Решение № 735 от 19.09.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. гр. Хасково, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640102228 по описа за 2024 година

С подадената искова молба ищецът „В. Е.

ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 207129761, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Лозенец“, п.к. 1421, ул.“Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, е предявил срещу ответницата З. Н. Й., ЕГН **********, от ********, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, въз основа на което се претендират вземанията с настоящата искова молба, е сключен на 02.11.2022 г. между „Моят Кредит“ ЕООД като заемодател от една страна, и ответницата З.

Н. Й. като заемател - от друга, договор за потребителски кредит № 78020, по силата на който страните постигнали споразумение заемодателят да предостави на ответницата заем в размер на 150 лв., а последната - да погасява отпуснатата сума на седмични погасителни вноски, съгласно чл. 12, ал. 6 от договора. В чл. 3 от договора договарящите определили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената сума, както и крайният срок за погасяване на заема - 08.03.2023 г. Поддържа се, че договорът за заем съдържал всички задължителни реквизити за действителност, установени в чл. 240 от ЗЗД, от което следвало, че съглашението породило валидно правоотношение, обвързващо страните с произтичащите от него облигационни последици. Твърди се, че заемателят 1 изпълнил задълженията си по договора, като предоставил на ответницата заемната сума, която й била предадена на 02.11.2022г., за което била съставена Разписка № 78020/02.11.2022 г., но от своя страна ответницата не била изпълнила надлежно задължението си да заплаща изцяло и в срок седмичните погасителни вноски. Твърди се също, че на 19.09.2023г. между заемателят „Моят Кредит“ ЕООД като цедент - от една страна, и ищецът ,,В. Е.

Инвестмънт“ ООД като цесионер - от друга, бил подписан договор за покупко - продажба и прехвърляне на вземания, с който цедентът прехвърлил на цесионера и ищец в настоящото производство вземането по настоящата претенция. Въпреки предприетите от страна на ищцовото дружество многократни опити за доброволно уреждане на възникналия спор, в т.ч. разговори и преговори, включително изпращане на покани за плащане, ответницата не изпълнила дължимата престация в пълен размер. Ищецът депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.

827/2024 г. по описа на РС - Хасково, по което съдът издал заповед за изпълнение. Със съобщение от 15.07.2024г. ищецът бил уведомен на 26.07.2024г. от съда, че длъжникът е получил издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, вследствие на което на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът дал указания за предявяване на установителен иск за вземането. От това следвало, че в качеството си на заявител ищцовото дружество разполагало с правен интерес и основание да предяви настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца присъдените в заповедното производство по Ч.гр.д. № 827/2024г. по описа на Районен съд-Хасково суми, както следва: сумата от 145,62 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 78020/02.11.2022г.; сумата от 10,11 лв. - договорна възнаградителна лихва по чл. 3. от договора за кредит, за периода от 09.11.2022 г. до 08.03.2023 г.; и сумата от 24,14лв. - законна лихва за забава, за периода от 10.11.2022 г. до 28.03.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението по ч.гр.д. № 827/2024г. – 02.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител, който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Излага, че по силата на представения към исковата молба индивидуален договор за заем № 78020 от 02.11.2022г. на ответницата били предоставени в заем 76.69 евро при лихвен процент 39,65 %, ГПР 41,12 % и срок за връщане 18 седмици. Съгласно чл. 12, ал.1 от Договора, заемателят се задължавал в срок от 3 дни след сключването на договора да осигури солидарен длъжник или банкова гаранция, или ипотека върху собствено недвижимо имущество. В случай, че такива не бъдат осигурени, в 2 ал.4 на същия член се предвиждала неустойка за заемателя в размер на 55,68 евро, като заплащането на същата било разсрочено към погасителните вноски по кредита, видно от чл.12, ал.6 от договора и от самия погасителен план, посочен в същата алинея. В резултат на това, за усвоена главница в размер на 76,69 евро и ползване на кредита малко над 4 месеца, от заемателя се изисквало да заплати сума в размер на 55,68 евро и договорна лихва в размер на 5,68 евро. Сочи се, че заемателят имал качеството на потребител, а сключеният договор по своята правна характеристика представлявал договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност били приложими изискванията на ЗПК. В тази връзка се излагат съображения и се поддържа, че същият е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с императивни правни норми – чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.27, чл.11 ал.1 т.9 и т.10 , вр чл. 19 ЗПК, както и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Изложено е и се поддържа, че клаузите на чл.12, ал. 4, 5 и 6 във връзка с чл.12, ал.1 нарушават изискванията на чл.143, ал. 2, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП.

