начисляване на лихви в размер на *** лв. за периода от *** върху данъчно задължение по ЗДДС и от начисляване на лихви в размер на *** лв. за периода от *** върху данъчно задължение по ЗКПО, настъпило в резултат от неизпълнение на задължение за плащане на възнаграждение по протоколи за извършени *** за изграждане на обект*** по Договор за извършване на строително-монтажни дейности от *** за което са издадени фактури ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от *** лв. /две хиляди сто и осемдесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3