Решение № 124 от 05.05.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ботевград, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241810102197 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

С исковата молба от В. Н. З. срещу „*****“ ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1279860/13.08.2023 г. В условията на обективно кумулативно съединяване е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за връщане на сумата от 100,00 лв., представляваща недължимо платено по договора в периода от 13.08.2023 г. до 15.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С протоколно определение от 06.03.2026 г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата в размер на 974.51 лв.

В исковата молба се сочи, че процесният договор е сключен на 13.08.2023 г.

Параметрите на договора били следните: главница - 1500,00 лв., фиксиран ЛП - 23,00 %, ГПР - 49,11 %, 12 месечни погасителни вноски. Според чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*****“. На 13.08.2023 г. ищцата сключила с „*****“ договор за гаранция (поръчителство). От договора за гаранция следвало задължение за кредитополучателя да заплати възнаграждение на дружеството гарант в размер на 1040,00 лв., платими разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита, съгл. погасителния план за срока на издължаване на кредита. Посочва се, че ищцата е изплатила изцяло задълженията си и по договора за кредит, и по договора за поръчителство. И за двата договора се твърди, че са нищожни. Посочените в договора за кредит лихвен процент и ГПР 1 не съответствали на реално приложимите такива. В ГПР следвало да се включи и таксата за осигуряване на поръчителство. Уговорената такса „Гарант“ представлявала разход по кредита, т. к. предоставянето на поръчителство било условие за сключване на договора за кредит, а и таксата била предварително предвидена в обединен погасителен план. В заключение се сочи, че процесният договор за кредит е недействителен. По същество се иска уважаване на исковете. Претендират се съдебно - деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че ищецът е имал право да избере какво да бъде обезпечението на задълженията му по кредита, можел да избере и свой поръчител, различен от предложените от ответното дружество. Договорът за гаранция представлявал отделно правоотношение, по което ответникът не бил страна. По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се съдебно - деловодни разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1279860/13.08.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1500 лв., при ГПР 49.11 %, като същата е следвало да възстанови на заемателя сумата от 1845 лв., включваща главница и 345 лв. възнаградителна лихва за срок от 12 месеца. Установява се, че вписаният в договора лихвен процент е 23 %. Договорът е обезпечен с договор за гаранция, сключен с „***** “, което е изрично договорено в клаузата на чл. 5 от договора за кредит.

Съдът, с определение № 776/04.10.2025 г. е указал на ответника да предостави препис от сключения между ищцата и „*****“ договор за гаранция, като го е предупредил за последиците по чл. 161 ГПК. Въпреки това, в рамките на предоставения от съда срок, както и към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответникът не е представил препис от посочения договор. Ето защо поведението на ответника следва да бъде определено като възпрепятстващо доказването. Поради тази причина и на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказано обстоятелството, че на 13.08.2023 г., с посредничеството на ответника, между ищцата и „*****“ е сключен договор за гаранция, по който кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството-гарант в размер на 1425 лв., разсрочено на 12 месечни вноски, които се кумулират към падежните вземания по погасителния план по договора за предоставяне на потребителски кредит. Следва да се посочи, че ответното дружество поддържа, че сключването на договора за гаранция не му е известно, като оспорва съществуването на подобно правоотношение. Това твърдение не кореспондира с уговорката, съдържаща се в чл. 5 от договора за кредит, предвиждаща изрично сключването на договор за гаранция между ищцата и „*****“. Следва да се отбележи също, че противно на изложеното от ответника, същият разполага с информация относно договора за гаранция, доколкото в изготвената по делото съдебно-счетоводна 2 експертиза, която не е оспорена от страните, се сочи, че в изисканата от счетоводството на ответника справка се съдържа информация за извършени плащания по договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) във връзка с договора за предоставяне на потребителски кредит № 1279860/13.08.2023 г.

От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), което съдът кредитира, доколкото го смята за пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че при съобразяване на размера на отпуснатия кредит и начислената допълнителна сума по кредита в размер на 1770 лв., включваща 345 лв. - лихва и 1425 лв. -такса гаранция, действителният размер на ГПР по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1279860/13.08.2023 г. е 119.64 %. Платените суми по договора са в общ размер на 2474.51 лв., като по отделни пера те са както следва: 622.38 – преведена гаранция; 1500 лв. – главница; 180 лв. – такса напомнително писмо; 164.63 лв. – лихва и 7,50 лв. – такса предсрочно погасяване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Страните по делото са обвързани от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1279860/13.08.2023 г., сключен по реда на ЗПФУР. Същият представлява такъв за потребителски кредит, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. С оглед на изложеното, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 49.11 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер, обаче, не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се включва в общите разходи 3 по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР. В случая, в договора чл. 5, изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен посредством поръчителство, предоставено от „*****“, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. Посоченото опровергава твърдението на ответника, че дължимото възнаграждение в полза на гаранта не е част от общите разходи по кредита, които са били известни на кредитодателя. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит.

Отделно от изложеното, видно от данните в Търговски регистър към Агенция по вписванията и търговския регистър на Република Малта, към датата на сключване на договора за потребителски кредит, двете дружества - кредиторът и гарантът, са имали общ действителен собственик, следователно, същите представляват свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ТЗ. Между двете дружества е налице такава икономическа свързаност, която сочи недобросъвестност при сключването на договора за поръчителство, чрез който на практика се осигурява разделяне на приходите от кредита между две формално обособени, но в действителност свързани юридически лица, с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК. Възнаграждението за гаранта, което не е надлежно описано в договора за предоставяне на потребителски кредит, води до оскъпяване на последния в ущърб на потребителя, който е поставен в неравноправна и неизгодна позиция.

Видно от заключението на вещото лице, размерът на годишния процент на разходите по кредита, изчислен съобразно разпоредбите на приложение № 1 към ЗПК, с включено възнаграждение по договор за гаранция, е в размер на 119.64 %. При това положение се установява, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува 4 яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, това води до неяснота за потребителя относно неговия размер, поради което не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен - чл. 22 ЗПК, като доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни.