Решение № 251 от 02.12.2025, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №210

№ 251 гр. С., 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20241870100912 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В. З. Г. от гр. С. е предявил срещу Б. М. Т. и Е. З. Т., двете от същия град, искове за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.08.2019 г. с нотариален акт № 178, т. 2, рег. № 5150, д. № 354/2019 г. на нотариус М.Х., с район на действие съдебния район на РС – С., с който ответницата Б.

М. Т. е продала на ответницата Е. З. Т. собствените си 4/6 идеални части от недвижим имот, находящ се в с. М.Ц., Община С., състоящ се от поземлен имот и построена в него жилищна сграда, подробно индивидуализирани в исковата молба и в уточняващата я молба от 16.08.2024 г. – поради противоречие на договора с добрите нрави и заобикаляне на закона и евентуално поради привидност на договора.

Твърди се в исковата молба, че ищецът В. Г. и ответницата Е. Т. са деца на З. Г. Т., починал на 08.05.2000 г., а ответницата Б. Т. е майка на ищеца и на ответницата Т., както и преживяла съпруга на З. Т.. Гореописаният недвижим имот бил предмет на договор за доброволна делба, сключен на 23.08.1994 г. и на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение от 02.11.1994 г. и със смъртта на З. Т. страните по делото станали съсобственици на имота при следните дялове: ответницата Б. Т. придобила 4/6 идеални части от него, а ищецът и ответницата Е. Т. придобили по 1/6 идеална част от този имот. От нотариална покана от 29.01.2024 г., отправена до него от ответницата Е. Т. ищецът научил, че на 29.08.2019 г. между 1 ответниците бил сключен процесния договор за продажба, с който Б. Т. продала на Е.

Т. собствените си 4/6 идеални части от имота за цена 1300 лв.

Ищецът твърди, че процесният договор накърнява добрите нрави поради явна нееквивалентност на насрещните престации. Изтъква в тази връзка, че свободата на договаряне не е безгранична, а е ограничена от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Счита, че в случая неравностойността на насрещните престации практически води до липса на престация на купувача, тъй като посочената в договора цена на имота е повече от 10 пъти по-ниска от действителната.

При условията на евентуалност ищецът твърди, че процесният договор е привиден, тъй като страните по него не са имали намерение за сключване на договор за продажба и не са имали за цел да постигнат последиците на такъв договор. Счита, че мотивите за сключването на договора са създаване на законово основание за избягване на възможността ищецът да получи дял от имуществото на ответницата Б. Т. след нейната смърт. Изтъква, че със сключването на договора страните по него са прикрили действителната сделка, която е дарение. Според ищеца тази привидност се доказвала от комплексната оценка на всички доказателства по делото, от които ставало ясно, че крайната цел на продажбата била не да се извърши действително разпореждане с имуществото на продавача, а да се извърши дарението му и след разкриване на симулацията към процесния договор следвало да се приложат правилата за прикритата сделка – в случая дарение.

В сроковете по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговори на исковата молба.

В отговора си на исковата молба ответницата Б. Т. е оспорила исковете със становище за тяхната неоснователност. Оспорила е иска за прогласяване на нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави с твърденията, че от късната есен на 1997 г. тя и покойният й съпруг З. Т. били изгонени, изхвърлени от собственото им жилище в гр. С. на посочен в отговора адрес, в което те дотогава живеели и дъщеря им – ответницата Е. Т. ги приела да живеят при тях, като тя се грижела за майка си – ответницата Б. Т. и до настоящия момент и полагала ежедневни грижи за влошеното й здравословно състояние. Ответницата Б. Т. претърпяла две операции на очите и две операции от херния и въпреки че дъщеря й била инвалид с минимална пенсия, тя поела всички разноски по операциите и по обслужването й, като помощта и грижите й не могли да се измерят в пари. Изтъква се в отговора, че ищецът работи като международен шофьор и на 09.02.1995 г. неговите родители му прехвърлили с договор за дарение имот на ул. „С. на Е.“ № , за който той бил обезщетен с две жилища. Ответницата Б. Т. също така сочи, че ищецът не откликнал на молбата й да я подпомогне финансово във връзка с претърпените от нея операции, а прекъснал всякаква комуникация с нея и със сестра си. Ответницата Б. Т. оспорва и 2 иска за прогласяване на нищожност на договора поради привидност, както и твърденията, на които той се основава. Сочи, че в случая не се касае за накърняване на запазена част от наследство и продавачът има свободата да прехвърли идеалната си част от имота както и на когото прецени. Твърди и представя доказателства, че е получила уговорената в договора цена от купувача по този договор – ответницата Е. Т..

В отговора си на исковата молба ответницата Е. Т. също е оспорила исковете със становище за тяхната неоснователност. Оспорила е иска за прогласяване на нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави със съображения, основани на цитирана съдебна практика, че сключването на договор за продажба на цена, която е равна или близка до данъчната оценка на недвижим имот, не е въведено като нарушение на закона или на установени в обществото правни принципи, а е израз на принципа на свобода на договарянето, установен в чл. 9 от ЗЗД, както и че с оглед българските традиции и морални норми нравствено-етичните отношения на привързаност и взаимопомощ между страните по договора като лица в близки родствени отношения могат да обосноват съгласие между тях за сключване на договор за продажба при цена, по-ниска от пазарната стойност или данъчната оценка на имота, без това да накърнява добрите нрави. В тази връзка се твърди, че ответницата Б. Т. е майка на ответницата Е. Т. и живее при нея, като за нея се грижи ответницата Т..

