Решение № 530 от 05.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Пловдив, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000513 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260134/26.05.2022г., постановено по търг. д. №756/2019г. по описа на Окръжен съд П., ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Р. Х., ЕГН ********** от гр.П., със съгласието на своя баща и законен представител Р. Х. Х., ЕГН **********, сумата от 60 000лв., предявена частично от 150 000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2019г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради счупване на дясната й тазобедрена ямка, остра стресова реакция и депресия, като всички те са следствие от претърпяно на 16.01.2017г. пътнотранспортно произшествие на път 11-86, в участъка П.-А., км 16+000, причинено виновно от Б.С.П., при управление на л.а. „Фолксваген голф” с рег.№*********, установено със споразумение по НОХД.№7528/2018г. по описа на РС - П., като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв., предявен частично от 150 000лв., ведно с обезщетение за забавено плащане, като неоснователен.

М. Р. Х., със съгласието на своя баща и законен представител Р. Х. Х., е 1 осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 982лв. за извършени съдебни разноски по съразмерност.

ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на М. Р. Х., със съгласието на своя баща и законен представител Р. Х. Х., сумата от 510лв. за извършени съдебни разноски по съразмерност.

ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. К.С.Г. от АК – С., като пълномощник на М. Р. Х., сумата от 2 330лв. – дължимо възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за адвокатска защита по съразмерност.

ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС – П. сумите от 2 400лв. - дължима държавна такса за разглеждане на делото и 423,72лв. разноски за експертизи - и двете по съразмерност.

Против така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди – до пълния предявен размер – 100 000лв., е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – М. Р. Х. /непълнолетна към момента на предявяване на възивната жалба, а понастоящем – пълнолетна/, със съгласието на своя баща и законен представител Р. Х. Х.. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. На първо място е въведено оплакване, че определеният размер обезщетение за неимуществени вреди е изключително занижен, не е съобразен с вида и характера на увреждането, прогнозите от последиците от същото, при което не съответства на принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Оплакванията във въззивната жалба се свеждат и до несъгласие с изводите на първостепенния съд за наличие на съпричиняване и определената степен на съпричиняване – 30%. Изложени са подробни съображения, както и доводи, че съдът не е съобразил предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане. Анализиран е механизмът на ПТП и се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че пострадалата е пътувала без обезопасителен колан. Акцентира се върху заключението на вещото лице, че и при поставен обезопасителен колан „има вероятност да настъпят други травми“. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважена изцяло.

2

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба от ЗД „Б.И.“ АД се оспорва изцяло същата.

Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното производство – ЗД „Б.И.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 30 000лв. до присъдените 60 000лв. Наведени са доводи за изключителна завишеност на определения общ размер на обезщетението за неимуществени вреди – 90 000лв. Счита, че същото е определено в нарушение на принципите на справедливостта и не съответства на съдебната практика по сходни случаи, не е съобразена социалноикономическата обстановка в страната, не е съобразен моментът на причиняване на уврежданията, а именно – 2017г. На следващо място е въведено оплакване, че първостепенният съд неправилно е отчел занижен процент на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на неимуществените вреди. Изложени са подробни съображения относно поведението, представляващо съпричиняване от страна на ищцата, а именно – непоставяне на обезопасителен колан и поведението на нейните родители, които не са я обезопасили. Счита, че степента на съпричиняване от страна ищцата в процентно изражение е 50%. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 30 000лв. до уважения размер от 60 000лв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – М. Р. Х., с който се оспорва изцяло подадената от ЗД „Б.И.“ АД въззивна жалба.

С подадените въззивни жалби и постъпилите отговори не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

3

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – М. Р. Х. /непълнолетна към момента на предявяване на исковата молба/, със съгласието на своя баща и законен представител - Р. Х. Х., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 16.01.2017г., на път 11-86, в участъка П.-А., км 16+000, Б.С.П., като водач на л.а. „Фолксваген голф” с рег.№*********, нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел с превишена скорост, предприел маневра изпреварване, несъобразена с конкретните пътни условия и законовите ограничения, навлязъл в насрещната пътна лента за движение, вследствие на което реализирал ПТП с намиращия се в лентата лек автомобил, в който пътувала ищцата. При инцидента тежко е пострадала М. Х., причинена й е телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна тазобедрена ямка. Ищцата била хоспитализирана и претърпяла оперативна намеса, след която в продължение на 75 дни не трябвало да става и да натоварва крайника, а престоят в болницата бил изключително тежък за нея, тъй като, освен за себе си, се тревожела и за съС.ието на своя баща, също участник в инцидента и за своята майка. След това не могла да се възстанови бързо, като катастрофата променила целия й живот, изпитвала чувство на несигурност, изпаднала в депресия, имала изблици на нервност, избухливост, прераснали в остра стресова реакция, безпокойство, потиснатост, изострена чувствителност, ранимост.

По повод на инцидента било образувано досъдебно производство, а вината на водача П. била установена по задължителен за гражданския съд ред – по силата на споразумение по НОХД №7528/2018г. по описа на РС - П..

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №****************, валидна от 23.03.2016г. до 22.03.2017г. Съгласно изискванията на чл.380 КЗ, с молба вх.

№ОК-294048/16.05.2019г., ищцата е отправила претенция до застрахователя, 4 с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, каквото не е определено и изплатено.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., предявен частично от 150 000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2019г. /след изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ/ до окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността на иска за неимуществени вреди, относими към въззивното производство, се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени погоре и те касаят размера на обезщетението за неимуществени вреди и степента на съпричиняване по отношение на своевременно въведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставен обезопасителен колан и поведение на родителите на пострадалата, които не са я обезопасили.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно 5 поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред настоящата инстанция е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от 16.01.2017г., неимуществени вреди от страна на ищцата – телесни увреждания, изразяващи се във вътреставно счупване на ямката на дясна тазобедрена става, контузия на лява длан и пръсти и разкъсно-контузни рани по лицето /съгласно заключението от съдебномедицинската и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза/. Не е спорно, че вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на л.а.

„Фолксваген голф” с рег.№********* - Б.С.П.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК с оглед постигнато и одобрено от съда по реда на чл.384 от НПК споразумение по НОХД №7528/2018г. по описа на РС - П.. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №****************, валидна от 23.03.2016г. до 22.03.2017г.

При наличието на установени травматични увреждания, посочени погоре, като спорен, според предметните предели на двете въззивни жалби, се очертава въпросът относно справедливия паричен еквивалент за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие тези увреждания.