Решение № 285 от 11.11.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. С., 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100435 по описа за 2024 година

Предмет на настоящото производство са предявените от Д. Г. С., чрез пълномощник – адв. П. Н., искове с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Прокуратурата на РБ да заплати на ищцата сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди поради незаконно водено срещу ищцата наказателно производство, за което е била оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.07.2019 г. – датата на приключване на наказателното производство и влизане в сила на оправдателна Присъда № 38 от 25.03.2019 г. по НОХД № 116/2018 г. на Районен съд - С., до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 700 лева, съставляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди - заплатените възнаграждения за адвокатска зашита, които суми се претендират ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска пред съда, до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, които да бъдат определени в размерите, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:

На 19.07.2016 г. с Постановление за образуване на досъдебно производство (ДП) на Районна прокуратура (РП) С. от същата дата било образувано досъдебно производство (ДП) № 123/2016 г. по описа на РУ на МВР Т. срещу неизвестни извършители, „за това, че: „В периода 05.08.2014 г. 20.10.2014 г. в гр. Т., област С., в условията на продължавано престъпление, 1 чрез съставяне на документи с невярно съдържание (фактури №, № 6/05.08.2014 г; № 7/29.09.2014 г. и № 9/20.10.2014 г., издадени от „************“ ЕООД, гр. С., с получател СОУ „************“, гр. Т., в които било отразено, че „************“ ЕООД, гр. С. е извършило услуги по вкарване и разстилане на инертни материали със специализирана машина, транспорт по доставка и прибиране на специализирана машина, услуга със специализирана машина БОБКАТ за вкарване и разстилане на хумус; услуги със специализирани машини за оране и фрезоване; почистване на площадките и изнасяне на материали, след като такива не са извършени) на 26.09.2014 г., 07.10.2014 г. и 27.10.2014 г., в гр. Т., дал възможност на „************“ ЕООД, гр. С. да получи от бюджета на училището, без правно основание, чуждо движимо имущество (сумата 11 362 лв.) - престъпление по чл. 212, ал.

2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и за това, че: На 17.12.2014 г. в гр. Т., област С., в условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание (фактура с № 1000000305/17.12.2014 г., издадена от „*************“ ЕООД, гр. Т., с получател СОУ „************“, гр. Т. и Протокол, образец № 19/17.12.2014 г., в които било отразено, че „*************“ ЕООД гр. Т. е изградило напоителна и дренажна система в спортна площадка на СОУ „************“, гр. Т. и други СРР, като такива не били изградени и извършени към този момент) на 17.12.2014 г., в гр. Т., дал възможност на „*************“ ЕООД гр. Т., да получи от бюджета на училището, без правно основание, чуждо движимо имущество (сумата 5 179,49 лв.) - престъпление по чл. 212, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.“

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 14.11.2017 г. по цитираното ДП № 123/2016 г. по описа на РУ на МВР Т., ищцата Д. Г. С. била привлечена като обвиняема за извършено от нея престъпление по чл. 212, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, изразяващо се „в това, че в периода 05.08.2014 г. - 20.10.2014 г. в гр. Т., област С., в условията на продължавано престъпление, в качеството й на управител на „************“ ЕООД, гр. С. чрез съставяне на документи с невярно съдържание (фактури №, №: 6/05.08.2014 г.; № 7/ 29.09.2014 г. и № 9/20.10.2014 г., издадени от „************“ ЕООД, гр. С., с получател СОУ „************“, гр. Т., в които било отразено, че „************“ ЕООД, гр.

С. е извършило услуги по вкарване и разстилане на инертни материали със специализирана машина, транспорт по доставка и прибиране на специализирана машина, услуга със специализирана машина БОБКАТ за вкарване и разстилане на хумус; услуги със специализирани машини за оране и фрезоване; почистване на площадките и изнасяне на материали, след като такива не били извършвани) на 26.09.2014 г., 07.10.2014 г. и 27.10.2014 г., в гр.

Т., съзнателно дала възможност на „************“ ЕООД, гр. С. да получи от бюджета на учебното заведение, представлявано от кмета на Община Т., без правно основание, чуждо движимо имущество (сумата 11 362 лв.).“ С така цитираното постановление, предявено на ищцата на 04.12.2017 г. на ищцата 2 била определена и мярка за неотклонение „подписка“.

Незабавно бил извършен разпит в качеството й на обвиняемо лице, по Протокол от 04.12.2017 г., съставен от разследващ полицай С. Й. С., при който ищцата заявила категорична позиция за невиновност по така повдигнатото й обвинение, квалифицирайки това обвинение като „абсурдно и несъстоятелно“. На същата дата – 04.12.2017 г. било извършено предявяване на разследването по ДП № 123/2016 г. по описа на РУ на МВР Т., по време заявила изрични искания за извършване на допълнителни процесуалноследствени действия, оставени без уважение с постановление от 04.01.2018 г. на Окръжна прокуратура - С..

След приключване на разследването по ДП № 123/2016 г. по описа на РУ на МВР Т. същото било предадено на РП С., въз основа на което на 25.01.2018 г. в РС - С. бил внесен обвинителен акт против ищцата, с посоченото обвинение и на 07.02.2018 г. било образувано НОХД № 116/2018 г. по описа на РС - С., а ищцата била конституирана като подсъдима, заедно с други лица.

С подаден отговор ищцата оспорила всички обвинения и твърдени. Били проведени общо десет съдебни заседания, съответно на 21.03.2018 г., на 18.04.2018 г., на 06.06.2018 г., на 02.07.2018 г., на 26.09.2018 г., на 15.10.2018 г., на 29.10.2018 г., на 03.12.2018 г., на 06.02.2019 г. и на 25.03.2019 г. и е била постановена Присъда № 38 от 25.03.2019 г., с която ищцата Д. Г. С. била призната за НЕВИНОВНА и оправдана по повдигнатото обвинение.

