Разпореждане № 85887 от 14.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 85887 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110119481 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по исковата молба с вх. № 218414/07.07.2026 г. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ’’У*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. “Т*, представлявана от И* и А* - Изпълнителни директори срещу „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. К*, представлявано от управителя Л*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл.86 ЗЗД за сумата от 11 407.15 (единадесет хиляди четиристотин и седем евро и 15 евроцента) евро, представляваща изтеклата законна лихва (обезщетение за забава) върху главницата от 65 886,63 лева/33 687,31 евро, считано от датата на предявяване на насрещния иск в срока за отговор по т.д. № 939/2023 г., по описа на СГС, VI-26 състав - 07.07.2023 г. до погасяването на главницата на 30.01.2026 г;

В исковата молба се твърди, че ищецът е предявил иск за сумата от 65 886.63 лева срещу ответ*. Бил е предявен като насрещен иск по т. д. № 939/2023 г. по описа на СГС, VI-26 в срока за отговор по чл.131 ГПК. Твърди се, с решение № 746/23.05.2024 г., постановено по т.д. № 939/2023 г., по описа на СГС, VI-26 състав, насрещният иск е изцяло отхвърлен, но с въззивно решение N° 749/23.12.2024 г. по в.т.д. № 7/5/2024 г. по описа на САС, 15-ти 1 състав, в последствие недопуснато до касационен контрол с определение N° 2891/14.10.2025 г. по т.д.№ 1237/2025 г. на ВКС Т.О., насрещната претенция на застрахователя, по отношение на претендираната главница от 65 886,63 лева, е изцяло уважена.

Твърди, че е забравил да предяви иска си ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

Сочи, че е образувано изп. д. № № 405/2025 г., по описа на ЧСИ О*, per.

№ 846, с район на действие СГС. По така образуваното изпълнително дело е принудително събрана и изплатена на ищеца, на 30.01.2026 г., общо сумата от 41 225,29 евро, включваща главница и разноските в съдебните производства.

Счита, че ответникът дължи обезщетение за забава от датата на поканата, която в случая е датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането, поради което предявява настоящия иск.

Моли съда да уважи иска.

На основание чл.127, ал.4 ГПК не посочва банкова сметка.

Моля съда да спре производството по делото, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до постановяване на решение по т.д. № 962/2026 г., по описа на ВКС, I Т.О., доколкото по това дело, е допуснато до касационно обжалване с определение № 1863/24.06.2026 г., допълнително решение № 10/12.01.2026 г. по в.т.д. №775/2024 г., по описа на САС, 15-ти състав, относно дължимостга на законната лихва от страна на „К*“ ЕООД, и решението по което ще има значение за настоящето дело.

Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.Региение № 746/23.05.2024 г., постановено по т.д. № 939/2023 г., по описа на СГС, VI-2 6 състав; 2.Решение № 749/23.12.2024 г. по в.т.д. № 775/2024 г. по описа на САС, 15-ти състав; З.Определение№ 2891/14.10.2025 г. по т.д.М 1237/2025 г. на ВКС.; 4.Молба за образуване на изпълнително дело вх. №3920/31.10.2025 г.; 5.Изпълнителен лист № 606/29.10.2025 г.; 6.Платежно нареждане от 30.01.2026 г.;

7.Определение № 1863/24.06.2026 г. по т.д. № 962/2026 г., по описа на ВКС, I Т.О;

8.Калкулатор за размера на законната лихва - 2 бр.;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

2

По представителната власт

Ищецът се представлява от Адвокат Г. Г. П., вписан в регистрите на Великотърновска адвокатска колегия с личен номер *, със служебен адрес: гр.С*, която представителна власт важи за всички инстанции (л.45 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Следователно дължимата такса по това дело за иска е 456.29 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на исковата молба

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Липсва реквизита по чл.127, ал.4 ГПК.

Не е ясно какъв е предмета на образуванато дело, което е преюдициално спряво настоящото, на какъв етап е, какви са страните. Следва да се 3 представят доказателства, като се издадат съдебни удостоверения на ищеца.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск - чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 218414/07.07.2026 г., като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 456.29 евро.

Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси 2. на основание чл.127, ал.4 ГПК да посочи банкова сметка, на кооято да се заплати сумата.

3. На основание чл.127, ал.1 ГПК да посочи страните, предмета и на какъв етап е производството, което е преюдициално по отношение на настоящото, като представи официална справка от ВКС или САС или СГС, както и дали има влязъл в сила съдебен акт.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ищеца, след представяне на проект за такива.

ОТЛАГА произнасянето по чл.229, ал.1, т.4 ГПК до отстраняване на нередовности на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги 5 направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд работи Съдебен център по медиация, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Центъра можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. ***;

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра по медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.