Ответницата Е. Т. оспорва и иска за прогласяване на нищожност на договора поради привидност, както и твърденията, на които той се основава. Сочи, че в случая не се касае за накърняване на запазена част от наследство и продавачът има свободата да прехвърли идеалната си част от имота както и на когото прецени. Твърди и представя доказателства, че е платила уговорената в договора цена на продавача по този договор – ответницата Б. Т.. Допълва, че в исковата молба не е посочено от комплексната оценка на кои доказателства става ясно, че крайната цел на продажбата била не да се извърши действително разпореждане с имуществото на продавача, а да се извърши дарението му.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. Х.Х., който заявява, че поддържа исковете и в хода на устните състезания изразява становище за тяхната основателност.

Ответниците се представляват от пълномощника им адв. Д.К., която в хода на устните състезания изразява становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване на нищожност на договор за продажба поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр.

3 първо от ЗЗД за установяване на нищожност на същия договор поради неговата привидност като прикриващ договор за дарение.

Исковете и тяхното съединяване при условията на евентуалност са допустими. С оглед изложените твърдения в исковата молба за ищеца е налице правен интерес от установяване на нищожност на сключения между ответниците договор за продажба на идеални части от правото на собственост върху недвижим имот. Кумулативното въвеждане по главния иск на твърдения за наличие на основанията за нищожност, визирани в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – а именно накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона, е допустимо, но изисква за прегледност и яснота отделно произнасяне в диспозитива на решението по наличието на всяко от тези основания.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

С договор за доброволна делба от 23.8.1994 г., сключен с нотариална заверка на подписите на страните, З. Г. Т. и ответницата Б. М. Т. са получили в дял и са станали изключителни собственици на дворно място от 492 кв. м., образуващо парцел ХІІ, пл.

№ 447 в кв. 42 по плана на с. М.Ц., Община С., при съседи: пл. № 448, пл. № 446, пл.

№ 441 и път. По делото не се спори, че този поземлен имот е понастоящем с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на с. М.Ц., Община С., целият с площ по скица 487 кв. м.

С нотариален акт № 64, т. V, д. № 1721/1994 г. на нотариуса при РС – С. З. Т. и Б.

Т. са признати за собственици по давностно владение на жилищна сграда – на гредоред на 34 кв. м., построена в гореописания поземлен имот.

З. Т. е починал на 8.5.2020 г. и е оставил за наследници съпругата си – ответницата Б. Т. и децата си – ищеца В. Г. и ответницата Е. Т..

Със смъртта на З. Т. правото на собственост върху гореописания недвижим имот – поземлен имот и построена в него сграда – е преминало на основание наследяване и прекратяване на съпружеска имуществена общност в имуществата на наследниците му по закон – страните по делото и така ответницата Б. Т. е придобила 4/6 идеални части от имота, а ищецът В. Г. и ответницата Е. Т. са придобили по 1/6 идеална част от същия.

С нотариален акт № 178, т. 2, рег. № 5150, д. № 354/2019 г. на нотариус М.Х., с район на действие съдебния район на РС – С., на 29.08.2019 г. е сключен процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответницата Б. Т. е продала на ответницата Е. Т. собствените си 4/6 идеални части от съсобствения недвижим имот, находящ се в с. М.Ц., Община С., представляващ застроен поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, целият с площ по скица 487 кв. м. и построена в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ по скица 38 кв. м., за сумата в размер 1300 лв., която продавачът, чрез пълномощника си е заявил, че е получил от купувача напълно и в брой преди 4 подписването на нотариалния акт. Посочено е в същия нотариален акт и не е оспорено от страните, че към датата на сключване на договора данъчната оценка на продаваните идеални части от недвижимия имот е в размер 1184,50 лв.

Установява се от приетото заключение на вещото лице инж. Г. Г. по назначената съдебно-оценителна експертиза, с устно внесената корекция от вещото лице в с. з. на 17.11.2025 г., че към края на 2019 г. пазарната стойност на целия недвижим имот (земя и жилищна сграда) – предмет на процесния договор за продажба е била 120000 лв. От това следва, че по същото време пазарната стойност на прехвърления с договора дял 4/6 от правото на собственост върху недвижимия имот е била 80000 лв.

Вярно е, че уговорената в процесния договор цена на 4/6 идеални части от имота е многократно по-ниска от пазарната стойност на този дял, но в случая икономическата нееквивалентност на паричните стойности на насрещните престации по договора не накърнява добрите нрави.

С оглед изявленията на пълномощника на ищеца в с. з. на 20.10.2025 г. съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че ответницата Б. Т. живее при дъщеря си – ответницата Е. Т. и е претърпяла 5 медицински оперативни интервенции, както и че ищецът не е участвал в осигуряването на средства за тези операции. Така твърденията в отговора на исковата молба, подаден от ответницата Б. Т. – че тя, която понастоящем е на 86 години, живее при дъщеря си - ответницата Е. Т. от края на 1997 г. до настоящия момент, че в този период е имала сериозни здравословни проблеми, че дъщеря й полага всички грижи за нея и че ищецът практически изобщо не участва в тези грижи – не са оспорени от ищеца и тези обстоятелства са доказани по делото.