Решение № 280 от 14.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Варна, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Па при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора С. Ив. С. като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600902 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда № 98, постановена на 18.04.2023 г. от Районен съд, гр.Варна по НОХД № 243/2022 г. по описа на ВРС, с която подс. П. К. Р. е била призната за виновна в това, че на 30.06.2017 г. в гр. Варна, в съучастие като извършител със С.А.П., последната като подбудител и помагач, съставила неистински частен документ - пълномощно от Л.К.С. и на същата дата го употребила пред Дирекция Социално подпомагане гр. Варна, за да докаже, че съществува едно право - да представлява Л.К.С. пред Дирекция Социално подпомагане Варнапрестъпление по чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. За това престъление на основание чл.78а ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Със същата присъда подс.К. К. Р. е бил признат за невинен по обвинението да е извършил престъпление по чл.311 ал.1 от НК, а именно на 23.03.2016 г. в гр. Варна, като длъжностно лице - помощник-нотариус в кантората на нотариус А.А., в кръга на службата си да е съставил официален документ - пълномощно с рег.№ 2011/23.03.2016 г. от Д.Д.Ж. в полза на С.Т.

С. в частта на нотариалната заверка, в който удостоверил невярно обстоятелство, а именно, че подписът на „Упълномощител“, е положен пред него, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за това обстоятелство.

1

С присъдата подс.Р. е признат за виновен в това, че през периода 27.06.2016 г. - 10.01.2018 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител със С.А.П., последната като подбудител и помагач, като длъжностно лице – помощник-нотариус в кантората на нотариус А.А., в кръга на службата си съставил официални документи - пълномощни, в частта на нотариалната заверка, в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че подписите за „Упълномощител" са положени пред него, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за това обстоятелство, като случаят е маловажен - престъпление по чл.311, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. За това престъпление подс.Р. на основание чл.78а ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева, като е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съдът, на основание чл.189 от НПК е възложил в тежест на двамата подсъдими сторените по делото разноски. Съдът е постановил веществените доказателства по делото да бъдат унищожени.

Недоволни от присъдата са останали защитника на подс.Р. и прокурор при ВРП.

Във въззивната жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, в нейната осъдителна част спрямо подс.Р., като се прави искане за нейната отмяна и постановяването на нова, с която подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Въззивният протест е срещу присъда № 98, постановена на 18.04.2023 г. по НОХД № 243/2022 г. на ВРС, в частта й, в която подсъдимият К. К. Р. е признат за невинен в това на 23.03.2016 г. в гр. Варна, като длъжностно лице помощник-нотариус в кантората на нотариус А.А. вписан под номер 316 в Нотариалната камара, в кръга на службата си да е съставил официален документ - пълномощно с рег.№ 2011/23.03.2016 г. от Д.Д.Ж. в полза на С.Т.

С. в частта на нотариалната заверка, в който удостоверил невярно обстоятелство, а именно, че подписът на „Упълномощител“, е положен пред него, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за това обстоятелство, поради което на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК, както и срещу признаването му за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, респ. освобождаването от наказатилна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъплението по чл.311, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Във възивния протест се навеждат доводи за неправилност на присъдата в нейните оправдателни части по отношение подс.Р.. Прави се искане за 2 отмяната й в тези части и постановяването на нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по двете повдигнати му обвинения, както и за отмяната на приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Въззивните жалба и протест са подадени в срок.

В съдебно заседание представителят на ВОП поддаржа протеста.

Според него по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че Д.Ж. не е могла да подпише пълномощното, заверено от подс.Р.. Становището на прокурора е, че случаят неправилно е квалифициран като маловажен, както и че незаконосъобразно е приложението на чл.78А от НК, тъй като не е изминал едногодишния срок от изпълнение на предходното наказание глоба до инкриминираната дата. Моли за отмяна на присъдата в протестираната й част и постановяването на нова, с която подс.Р. бъде признат за виновен по обвинението по чл.311, ал.1 от НК и му бъде наложено наказание лишаване от свобода с минимален изпитателен срок. По отношение въззивната жалба от защитника на подс.Р. изразява становище за неоснователност.

Адв.М., защитник на подс.Р. моли присъдата по отношение на последната да бъде потвърдена.

Адв.Б. поддържа подадената въззивна жалба срещу присъдата в нейната наказателно-осъдителна част по отношение подс.Р.. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Подс.Р. заявява желанието си, ако въззивният съд възприеме за правилна квалификацията на деянието, по което е признат за виновен, възприетата от ВРС - по чл.311, ал.2 от НК, то наказателното производство срещу него да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност.

С оглед становищата на страните и материалите по делото съставът на въззивната инстанция прие следното:

ВРС е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подс.К. К. Р. е вписан като помощник-нотариус при нотариус А.А., рег.

№ 316 на Нотариалната камара, въз основа на Заповед № М-И2393/23.12.1998 г. на министъра на правосъдието, считано от 20.02.1999 г.

Между нотариус А.А. като работодател и К. К. Р. като работник е бил сключен трудов договор № 4/06.11.2008 г. за длъжността помощникнотариус. Така подс.Р. придобил качеството на помощник-нотариус с предвидените права и задължения в договора и в Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/, в т.ч. и да извършва лично установените от ЗННД нотариални действия.

Нотариалната кантора на А.А. А. - Нотариус № 316 с район на действие 3

Районен съд Варна, в която подс.Р. упражнявал дейността си на помощникнотариус, се намирала на адрес гр.Варна, ул.Мусала № 2, ет.1, ап.2. Като помощник-нотариус подс.К. К. Р. изпълнявал удостоверителни функции по Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Гражданския процесуален кодекс. Съгласно разпоредбите на ГПК, за да бъде удостоверен подпис върху частен документ /пълномощно или др./, лицето, чийто подпис подлежал на удостоверяване, следвало лично да се яви пред нотариуса/помощникнотариуса и пред последния да подпише документа или да потвърди вече положени подписи. Нотариусът или помощник-нотариус следвало да провери самоличността, дееспособността и представителната власт на явилото се пред него лице преди да извърши нотариалното удостоверяване. Самоличността на явилите се пред нотариуса/помощник-нотариуса лица се установявала с документ за самоличност, а при липса на такъв - с двама свидетели с установена самоличност. Едва след като се е уверял по посочения начин в самоличността, дееспособността и представителната власт на явилото се пред него лице, нотариусът или помощник-нотариусът, следвало да удостовери подписи върху частен документ. По този начин, след изпълнение на законовите изисквания, нотариалното удостоверяване на подписа служело за доказване на това, че именно явилото се пред нотариуса/помощник-нотариуса лице е положило подпис на съответния частен документ.

Като помощник-нотариус подс.Р. имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК. В кръга на служебните му задължения влизала и заверката на подписи на лица, поставени под различни документи, в това число и на пълномощни. Самата нотариална заверка на подпис представлявала официален удостоверителен документ по смисъла на чл.93, т.5, пр.1 от НК, който се издавал от длъжностно лице - нотариус или помощник-нотариус по регламентиран от закона ред. Този документ имал формата на щемпел, в който било отразено, че на определена дата А.А. нотариус peг.№ 316 на Нотариалната камара в район на действие Pайонен съд - Варна удостоверява, че подписите върху документа, върху който е положен щемпела, са положени от определено лице. В щемпела бил посочен регистрационния номер на нотариалната заверка, датата и събраната такса.

Под него се подписвал помощник-нотариуса. Подписът бил заверяван с кръгъл печат на нотариуса. Подсъдимият Р. е следвало да постави печата и подписа си само ако съответното лице положи подписа си пред него или потвърди лично пред помощник-нотариуса, че положения вече подпис е негов.

Тази си дейност подс.Р. извършвал като помощник-нотариус и през периода месец март 2016 година – месец януари 2018 година.

Подс.Р. познавал свид.С.А.П. /понастоящем Н./, като двамата поддържали добри отношения. През периода 23.11.2015 г. - 20.03.2018 г. свид.Па и свид.П.В. П /двамата тогава съпрузи/ стопанисвали магазин за продажба на помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, намиращ се в гр.Варна, ул.“Илинден“ № 21. Осъществявали 4 търговска дейност чрез дружествата „Живот ПСП“ ЕООД, „Живот 2016“ ЕООД, „Живот 02“ ЕООД, „Живот ПВП“ ЕООД и „Живот 01“ ЕООД със седалище в гр.Варна, на които заедно или поотделно в различни периоди били собственици на капитала и управители.

Свид.П.П. работел като продавач-консултант в магазина, а С.П. намирала клиенти за закупуване на помощни средства предимно в лечебните заведения със съдействието на медицински лица.

Отпускането на помощни средства на хора с увреждания се извършвало при спазване на процедура, подробно уредена в Правилника за прилагането на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/. Съгласно чл.39 от ППЗИХУ „хората с увреждания имат право на целева помощ за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл.35г ал.1 от Закона за интеграция на хората с увреждания“. Процедурата по отпускане на целева помощ била подробно уредена в чл.42 ППЗИХУ и се състояла в следното: Лицето с увреждане, респективно негов законен представител или упълномощено от него лице, подавало заявление - декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, до Дирекция Социално подпомагане по настоящ адрес. Към заявлението-декларация се прилагали необходимите документи, посочени в Приложение № 7 към чл.40, ал.1 - Медицински протокол от специализирана лекарска консултативна комисия /МПЛКК/ по профила на заболяването, издадено от ДКЦ (МЦ) на МБАЛ, УМБАЛ или УСБАЛ, или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК с отразени в него конкретните помощни средства, за които следва да се отпуснат средства от Дирекция Социално подпомагане, декларация за съгласие за обработване на личните данни от лицето и от пълномощника /ако има такъв/, нотариално заверено пълномощно /когато документите се придвижвали от пълномощник/. В случаите, когато сумата следвало да бъде отпусната по банкова сметка на бенефициента, се прилагала и служебна бележка от банката за номера на банковата сметка, а когато това ставало чрез съответния пощенски клон, това се отразявало в самото заявление, като се посочвал и конкретния пощенски клон. След като заявлението е обработено деловодно и ако ДСП прецени, че няма основание за обжалване на МПЛКК по реда на чл.112 от Закона за здравето и съответно за отказ, директорът на ДСП издавал заповед за отпускане на целевата помощ. Заповедта за отпускане или за отказ за отпускане се съобщавала писмено на лицето, подало заявлението-декларацията в 7-дневен срок от издаването . Два екземпляра от заповедта за отпускане на помощта се предоставяли на лицата, подали заявление-декларацията с екземпляр на приемно-предавателния протокол по образец. Целевата помощ се отпускала от бюджета на Агенцията за социално подпомагане гр. София. Отпуснатата целева помощ била превеждана по сметка на бенефициента или на негово име. Тогава лицето с увреждане или упълномощено от него лице закупували от конкретна фирма помощните средства, за които е отпусната помощта от ДСП. За така направената покупка 5 фирмата издавала фактура и приемно-предавателен протокол, подписани съответно от двете страни, както и касов бон. Целевата помощ трябвало да бъде използвана по предназначение, в противен случай следвало да се върне на ДСП. Поради това лицата, на които била отпусната такава, предоставяли в ДСП фактурата, приемно-предавателния протокол и касовия бон за извършената покупка на помощните средства, за които е била отпусната целевата помощ, и копия от тях се прилагали в досието на пациента с вписване кой и кога е представил тези документи.