Решение № 237 от 22.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Жулиета Г. Шопова

Петър Митев при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора М. В. Г. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600733 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Ц. Б. от ВАК – защитник на С. Д. Й. срещу присъда № 86 постановена на 18.04.2022 г., по НОХД № 4840/2021 г. по описа на ВРС.

С обжалвания съдебен акт С. Д. Й. е признат за виновен за това, че на неустановена дата през м.12.2019 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. Д. С., че до 30.01.2020г. ще закупи от представителството на Мерцедес -Бенц АГ в гр. Солинген, Германия и ще достави до сервиз в гр. Бургас, лек автомобил м. „Фолксваген Поло 1,9 ТД", и с това причинил на С. имотна вреда както следва: на 10.12.2019 г. в размер на 2000 евро, с левова равностойност 3911,66 лева и на неустановена дата в края на м. декември 2019 г. в размер на 220 лв., в общ размер на 4 131,66 лева и А.

М. Т., че до 30.01.2020 г. ще закупи от представителството на Мерцедес Бенц АГ в гр. Солинген, Германия и ще достави до сервиз в гр. Бургас, лек автомобил м. „Пежо Партнер", и с това причинил на Т. имотна вреда както следва: на 16.12.2019 г. в размер на 3600 лева и на неустановена дата в края 1 на м. Декември 2019 г. в размер на 220 лв., в общ размер на 3820 лева, всичко в общ размер на 7 951,66 лева, престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

На основание чл. 54 от НК, съдът наложил на подс. Й. наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В жалбата по същество се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Моли се същата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невинен.

По делото е постъпило и възражение от ч. обвинител Т., чрез адв. К. с което се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и като такъв следва да бъде потвърден.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Частните обвинители, не се явяват, представляват се от редовно упълномощен адвокат.

Повереникът на частните обвинители се присъединява към становището на представителя на Варненската окръжна прокуратура.

Защитникът на подсъдимия в пледоарията си по същество пледира за оправдателна присъда. Излага становище за неправилност на първоинстанционната присъда, като счита, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Сочи, че подсъдимият е имал намерение да изпълни обещанието си, но поради внезапното заболяване на дъщеря му, за което има медицински документи и не е могъл да върне парите за тази поръчка и не е отказал тяхното връщане.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан, заявява, че не се е водил от мисълта да се облагодетелства от парите.

Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на подсъдимия, който има право да атакува постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК. Спазен е 15-дневния срок за обжалване, предвиден в чл. 319, ал.1 от НПК, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в жалбата, позицията на страните, както и на събраните по делото доказателства и въз основа на 2 императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал необходимите за решаване на делото доказателства, след което ги е анализирал и е приел за установено следното:

Свидетелят Н. Д. С. живеел в гр. Варна, на ********, на който адрес същия стопанисвал и ключарско ателие. Св. С. познавал подсъдимия от дълго време покрай брат си на който подс. С. Й. бил съученик. Св. С. знаел, че подсъдимият се занимавал с внос на автомобили от Германия, както и че води хора до там да си купуват автомобили. Двамата обаче не поддържали отношения и не се били виждали от около 15 години.

Един ден през 2019год. подсъдимият посетил ключарското ателие на св. С. за да ползва услугите му като автоключар.

През месец ноември 2019год. дъщерята на св. С. му споделила, че желае да си закупи лек автомобил и св. С. решил да й помогне. Същият се сетил за подсъдимия, който идвал в ателието му няколко месеца по-рано и решил да му се обади. Още същия месец – ноември 2019год. св. С. се обадил по телефона на подсъдимия и му казал, че търси лек автомобил. Двамата се срещнали в ключарското ателие на св.С. и последният казал на подсъдимия, че желае да закупи л. а. „Фолксваген поло“, 1.9 дизел, модел след 2008год.

Подсъдимият казал, че няма такъв автомобил, но има нещо в предвид. След два дни подс. Й. се обадил на св. С. и му казал, че има няколко автомобила като този който С. търси. Казал му, че автомобилите щели да бъдат от представител на „Мерцедес“ - гр. Солинген, където изкупували автомобили срещу продажба на нови, като препродавали изкупените. Св. С. си избрал да закупи л. а. „Фолксваген поло" 1.9 дизел, тъмносин на цвят. Подс. Й. обяснил на св. С., че автомобилът ще бъде доставен от Германия в сервиз в гр. Бургас, откъдето ще бъде получен. Казал му че щял да има гаранция 1 година и подарък масло с филтри. Св. С. се съгласил да закупи автомобила и двамата се договорили за цената – 2000евро. Подсъдимият заявил, че плащането трябва да стане предварително за да може автомобила да тръгне от Германия.

По същото време св. Т. (приятел на св.С.) също търсел да си закупи автомобил и св. С. му споделил за уговорките си с подсъдимия. На неустановена дата през месец ноември 2019г. св. Т. отишъл в ателието на св.

3

С.. Там били св. С. и подсъдимия разговаряли. Св. С. запознал св. Т. с подсъдимия. Последният казал на подсъдимия че внася автомобили от Германия. На тази среща св. Т. казал на подсъдимия, че търси да си закупи МПС тип „баничарка“. Двамата провели още няколко разговора по този въпрос след което подсъдимият му се обадил по телефона и му казал, че в момента има в наличност такъв автомобил. Срещнали се отново в ателието на св. С. и там подсъдимият казал, че в момента има и може да достави на св. Т. л.а. „Пежо Партнер" за сумата от 3600лв. Свидетелите поискали от подсъдимия да им покаже снимки на автомобилите, но това не било направено. На тази среща подсъдимият отново съобщил на свидетелите С. и Т., че автомобилите ще бъдат взети от представителя на Мерцедес - гр.

