Решение № 217 от 19.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Карлово, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101580 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предявен от С. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, представляван от адв. Ж. М. против „ГЛАНЦ-2004“ ЕООД, ЕИК: 115841227, представлявано от С. М. Г. – управител, със седалище и адрес на управление: ***.

Ищецът твърди, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот Акт № 108, том II, дело № 332/17.02.2006 г. на Агенция по вписванията – Карлово, оформен като акт № 87, том I, peг. № 1364, дело № 87 от 17.02.2006 г. на нотариус Н.Н., peг. №118 на НК, с район на действие Карловски районен съд, С. М. Г. прехвърлил на „Гланц-2004“ ЕООД, ЕИК 115841227, представлявано от С. М. Г. – управител, УПИ VIII-169 по плана на ***.

Договорът бил сключен с невъзможен предмет, което водело до нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

По смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД невъзможен предмет на договора бил налице, когато към момента на сключването му липсвал предмет.

Невъзможният предмет бил обектът на правоотношението, който можел да бъде различен по естеството си – вещ, нематериално облагодетелстване, действие или други подобни. Предметът можел да бъде невъзможен поради 1 обективни и субективни причини, което било застъпено и в Решение № 948 от 11.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2797/2007 г. Съответно, за да е валидна една сделка, нейното съдържание трябвало да включва предмета като свой съществен елемент. В тази връзка ВКС в Решение № 32 от 09.09.2010 г. по т. д.

№ 438/2009 г. застъпил виждането, че неопределеността на престацията имала за последица нищожност на договора поради невъзможен предмет.

Изискването за определяне на престацията поне до степен определяемост било изискване към сключването на договора, чието съществуване се свързвало с добросъвестността, тъй като пълната неопределеност на престацията създавала условия за недобросъвестно изпълнение. По аргумент на противното следвало, че неопределяемостта на предмета водела до нищожността на договора.

Процесният договор бил нищожен на две основания – невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД) и противоречие със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).

Както се приемало в теорията и практиката, договорът бил с невъзможен предмет тогава, когато липсвала вещ като обект на правоотношението.

Изяснено било, че като вещ, която можела да бъде предмет на сделка и обект на правото, представлявал всеки обособен предмет, създаден от природата или човека, който можел да задоволява потребности. Липсата на предмет била или фактическа, или правна невъзможност на престацията.

В настоящия казус УПИ VIII-169 от кв. 2 на *** никога не бил съществувал като самостоятелен урегулиран поземлен имот и било невъзможно да съществува, тъй като не отговарял на правилата и нормите за това. С Нотариален акт № 87, том I, peг. № 1364, дело № 87 от 2006 г. на нотариус Н.Н. бил прехвърлен УПИ VIII-169, който не съществувал и не би могъл да съществува.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, за урегулиране на поземлен имот в селата било необходимо този имот да бъде с повърхност най-малко 500 кв. м.

Тази норма била в сила и през 2006 г., когато бил сключен договорът за прехвърляне. Съответно не би могло да се извърши такова прехвърляне, тъй като такова УПИ не съществувало.

Изводът, че такъв урегулиран поземлен имот не съществувал, се потвърждавал и от приложеното към исковата молба удостоверение на Община К. Поземлен имот пл. №169 участвал в УПИ VIII-169, 167 с площ 286 2 кв. м., но ПИ №169 не би могъл да бъде обособен в самостоятелно УПИ и никога не бил съществувал като такъв. Липсата на такъв урегулиран поземлен имот била видна и от Скица №699/08.09.2021 г. на Отдел „Устройствени схеми и планове, кадастър и регулация, инвестиционни проекти и контрол по строителството“ на Община К.

Това заключение се затвърждавало и в исторически контекст от Уведомление с изх. №94-00-207/1 от 27.01.2025 г. на Община К, в което било постановено, че от одобряването на регулационния план на ***ъс Заповед №187 от 1979 г. до момента на издаването, не били извършвани изменения на устройствения план на *** за УПИ VIII-169, 167 в кв. 2.

Следователно, не само че нямало УПИ VIII-169, а такова никога не било и съществувало, и най-вече не било съществувало към момента на сключване на сделката. От друга страна, такова не би могло и да съществува самостоятелно.

От изложеното било видно, че става дума за договор за продажба на недвижим имот, който бил нищожен поради невъзможен предмет.

С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи, че е нищожен поради невъзможен предмет Нотариален акт за продажба на недвижим имот №87, том I, peг. № 1364, дело №87 от 2006 г. на нотариус Н.Н., peг. №118 на НК и район на действие Карловски районен съд, с който от С. М. Г. е прехвърлен на „ГЛАНЦ-2004“ ЕООД следния недвижим имот: Дворно място с къща и други подобрения, цялото застроено и незастроено с площ от 262 кв. м. по скица, а по нотариален акт – 339 кв.м., находящо се в ***, обл. П., до съседи: улица, П.Х.П., М.Ч.Г. и насл. на К.Р., който имот съставлява УПИ VIII-169 в кв.2 по плана на селото.

