Решение № 151 от 12.09.2022, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № 151/12.9.2022 г. гр. Ямбол, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия: Ст. Вълчев при секретаря Кр.Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 209 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на А.Н.Х. с постоянен адрес ***, чрез адвокатско дружество „Г. и М.“ с булстат *, представлявано от адв.К.К.Г.-управител, тел. на кантората: ***********, ел. поща: .., съдебен адрес ***, офис . против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000086/15.06.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, упълномощен със Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която на А.Н.Х. е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а. ******* с рег. №******* за срок от 6 месеца, като на основание чл.60, ал.1 от АПК във връзка с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на гражданите е разпоредено допускане на предварително изпълнение на настоящата заповед, считано от 12:50 часа на 15.06.2022 г., а именно за 180 дни.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. при издаването й наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.22 от ЗАНН, като процедурата по установяване на нарушението и по налагане на административното наказание не съответства на изискванията на закона, както и не са били налице фактическите и правните основания санкциониращият орган да издаде същата, поради което се претендира за нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, като в писмен вид подържа жалбата си с искане за уважаването и и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.06.2022 г. около 12:50 часа в община Свиленград на път първи клас № 8-по път I-8 при км 364+200 посока към гр.Свиленград служители на ОДМВР Хасково, РУ Свиленград са спрели за проверка МПС-******* с per.№ ******* и са установили, че се управлява от собственика А.Н.Х., който не притежава свидетелство за управление на МПС.

За посоченото е бил съставен

АУАН № АД232343/15.06.2022 г., който е подписан от водача със забележка "имам възражения", както и са отнети СРМПС № ****** и два броя регистрационни табели с №*******.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от приложените по делото писмени доказателства, а именно становище рег.№351р-14593/22.06.2022 г. и справка за нарушител/водач на А.Н.Х..

Цитираните доказателства са събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000086/15.06.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, упълномощен със Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на ОДМВР Хасково, на А.Н.Х. е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а. ******* с рег. №******* за срок от 6 месеца, като на основание чл.60, ал.1 от АПК във връзка с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на гражданите е разпоредено допускане на предварително изпълнение на настоящата заповед, считано от 12:50 часа на 15.06.2022 г., а именно за 180 дни, която заповед е получана от адресата на 15.06.2022 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред

Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000086/15.06.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, упълномощен със Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която на А.Н.Х. е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а. ******* с рег. №******* за срок от 6 месеца, като на основание чл.60, ал.1 от АПК във връзка с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на гражданите е разпоредено допускане на предварително изпълнение на настоящата заповед, считано от 12:50 часа на 15.06.2022 г., а именно за 180 дни.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на ОДМВР Хасково, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона, както следва:

Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.

Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.

Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.

Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За да е приложима цитираната норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на който се налага ПАМ да е собственик на автомобила и да го управлява без да е правоспособен водач.

Посочените условия са релевантните факти, безспорно установен пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и да прекрати регистрацията на пътното превозно средство.

Неоснователни са твърденията на оспорващия, че липсват материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед, т.к. водача притежава британско свидетелство за управление на МПС.

На първо място този въпрос е бил обсъден от административния орган и в становище рег.№351р-14593/22.06.2022 г. изрично е записано, че представеното свидетелство за управление на МПС съгласно законодателството на Великобритания е „временна шофьорска книжка“, която се издава за обучение на шафьори в Англия и им дава право да карат с инструктор в учебна кола на територията на Великобритания, но няма стойност в тази или друга държава.

На второ място горното е удостоверено в официален документ и се ползва с материална доказателствена сила, доколкото не е оборено, което не беше сторено в настоящото производство.

На трето място жалбоподателя не установи по безпорен и категоричен начин да притежава британско свидетелство за управление на МПС, евентуално различно от коментираното в становището на административния орган, което доказване е в тежест на адресата на заповедта, след като се касае за положителен юридически факт. В тази връзка следва да се посочи, че настоящото съдебно призводство се води на български език и в него за установяване на факти и обстоятелства не могат да се ползват документи на друг език, които не са надлежно преведени и заверени.

На следващо място е неоснователен и довода за порочност на заповедта поради непосочване срока на действие на мярката, т.к. такъв изрично е фиксиран в размер на шест месеца.

Предвид посоченото атакуаната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Водим от горното, Я А С, пети административен състав

Р

Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Н.Х. с постоянен адрес ***, чрез адвокатско дружество „Г. и М.“ с булстат *, представлявано от адв.К.К.Г.-управител, тел. на кантората: ***********, ел. поща: .., съдебен адрес ***, офис . против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000086/15.06.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, упълномощен със Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която на А.Н.Х. е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а. ******* с рег.№******* за срок от 6 месеца, като на основание чл.60, ал.1 от АПК във връзка с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на гражданите е разпоредено допускане на предварително изпълнение на настоящата заповед, считано от 12:50 часа на 15.06.2022 г., а именно за 180 дни.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: /п/ не се чете