Определение № 1867 от 12.07.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1867 гр. София , 12.07.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110139529 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 126 ГПК

С предявената искова молба, ищецът предявява искове за прогласяване нищожност на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Видно от твърденията в исковата молба, ищцата е конституирана като длъжник по заповедно производство, образувано по заявление на настоящия ответник, което производство е прерастнало в исково производство за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Производството е недопустимо поради следното. Съгласно разпоредбата на чл.270,ал.2 ГПК, иск за нищожност на съдебно решение е допустим, безсрочно. Видно от систематическото място на разпоредбата, искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение се предявява, когато решението е влязло в сила, тъй като предходната разпоредба урежда хипотезата, при която нищожността се прогласява в хода на обжалването на решението.

В практиката са разгледани случаи, при които съдът е разгледал искове за обявяване на нищожност на заповед за изпълнение / виж например определение№ 64/ 23.01.2015 г./ на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№ 141/ 2015 г. . Общото между двата случая е, че е допустим единствено акт за нищожност на краен за производството акт, влязъл в сила.

Разпоредбата на чл.270,ал.2 ГПК е систематически разположена в глава от ГПК, касаеща пороците на съдебното решение.

Крайният съдебен акт в заповедното производство, този, за който производството е 1 предвидено, е заповедта за изпълнение. Когато посоченият за длъжник по заповедта подаде възражение, заповедното производство прераства в исково производство, което е с предмет установване на вземането по заповедта – дали същото се дължи или не, и заповедта за изпълнение не влиза в сила.

Следователно, по аргумент от чл.270,ал.2 ГПК, доколкото заповедта не е влязла в сила, то и самостоятелен иск за прогласяване нищожността й е недопустим, защото тя не е съдебният акт, изчерпващ предмета на производството.

Изложеното обуславя недопустимост на иска.

Останалите доводи в исковата молба касаят възраженията на ищцата по образуваното исково производство.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№39529/2021г. на СРС, 125- ти състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 1седмичен срок от връчването на преписа на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2