Решение № 96 от 17.12.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Троян, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, III-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Н. Гатева при участието на секретаря Ваня Т. Маринова като разгледа докладваното от Петя Н. Гатева Административно наказателно дело № 20254340200188 по описа за 2025 година

Производство с правно основание чл.59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление №25-0359-000213/14.05.2025г. на Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч Милен И. Бочев на жалбоподателя С. И. Д. от гр.Троян е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00/сто/лева на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП.Посоченото наказателно постановление е обжалвано от Д.,чрез адв.П. П., който в законоустановения срок е подал жалба до Районен съд - Троян и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.Изложени са съображения, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административнонаказателното производство.Твърди се, че НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон.В подкрепа на твърденията си Д. е ангажирал гласни доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят С. И. Д., р.пр. се явява лично и с адв.П. П. от АК -Ловеч и поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в пледоарията на адв.П. по съществото на спора.

За АНО Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч, р.пр., представител не се явява в съдебно заседание.В придружителното писмо е взето отношение по жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено НП.

За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение - Троян, р.пр., представител не се явява в с.з.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Й. Б. Ц.,И. А. В., Г. П.

1

Д., И.С. Д. и Г. Д. П. и от приложените към делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 28.04.2025г. свидетелите И. А. В. и Г. П. Д., полицейски инспектори в РУ Троян при ОДМВР Ловеч, били дежурен автопатрул и се придвижвали с необозначен служебен автомобил в гр.Троян, по ул.“Васил Левски“ с посока на движение от центъра на града към гр.Ловеч.Около 12.25часа се намирали в района на магазин „Чери“ на ул.“Васил Левски“ №75. На посоченото място имало пешеходна пътека и по същото време по нея, от страната на магазин „Чери“ преминавала свидетелката Г. Д. П..Същата излага в с.з., че преди да предприеме пресичане на улицата се огледала, след което стъпила на пешеходната пътека и започнала да пресича улицата.По това време жалбоподателят Д. управлявал собствения си лек автомобил *** с рег. №*** и се движил по ул.“Васил Левски“ в посока центъра на града.Въпреки че видял свидетелката П., че се намира на пешеходната пътека и е предприела пресичане на пътното платно, не спрял, и не изпълнил задължението си да пропусне П., като и осигури предимство на преминаващ по пешеходна пътека пешеходец.Тъй като полицейските служители В. и Д. се намирали в служебния си автомобил на същото място, възприели лично извършеното нарушение.Междувременно свидетелката П., след като Д. преминал с лекия си автомобил и продължил в посока центъра на града, пресякла пешеходната пътека и продължила пътя си.Свидетелите В. и

Д. отбили служебния автомобил и слязли от него, след което настигнали П. и я попитали дали иска да подадат сигнал в ОДЧ на РУ – Троян и тя се съгласила.Тъй като двамата нямали правомощия да спират водач, нарушител по ЗДвП, се обадили в полицейското управление.Впоследствие бил установен водачът на лек автомобил *** с рег. №***, а именно жалбоподателят С. И. Д..

На жалбоподателя С. И. Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия АД, бл.№775153 от 05.05.2025г. от Й. Б.

Ц. , инспектор при РУ Троян, затова, че на 28.04.2025г. около 12.25часа в гр.Троян, ул.»Васил Левски» №75 , с посока на движение от гр.Ловеч, към центъра на гр.Троян, управлява личния си лек автомобил *** с рег. №*** и при приближаване на пешеходна пътека , обозначена с пътен знак „Д – 17“ и пътна маркировка „тип – зебра“, не пропуснал преминаващата по нея пешеходка Г. Д. П. от гр.Троян. Констатирано е нарушение по чл. 119ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта, като в графата за обяснения е вписано, че не е имало пешеходец на пешеходната пътека. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено

Наказателно постановление

№25-0359000213/14.05.2025г. на Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч Милен И. Бочев, с което на С. И. Д. от гр.Троян е наложено посоченото погоре административно наказание.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна. Подадена е в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

2

В конкретния случай съдът счита, че обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 81213-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и удостоверение №9650/24.08.2018г. на Министъра на външнати работи, поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя/инспектор при РУ Полиция Троян/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.

34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая, жалбоподателят не е спрял на пешеходната пътека, за да пропусне преминаващата пешеходка П., поради което и правилно контролните органи са преценили, че формално той е извършил нарушение по цитирания текст. Разпоредбата на чл.183 ал.5 от ЗДвП/към датата на извършване на нарушението/ сочи, че се наказва с глоба в размер на 100/сто/лева водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Настоящата инстанция счита за безспорно установено, че жалбоподателя Д. е извършил нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП, тъй като не е спрял на пешеходната пътека пред магазин „Чери“ в гр.Троян , за да пропусне преминаващата пешеходка – свидетелката Г. Д. П..По делото се събраха достатъчно категорични даказателства за това, че на посочената в АУАН и НП дата, час и място, в качеството му на водач на моторно превозно средство не е пропуснал П., т.е. не е осигурил рпредимството и. На първо място П. в с.з. дава подробни обяснения, като заявява, че се е намирала пред пешеходната пътека пред магазин „Чери“, възнамерявала да пресече пътното платно и за целта се огледала за приближаващи се леки автомобили, изчакала задаващите се такива да спрат, след което тръгнала да пресича по пешеходната пътека.Излага, че се е намирала на средата, когато жалбоподателят минал с лекия си автомобил пред нея. Твърди, че не познава лично водача, но му е запомнила лицето.Уточнява ,че се ядосала , тъй като водачът се обърнал с лице към нея, погледнал я и въпреки това преминал пред нея.Сочи, че за четвърти път и се случва такова нещо и затова когато полицейските служители след това я попитали дали да предприемат мерки, тя поискала да го направят.Съдът изцяло кредитилра показанията на свидетелката П., тъй като тя последователно и логично излага внъзприятията си по случая и няма основания същата да е предубедена. Освен 3 това същите се подкрепят и от останалите доказателрства. Свидетелите Д. и В. описват по същия начин фактическата обстановка и техните показания не са противоречиви.Както и по –горе е посочено, двамата са се намирали в служебен необозначен автомобил, който се е движил в противоположна на жалбоподателя Д. посока, спряли са пред пешеходната пътека, за да пропуснат движещата се с предимство П. и са имали непосредствени впечатления от случващото се. Действително, двамата излагат, че П. се е движила в посока към магазин „Чери“, а не обратно, но съдът счита, че от датата, когато е извършено нарущението до разпита им са минали 5 месеца и е възможно свидетелите да са забравили посоката на движение на П..Освен това независимо от посоката и на движение, нарушението е установено и доказано, а именно, че същата се е намирала по средата на пешеходната пътека, когато Д. е преминал с лекия си автомобил пред нея.За съдът няма съмнение в достоверността на свидетелските показания, както и че същите сочат на мисълта, че нарушението е извършено, което е категорично и безспорно доказано.От една страна от показанията на П., от друга на двамата полицейски служители, които са се намирали на мястото на извършване на нанарушението.

Съдът счита, че показанията на полицейските служители са обективни, безпристрастни, описват по един и същ начин фактическата обстановка и няма основания същите да се считат за предубедени.Не може да се счита за предубедена и свидетелката П., тъй като същата не познава жалбоподателя и няма основание и причина да го набеждава в извършване на нарушение.

Като цяло доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното НП са неоснователни и недоказани и обяснима защитна реакция.

Освен това съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на Д..Неоснователни са и възраженията досежно установената фектическа обстановка, изложени в жалбата, че на пешеходната пътека в конкретния случай не е имало преминаващ пешеходец.Както и по-горе е посочено, в с.з. е разпитана пешеходката П., която описва по един и същ начин фактическата обстановка, както и свидетелите В. и

Д., с изключение на обсъденото по-горе обстоятелство, а именно посоката на движение на същата.

Съдът счита, че в случая не е налице маловажност на нарушението, обуславяща отмяната на НП на основание чл.28 от ЗАНН. Изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Наложеното на Д. административно наказание е 4 посочено в закона и е правилно определено. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказание , визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правен ред, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

С оглед на изложеното съдът счита, че следва НП №25-0359000213/14.05.2025г. на Началник сектор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч Милен И. Бочев да бъде потвърдено, като законосъобразно.