Против постановената оправдателна присъда бил депозиран протест от РП С. пред въззивната съдебна инстанция, респ. пред Окръжен съд С., по който било образувано ВНОХД № 288/2019 г. на ОС С. и било насрочено публично съдебно заседание за 17.06.2019 г.

С Решение № 38/16.07.2019 г. по ВНОХД № 288/2019 г. на ОС С. била потвърдена изцяло оправдателната Присъда № 38 от 25.03.2019 г. по НАОХД 116/2018 г. на PC С..

Постановената оправдателна Присъда № 38 от 25.03.2019 г. по НОХД № 116/2018 г. на PC С., влязла в законна сила на 16.07.2019 г.

Наказателното производство, водено против ищцата продължило в период от близо 2 години, през който период ищцата е била с мярка за неотклонение „подписка“. През същият период и въпреки липсата на извършено от ищцата престъпление тя имала очакването от възможното постановяване спрямо нея на осъдителна присъда, независимо от съзнанието й за липсата на каквато и да е съпричастност от нейна страна към деянието по чл. 212, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е можело да бъде наложено наказание лишаване от свобода от две до осем години. Този психологически дискомфорт съставлявал преживяван перманентен и ежедневен силен стрес, обективиран в неспокоен сън, загуба на сън за определен период, психически притеснения до степен на временни депресивни състояния. Отделно от това ищцата търпяла вреди поради 3 дискредитиране на доброто й име в малкия град, в който живее и развива дейност.

Негативните преживявания довели до усложняване на здравословното й състояние, за което сочи медицинска документация. Ежедневно изпитвала психическо напрежение, неспокойствие, притеснения и тревожност. Имала несигурност и колебания, подтиснато настроение, сърцебиене. Ищцата е била неосъждана, като полицейската регистрация по реда на чл. 68 от ЗМВР причинявала допълнителен психичен дискомфорт.

Търпяла вреди и поради законовите ограничения на свободно придвижване било в страната, било и в чужбина.

Отделно от описаните неимуществени вреди, ищцата понесла и имуществени вреди в размер общо на 1 700 (хиляда и седемстотин) лева, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокатска защита по образуваното против нея наказателно производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от прокурор Р. Р. зам. окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – С., в качеството на представляващ Прокуратура на РБ, който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа възражение за погасяване по давност, изтекла от 16.07.2019 г. до 16.07.2024 г. и преди предявяването на исковата молба по съдебен ред - на 10.09.2024 г.

Настоява, че за периода на развитие на наказателното производство в съдебната му фаза няма как ПРБ да носи отговорност.

Изтъква се, че взетата по отношение на ищцата МНО „подписка“ е найлеката от изчерпателно изброените видове в чл. 58 НПК и по никакъв начин не попречила на свободното й придвижване. Нямало данни, ищцата да е искала напускане на местоживеенето си и такова да й е било отказвано от ПРБ.

Поддържа се, че ПРЛ не носи отговорност за регистрацията на ищцата чл.68 от ЗМВР.

Оспорват се твърденията за настъпване на посочените в исковата молба неимуществени вреди, като се оспорва и настъпването на усложнения на здравословното й състояние.

Размерът на претендираното обезщетение от 100 000 лв. се оспорва като определен в противоречие с принципа за справедливост и установената съдебна практика по чл. 52 ЗЗД.

В с. з. се явява представител на ищцата по пълномощие – адв. Е. Д., която поддържа предявените искове по основание и размер. Навежда доводи, че срокът за предявяване на исковата молба е спазен с оглед спирането на давността в режима на закона за мерките и действията за обявяване на извънредно положение, което съответно е било от 13.03.2020 г. до 20.05.2022 г.

– така срокът бил удължен с два месеца и седем дни. Претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

4

Представител на Прокуратурата – Р. Р., зам. окръжен прокурор от ОП – С., поддържа възраженията. Настоява, че твърденията относно търпените от ищеца страдания не били доказани. Посочва, че твърдението за увреждане на доброто име на ищцата не било доказано. Счита, че свидетелските показания са били дадени от заинтересовани лица. Настоява, че единият от свидетелите е бил страна по друго гражданско дело, аналогично на настоящото, което също било свързано с процесното наказателно производство, като твърденията за претърпени неимуществени вреди в двете граждански дела били идентични, макар ищците да били различни. Твърди, че отминалата епидемиологичната обстановка нямала нищо общо с предявените искове.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.07.2016 г. с Постановление за образуване на досъдебно производство (ДП) на Районна прокуратура (РП) С. от същата дата било образувано досъдебно производство (ДП) № 123/2016 г. по описа на РУ на МВР Т. срещу неизвестни извършители, „за това, че: „В периода 05.08.2014 г. 20.10.2014 г. в гр. Т., област С., в условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание (фактури №, № 6/05.08.2014 г; № 7/29.09.2014 г. и № 9/20.10.2014 г., издадени от „************“ ЕООД, гр. С., с получател СОУ „************“, гр. Т., в които било отразено, че „************“ ЕООД, гр. С. е извършило услуги по вкарване и разстилане на инертни материали със специализирана машина, транспорт по доставка и прибиране на специализирана машина, услуга със специализирана машина БОБКАТ за вкарване и разстилане на хумус; услуги със специализирани машини за оране и фрезоване; почистване на площадките и изнасяне на материали, след като такива не са извършени) на 26.09.2014 г., 07.10.2014 г. и 27.10.2014 г., в гр. Т., дал възможност на „************“ ЕООД, гр. С. да получи от бюджета на училището, без правно основание, чуждо движимо имущество (сумата 11 362 лв.) - престъпление по чл. 212, ал.