Солинген, Германия, с гаранция и подарък масло с филтри. Обяснил, че в Германия контактувал с мъж на име „М.", който бил важен човек, но нямал възможност да ходи на плаца и да прави снимки на автомобилите, които се продават. Св. Т. решил да закупи автомобила и попитал подсъдимият как ще стане плащането. Подсъдимият казал, че плащането ще стане „на ръка“ като сумата трябвало да му бъде предадена предварително. Подсъдимият обяснил на свидетелите Т. и С., че автомобилите ще бъдат доставени до 30.01.2020год.. На 10.12.2019г. подс. Й. отишъл в ателието на св. С., който в присъствието на негов приятел и колега - св. И.П. И. му предал „на ръка" сумата от 2 000 евро за доставка на автомобил от Германия, за което била изготвена разписка /л.49/. На 16.12.2019г. отново в ателието на св. С., св. Т. в присъствието на св. С. предал „на ръка" на подс. Й. сумата от 3 600 лева, за което също била изготвена разписка /л.41/. Известно след това, през месец декември 2019год. подс. Й. казал на св. С., че ще трябва да му дадат по още 220лв. за застраховка при транспортирането на автомобилите. С. казала за това на св. Т. и на неустановена дата в края на м. декември 2019г. тримата отново се срещнали в ателието на св. С., където свидетелите С. и Т. предали на подс. Й. сумата от по 220лв., за заплащане на застраховка при транспортиране на автомобилите. Подсъдимият Й. обяснил, че чака обаждане от изпращача, като автовоза с автомобилите трябвало да мине през гр. София, а оттам щели бъдат доставени в гр. Бургас, откъдето можели свидетелите С. и Т. да си ги получат. На уговорената за доставка дата - 30.01.2020г., св.С. се обадил на подс. Й.. Последният му казал, че доставката на автомобилите ще се забави.

4

След около две седмици св. С. отново се обадил на подсъдимия, но автомобилите така и не идвали. Последвали множество телефонни разговори при които подсъдимият различни причини за недоставяне на автомобилите че автовозът трябвало да мине през гр. Белград, че имало задръствания по граничните пунктове, след това се оправдавал със заболяване на дъщеря си.

При едно от обаждане обяснявал, че автомобилите пристигнали в гр.

София, но автовозът се счупил. Свидетелите С. и Т. поискали да им бъдат изпратени снимки на автомобилите, но подс. Й. заявил, че не било удобно да се правят такива. Тогава двамата се усъмнили, че са измамени. При пореден разговор през м. март 2020г. подс. Й. уведомил св.С., че автовоза вече е пристигнал и е в гр.София да разтовари някакви автомобили за ремонт.

Минали още две седмици и тъй като автомобилите все още не били доставени св. С. отново се обадил на подсъдимия. Той му обяснил, че камионът се бил развалил, че чакали някаква част от Германия да дойде. После казал, че шофьора на автовоза бил избягал. Свидетелите С. и Т. продължавали звънят на подсъдимия по телефона и да искат информация за автомобилите. При пореден разговор със св. Славво подсъдимият му казал, че тъй като много го притесняват сам ще отиде в гр.София за да види какво се случва. Св. С. поискал да отиде с него и подсъдимият се съгласил. Двамата дори си уговорили ден в който ще тръгнат. Когато денят настъпил, около 10:00ч св. С. се обадил на подсъдимия, но той му казал, че вече пътува за София и е на 150км. от гр.Варна. Св. С. помолил подсъдимия тогава да направи снимки на автомобилите, така както са на автовоза и той обещал. В последващ разговор обаче му казал, че няма да е удобно да направи снимки и не му изпратил такива. След около седмица, десет дни, в разговор със св. С. подсъдимият му казал, че камионът потеглил за гр.Бургас. Св. С. продължавал настоятелно да звъни на подсъдимия и да пита за автомобилите.

Около две седмици след разговора в който св. С. бил уведомен, че камионът пътува за гр.Бургас подсъдимият му казал, че вече е пристигнал там. Свидетелите С. и Т. поискали да отидат в гр.Бургас, но подсъдимият им казал, че не било удобно да го правят тъй като автомобилите били в сервиз.

После казал, че нямало кой да освободи автомобилите и трябвало той да отиде в Бургас. В пореден разговор със свидетелите по повод на автомобилите подсъдимият ги успокоявал, че поради голямото забавяне на доставката, по нареждане на „М." до шофьора, автомобилите щели да бъдат 5 докарани до гр. Варна безплатно.

Минал известен период от време и в пореден разговор подсъдимият заявил на свидетелите, че автомобилите били докарани вече гр. Варна.

Свидетелите поискали да видят, но пак казал, че не било удобно. После заявил, че „М." тъй като бил ядосан, че го припирали, бил наредил на шофьора да ги остави на място, за което подсъдимият не бил уведомен. След този разговор свидетелите Т. и С. разбрали, че коли няма да получат и си поискали парите. Подсъдимият казал, че ще ги върне, но чака да му преведат парите от Германия. Казал също, че тъй като сметките му били запорирани ползвал сметки на приятели. Тъй като минало време, а подсъдимият все обещавал, но не връщал парите, свидетелите Т. и С. му предложили да му дадат своя сметка на която да преведе парите. За целта св. Т. му изпратил по вайбър своята Б.а сметка в ДСК и започнал да чака като междувременно продължавал да притеснява подсъдимия по този въпрос.Той от своя страна заявявал, че парите били преведени вече, но докато се превалутират от евро в лева минавало време. Ядосан от случващото се св. Т. накарал подсъдимият да му снима платежното с което парите са преведени и да му го изпрати.