Поддържа се, че същите противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики, като допускат уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на задължението да осигури обезпечение, да заплати необсновано високо обезщетение/неустойка, съизмеримо с размера на самата главница по кредита. Освен това, същите не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗП, като така не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. По всички подробно изложени в отговора доводи, особеният представител на ответницата моли съда да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани, алтернативно – ако съдът приеме за доказано получаването на заемната сума от ответницата, моли съда да обяви процесния потребителски договор за недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и да приеме, че ответницата дължи връщането само на претендираната главница в размер на 145,62 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства – Индивидуален договор за заем № 78020 от 02.11.2022г., се установява, че на посочената дата между З.

Н. Й. и „Моят Кредит“ ЕООД е сключен процесният договор за заем, по силата на който на ответницата е предоставен паричен заем в размер на сумата от 76.69 евро или тяхната левова равностойност, със срок на заема – 18 седмици, платим на 18 седмични вноски в размер на 4.58 евро; лихвен 3 процент по заема – 39.65 %; ГПР: 41.12 %. Общият размер на всички плащания по заема е 82.37 евро. Крайният срок на договора е 08.03.2023г.

Безспорно е според съда, че заетата сума по договора в размер на 150 лева – главница, е била получена от ответницата, в каквато насока е представената по делото Разписка № 78020/02.11.2020г.

С Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2023г. вземането на кредитора „Моят Кредит“ ЕООД е прехвърлено на ищеца по делото „В. Е. И.“ ООД.

Представено е и Потвържедние за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което „Моят Кредит“ ЕООД потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Моят Кредит“ ЕООД на „В. Е.

Инвестъмант“ ООД, съгласно горепосочения Договор за продажба и прехъврляне на вземания /цесия/, индивидуализирани в Приложение № 1/19.09.2023г., представляващо неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2023г.

За събиране на вземането си ищецът е входирал заявление по реда на чл.410 от ГПК и е била издадена Заповед № 410 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.04.2024г. по Ч.гр.д. № 827/2024г. по описа на Районен съд – Хасково, за сумите от 145.62 лева – главница; 10.11 лева – договорна лихва за периода от 09.11.2022г. до 08.03.2023г.; 24.14 лева – мораторна лихва за периода от 10.11.2022г. до 28.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2024г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева – възнаграждение за адвокат.

С оглед връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, от заповедния съд е било указано на заявителя /ищец в настоящото производство/ възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство установителен иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:

Следва да се има предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и 4 до приключване на устните състезания в настоящото производство. С Договора за цесия /чл.5.4/ цедентът “Моят Кредит“ ЕООД се съгласява да упълномощи изрично купувача „В. Е. И.“ ООД от негово име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания, като за целта в срок от 3 дни от датата на прехвърляне ще снабди купувача със съответно пълномощно, каквото обаче по делото не бе представено. По делото не е представено и Уведомление до длъжника за цесията.

Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. От ищеца дори не се и излагат твърдения в тази насока.

Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответницата не е получила и в хода на съдебното производство уведомлението, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответницата своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението, ако такова беше приложено към исковата молба, да можеше да бъде връчено на особения представител на ответницата, назначен й от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответницата, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При 5 тези обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответницата и тя не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК.