Решение № 1607 от 20.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1607 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно гражданско дело № 20241100502002 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 18995/19.02.2024 г. на „Софийска вода“ АД, длъжник по изпълнително дело № 20231110401271 по описа на ДСИ Д.Г., СРС 12 участък, срещу постановление за разноски, обективирано в Протокол от 17.10.2023г. на съдебния изпълнител, съдържащо произнасяне по евентуално възражение на длъжника относно разноските в изпълнителното производство, чрез намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200 лв. Твърди се да липсва произнасяне по възражението за недължимост на разноски изобщо, доколкото същото било образувано за половината от сумата по издадения изпълнителен лист, а за другата половина било налице друго изпълнително производство на ЧСИ А.П.., рег. № 849, което не било отчетено от ДСИ.

Оплакванията на „Софийска вода“ АД са, че потвърденият от частния съдебен изпълнител хонорар за адвокат на взискателя от 200 лв. е недължим. Налице е злоупотреба с право от страна на взискателя.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.

Държавният неоснователна. съдебен изпълнител в изложени мотиви намира жалбата за

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

1

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, сред които не попадат постановени от органа по принудителното изпълнение откази. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него се е произнесъл с постановление, с което по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ е намалил размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200 лв. и е оставил без уважение искането му за отмяна на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение като недължими. Това постановление подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

В случая, както в жалбата, така и в молбата до съдебния изпълнител, съдържаща искане за намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, жалбоподателят /длъжникът/ „Софийска вода“ АД е направил възражение за злоупотреба с правото на разноски.

При наличието на такова възражение съдът е длъжен да разгледа фактите и ако установи злоупотреба, да не уважи искането за разноски, доколкото разпоредбата на чл. 3 пр. 1 ГПК изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

От представените по делото доказателства се установява, че изпълнително дело № 20231110401271 по описа на ДСИ Д.Г., СРС 12 участък е образувано по молба на Б.Д.В., както и че изпълнителният лист от 13.10.2022г., представен с молбата, е издаден срещу „Софийска вода“ АД, в полза на взискателя В.. по ч.гр.д. № 20221840100173/2022г. по описа на Район н съд - Ихтиман, за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща присъдени разноски. В изпълнителното производство се претендира половината от горната сума – 25 лв., като по настоящото дело са налице ангажирани доказателства, че за останалите 25 лв. от главницата е било образувано предходно изп. дело № 20228490401575 по описа на ЧСИ А.П.., рег. № 849.

В настоящото изпълнително производство взискателят е имал пълномощник – адв. К.

Й.П., като е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

Макар лицата да могат да се ползват от правата си, те не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото, като използването на правото от носителя му не по предназначението му представлява злоупотреба с правото и води до неправомерно упражняване на същото. Злоупотребата с права цели неправомерен резултат – засягане на чуждо защитимо право, като противоправната цел на вредоносната злоупотреба с право е непозволено увреждане.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАдв, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, но в ал. 2 от с. р. е посочено, че размера на адвокатското възнаграждение трябва да бъде 2 справедлив и обоснован, а при договарянето на адвокатското възнаграждение на взискателя това законово изискване не е спазено.

В случая, предвид установеното от доказателствата по делото, съдът намира, че е налице твърдяната от жалбоподателя злоупотреба с правото на присъждане на адвокатско възнаграждение в хода на изпълнителното производство в полза на взискателя.

Право на взискателя е да определи обема и вида, както и предмета на търсената защита, но същевременно с това страната и пълномощника й са длъжни да упражняват правата си добросъвестно, за да не бъдат увреждани правата и интересите на други лица и в съответствие с интересите на обществото. При установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, доколкото по този начин би могло да се преустановят действията, представляващи злоупотреба с право.

Такава в случая е налице, тъй като с договаряне на адвокатско възнаграждение, надвишаващо 14 /четиринадесет/ пъти размера на вземането по изпълнителния лист, предмет на събиране в изпълнителното производство, се осигурява възможност за облагодетелстване на взискателя. Поради изложеното, съдът счита, че разноските по изпълнителното дело следва да останат за сметка на взискателя, като обжалваното постановление, с което са приети разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, вкл. приетите 200 лв., следва да бъде отменено.

Независимо от изхода на спора и направеното искане от жалбоподателя, като съобрази, че в производства за разноски, съдът не присъжда такива, съгласно трайно установената съдебна практика, съдът счита, че не се дължат разноски в полза на жалбоподателя за настоящото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в Протокол от 17.10.2023г. по изпълнително дело № 20231110401271 по описа на ДСИ Д.Г., СРС 12 участък.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3