Ответното дружество „Гланц-2004“ ЕООД, чрез особения представител адв. Ц., намира иска за основателен и моли съда да го уважи.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба са представени Нотариален акт № 108, том II, дело 332 от 17.02.2006 г. на Агенция по вписванията – К; удостоверение от общ. К от 14.01.2025 г. с вх. № 94-00-207/14.01.2025 г.; справка от Агенцията по вписванията за УПИ VIII-169, кв.2 по плана на ***; удостоверение № 51 от 3

02.10.2006 г. за регистриране въвеждането в експлоатация на строеж; скица № 614 на парцел/имот VIII 169,167 от 24.08.1999 г.; актуална скица от общ. К № 614 на парцел/имот VIII 169,167/2025 г.; актуална оценка от общ. К на имот VIII 169,167/2025 г. ,кв.2 по плана на ***. От тези писмени доказателства е видно, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот Акт № 108, том II, дело № 332/17.02.2006 г. на Агенция по вписванията – К, оформен като акт № 87, том I, peг. № 1364, дело № 87 от 17.02.2006 г. на нотариус Н.Н., peг. №118 на НК, с район на действие Карловски районен съд, ищецът С. М. Г. е прехвърлил на ответното дружество „Гланц-2004“ ЕООД, ЕИК 115841227, представлявано от С. М. Г. – управител, следния недвижим имот: Дворно място с къща и други подобрения, цялото застроено и незастроено с площ от 262 кв. м. по скица, а по нотариален акт – 339 кв.м., находящо се в ***, обл. П., до съседи: улица, П.Х.П., М.Ч.Г. и насл. на К.Р., който имот съставлява УПИ VIII-169 в кв.2 по плана на селото.

За установяване твърденията изложени в исковата молба, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена. От експертното заключение се установява, че съгласно действащия регулационен план на ***, одобрен със Заповед № 187/1979 г., и приложените по делото скици и писмени доказателства, УПИ VIII-169, кв. 2 по плана на населеното място не е съществувал самостоятелно към 17.02.2006 г., като такъв самостоятелен урегулиран поземлен имот не е бил обособяван и по предходни планове, нито съществува към настоящия момент.

Вещото лице е констатирало, че от одобряването на регулационния план със Заповед № 187/1979 г. до настоящия момент не са извършвани изменения по отношение на УПИ VIII-169,167, кв. 2, като в същия е налице застрояване, представляващо „Жилищна сграда със смесени функции – производствен партер – работилница за безалкохолни напитки“, за което е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 51/02.10.2006 г., като същото заема изцяло площта на ПИ 169 и част от ПИ 167.

От експертизата се установява още, че при съществуващото фактическо и градоустройствено положение, както и съобразно действащите нормативни изисквания, не е възможно обособяването на самостоятелен УПИ за ПИ 169 към настоящия момент, както и към датата 17.02.2006 г., тъй като имотът е 4 включен в застроен урегулиран поземлен имот, обхващащ съвместно ПИ 169 и ПИ 167.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 87, том I, рег. № 1364, дело № 87/17.02.2006 г. на нотариус Н.Н., поради невъзможен предмет.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД договорът е нищожен, когато има невъзможен предмет, като такава невъзможност е налице при първоначална липса на годен обект на облигационното правоотношение, включително когато вещта, предмет на прехвърляне, не съществува в правния мир или не може да бъде индивидуализирана като самостоятелен обект на права.

В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства и неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че към момента на сключване на процесната сделка – 17.02.2006 г., както и към предходен и настоящ момент, УПИ VIII-169, кв. 2 по плана на *** не е съществувал като самостоятелен урегулиран поземлен имот. Същият е бил включен в по-голям урегулиран имот, заедно с други имоти, при което не е налице самостоятелно обособяем обект на правото на собственост.

Установеното от експертизата обстоятелство относно градоустройствения статут на имота се подкрепя и от останалите доказателства по делото, които в своята съвкупност не сочат на възможност за индивидуализиране на предмета на договора като самостоятелен правен обект към релевантния момент.

При така установеното съдът приема, че предметът на процесната сделка е бил първоначално правно невъзможен, доколкото липсва годен обект на прехвърляне като самостоятелен урегулиран поземлен имот. Това обуславя приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, доколкото невъзможността е налице към момента на сключване на договора.

Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.

Разноски не се претендират и съответно, не следва да бъдат 5 присъждани.

В полза на особения представител адв. М. Ц. следва да се издаде РКО за сумата от 1500 лева/766.94 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет Нотариален акт за продажба на недвижим имот №87, том I, peг. № 1364, дело №87 от 2006 г. на нотариус Н.Н., peг. №118 на НК и район на действие Карловски районен съд, с който от С. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** е прехвърлен на „ГЛАНЦ-2004“ ЕООД, ЕИК: 115841227, представлявано от С. М. Г. – управител, със седалище и адрес на управление:

***, следния недвижим имот: Дворно място с къща и други подобрения, цялото застроено и незастроено с площ от 262 кв. м. по скица, а по нотариален акт – 339 кв.м., находящо се в ***, обл. П., до съседи: улица, П.Х.П., М.Ч.Г. и насл. на К.Р., който имот съставлява УПИ VIII-169 в кв.2 по плана на селото.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. М. Ц. следва да се издаде РКО за сумата от 1500 лева/766.94 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ Й.А.

6